Решение № 2474 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2014 г.

Решение № 2474 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на ТД на НАП град Варна, чрез юрисконсулт Ивелина Апостолова против решение № 638 от 19.03.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 478/2014 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-90088/6.01.2014 г. издадена от заместник директора на ТД на НАП град Варна. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл. 22 ЗАНН и тези за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, поради липса на мотиви относно определения срок на наложената принудителна мярка. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Сдружение с нестопанска цел "Бацио", град Варна не е изразил становище по наведените касационни основания. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 14-90088/6.01.2014 г. издадена от заместник директора на ТД на НАП град Варна, с която на Сдружение с нестопанска цел "Бацио", град Варна е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС запечатване на обект: частен микс клуб "Бацио", находящ се в град Варна, ул. "Д-р Пискюлиев" № 78 и е забранен достъпа до него за срок от 15 дни. За да отмени оспореният административен акт, съдът е приел, че принудителната административна мярка е наложена в нарушение на чл. 22 от ЗАНН. В тази връзка съдът е установил, че към момента на издаване на оспорената заповед - 6.01.2014 г., нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС на реда и начина на въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, е отстранено видно от приложеното към жалбата свидетелство за регистрация на фискално устройство № 000001721/2.12.2013 г. При така установените факти, съдът е приел, че наложената принудителна административна мярка не изпълнява предвидената от чл. 22 ЗАНН превантивна функция. Другият аргумент на съда за незаконосъобразност на административния акт е основан на нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според съда административният орган не е изложил конкретни мотиви относно определения срок на запечатване на обекта. Настощият състав намира решението за правилно постановено, като споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената принудителна административна мярка не отговаря на превантивната й функция, предвидена в нормата на чл. 22 ЗАНН. По делото няма спор по фактите и установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните и обсъдени доказателства. Конкретното административно нарушение, което е послужило като фактическо основание за прилагане на принудителна административна мярка е това по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" ЗДДС. Цитираната норма предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В конкретния случай от събраните по делото доказателства е установено, че към датата на проверката - 5.10.2013 г. от сдружението е извършено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства - в стопанисвания обект: частен микс клуб "Бацио" не е било монтирано, въведено в експлоатация и не е използвано регистрирано в НАП фискално устройство. По делото не е било спорно, че обектът е търговски и че към 5.10.2013 в него е осъществявана дейност. От приложеното към жалбата свидетелство за регистрация на фискално устройство № 000001721/2.12.2013 г. правилно съдът е приел, че нарушението е преустановено. От съдържанието на този документ се установява, към 2.12.2013 г. е извършена регистрация и въвеждане в експлоатация по смисъла на чл. 18 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на фискално устройство в посочения търговски обект преди издаване на заповедта за налагане на процесната принудителна административна мярка от 6.01.2014 г. При тези фактически данни правилно първоинстанционният със. д е приел, че приложената мярка не изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая не е налице, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, е преустановено. Възраженията в касационната жалба, че законодателят е предвидил налагането на ПАМ по чл. 186 ЗДДС независимо от налагането на административна санкция за извършеното нарушение, са неотносими към предмета на спора. Действително издаването на наказателно постановление не е от значение за прилагането на принудителните мерки, но това обстоятелство не е относимо към изискванията по чл. 22 ЗАНН. Наличието на съставен АУАН за извършено административно нарушение не освобождава административния закон от задължението да налага принудителните административни мерки в съответствие с предвидените от закона цели и да обезпечи тяхната превантивна и преустановителна функция. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение, с което заповед № 14-90088/6.01.2014 г. издадена от заместник директора на ТД на НАП град Варна е отменена, е правилно и следва да се остави в сила само на това основание. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,