Решение № 13250 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрк. З. Захариева, срещу решение 5707/20.05.2024 г., постановено по адм. дело 6135/2023 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 16-ти състав. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът Сдружение Бранд маркетинг организация за световни вина , чрез процесуалния си представител адв. В. Дудоленски, в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото оспорва касационната жалба, като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение в касационното производство. Участвалият по делото прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Сдружение Бранд маркетинг организация за световни вина срещу заповед 03-РД/1138/20.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 46, ал. 8, предложение второ, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 34, ал. 4, т. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г. /Наредба 6/26.10.2018 г./ на горепосоченото юридическо лице е отказано изплащане на финансово подпомагане по заявление за окончателно плащане с ИН 231032000004, заявление 302001081122/08.11.2022 г., по договор 001/30.10.2020 г. за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 за мярка Популяризиране в трети държави /договор 001/30.10.2020 г., договора/. Въз основа съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства, в това число цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и допълнително приети от съда писмени доказателства, са установени правнорелевантните факти и обстоятелства, по които между страните липсва спор, и които, възприети от касационната инстанция, не следва да бъдат възпроизвеждани в цялост в текста на настоящото решение. За целите на дължимата от съдебния състав проверка по чл. 218 АПК и с оглед конкретно релевираните в касационната жалба оплаквания, е достатъчно накратко да се посочи, че във връзка със сключения между ДФЗ и Бранд маркетинг организация за световни вина , договор 001/30.10.2020 г. за изпълнение на проект Открий Древна Тракия! Това е моето вино! Discover an ancient Thrace! This is my wine! , на 08.11.2022 г. сдружението подава пред ДФЗ заявление за окончателно плащане с ИН 231032000004. След извършена по заявлението проверка от административния орган, в т.ч. по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и установено като резултат от нея, наличие на изискуеми публични задължения за сдружението, заместник изпълнителният директор на ДФЗ изпраща на Бранд маркетинг организация за световни вина две последователни уведомителни писма за искане на допълнителна информация, с изх. 01-0100/1/01.02.2023 г. и съответно 01-9100/#2/24.02.2023 г., с които, наред с друго, го уведомява за констатирани изискуеми публични задължения, които следва да бъдат погасени в указания в писмата срок. След получени в ДФЗ писмени отговори от законния представител на сдружението, с вх. респективно 01-9100/#/14.02.2023 г. и 01-9100/1#3/14.03.2023 г., второто от които съдържащо изявлението му, че публичните задължения са погасени, както и допълнително извършена при условията на чл. 87, ал. 11 ДОПК проверка от органа /л. 673 от делото/, сочеща, че към 15.03.2023 г. Бранд маркетинг организация за световни вина има публични задължения, и извършени проверки на електронната страница на Националната агенция за приходите /НАП/ на 17.03.2023 г. и 20.03.2023 г. /л. 687 и л. 688 от делото/, заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава процесната заповед, с която предвид установеното наличие на просрочени публични задължения, отказва да изплати на сдружението финансово подпомагане по заявлението му за окончателно плащане, на посочено правно основание чл. 46, ал. 8, предложение второ, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 34, ал. 4, т. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г. В доказателствената съвкупност по делото пред първата инстанция е приет, представен от жалбоподателя, акт за прихващане и възстановяване П-22221023035667-004-001/06.03.2023 г., издаден от длъжностно лице при Териториална дирекция София /ТД София/ на Националната агенция по приходите, с който подлежащият на възстановяване на сдружението ДДС в размер на 23 403.98 лв. следва да бъде прихванат с изискуемите му публични задължения в размер на 6 718.55 лв., като остатъкът в размер на 16 685.43 лв. следва да му бъде възстановен. По делото липсват данни този акт да е оспорен. Същевременно, видно от представени от жалбоподателя по делото, две удостоверения за наличието или липсата на задължения, издадени от орган по приходите при ТД София на НАП, с изх. 220202300061947/22.03.2023 г. и 22020230099017/03.05.2023 г. /л. 40 и л. 41 от делото/ сдружението няма задължения към 22.03.2023 г. и 03.05.2023 г. При условията на чл. 192 от Граждански процесуален кодекс, по делото е прието и писмо с изх. С240022-178-0004647/20.02.2024 г. от публичен изпълнител М. Д. при ТД София на НАП, видно от което за периода от 13.03.2023 г. до 20.03.2023 г. Бранд маркетинг организация за световни вина няма непогасени, ликвидни и изискуеми публични задължения. Обосновано при тези данни административният съд приема, че към датата на издаване на процесния акт сдружението няма просрочени публични задължения, а оттам и формира извод за материална незаконосъобразност на отказа от изплащане на финансовата помощ, постановен от административния орган при отсъствието на фактическото основание за това, предпоставящо приложението на чл. 46, ал. 8, предложение първо, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 34, ал. 4, т. 4 от Наредба 6/26.10.2018 г. По тези обобщени мотиви съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя заповед 03-РД/1138/20.03.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ и изпраща преписката на органа за ново произнасяне по процесното заявление за окончателно плащане при съобразяване с дадените в съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона, при съответно на резултата по делото, произнасяне по разноските. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него обосновани и законосъобразни мотиви, към които касационната инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Безспорната фактическа установеност по делото, в частност за извършеното с акт за прихващане и възстановяване П-22221023035667-004-001/06.03.2023 г., прихващане на изискуемите публични задължения на сдружението в размер на 6 718.55 лв. с подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 23 403.98 лв., а оттам следователно и за погасяването на тези изискуеми публични задължения, и същевременно за липсата на непогасени, ликвидни и изискуеми задължения на юридическото лице за периода от 13.03.2023 г. до 20.03.2023, а и след това поне до 03.05.2023 г., действително обуславя формирания от административния съд извод, че към датата на издаване на процесната заповед за отказ от изплащане на помощта сдружението не е имало просрочени публични задължения, а оттам и че изплащането на финансовата помощ по договора е незаконосъобразно отказано при отсъствието на материалноправните предпоставки затова, предвидени в разпоредбите на чл. 46, ал. 8, предложение второ, т. 1 и 3 във вр. с чл. 34, ал. 4, т. 1 от Наредба 6/26.10.2018 г. Несъответствието на правните основания с установените факти по делото е основание за материална незаконосъобразност на акта и следователно, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, при което я е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по заявлението за окончателно плащане по договора, административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при установената липса на други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставен в сила. При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по приложен списък. При отчитане на своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. и нищожността на Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прогласена с решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския съюз, на ответника следва да бъде присъдена сумата от 1 000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение по делото пред касационната инстанция, в намален от съда размер съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на осъществената от упълномощения адвокат, процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,