Решение № 277 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 733/2016 г.

Решение № 277 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 733/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение с обществено полезна дейност "Б. за Д." против решение № 312 от 06.10.2015 г. по адм. дело № 132/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на сдружението против решение № 01-01/16.02.2015 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - П., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на регионален център за третиране на неопасни отпадъци на територията на община Д. и Претоварна станция с инсталации за сепариране и компостиране на отпадъци на територията на община К.", с възложител община Д. и жалбоподателят е осъден да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован, постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на РИОСВ - П. оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът - община Д. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на общината се присъдят разноските по делото. Ответникът - община К. също оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставен в сила, като на общината се присъди възнаграждение за юрисконсулт. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - П. е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Законосъобразно е заключението, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 94, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) директорът на РИОСВ - П. е компетентен да се произнесе по инвестиционно предложение с такъв характер, тъй като същото не попада сред изключенията, предвиден в чл. 94, ал. 1 от ЗООС, предоставени на изричната компетентност на министъра на околната среда и водите. Спазени са и формалните изисквания на закона - решението е в писмена форма и съдържа изброените в текста на чл. 99, ал. 3 от ЗООС реквизити. Изводът на първоинстанционния съдебен състав, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също следва да бъде споделен. В съответствие с изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършването на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) възложителят уведомява компетентния орган за инвестиционното намерение, а в кратък срок след това, в най-ранен етап от подготовката за осъществяване на инвестиционното предложение - кмета на община К. и населението на засегнатите кметства по реда на чл. 4, ал. 2 от НУРИОВОС. Съобразно характеристиките на инвестиционното предложение и в съответствие с разпоредбите на чл. 95, ал. 3 от ЗООС и на чл. 9, ал. 1 от НУРИОВОС възложителят определя специализираните ведомства и представителите на засегната общественост, с които следва да се извършат консултации съобразно начините, предвидени в чл. 9, ал. 3 от наредбата. Въз основа на данните от проведените консултации, възложителят възлага изготвянето на задание за определяне обхвата на доклада по ОВОС по реда и условията на чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от наредбата. Допълненият в съответствие с дадените препоръки доклад по ОВОС е изготвен от колектив от експерти съгласно чл. 11, ал. 3 от наредбата, със съдържанието по чл. 12, ал. 1 от наредбата. На основание чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и съгласно чл. 39, ал. 4 във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, е преценено, че няма вероятност инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони "Р.", "С." и "К." (най - близката защитена зона е на 2 км от терена, предвиден за изграждане на претоварна станция), поради което оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони не е направена като самостоятелна част от доклада по ОВОС, а липсата на отрицателно въздействие е съобразено при постановяване на акта на директора на РИОСВ - П. по реда на чл. 31, ал. 4 и ал. 8 от ЗБР. След положително становище на компетентния орган са проведени обществени обсъждания на доклада в засегнатите общини и кметства, за които в съответствие с изискванията на чл. 17, ал. 2 от НУРИОВОС са съставени протоколи, с приложени постъпилите писмени становища. Представените възражения и предложения са обсъдени от възложителя в писмено становище, депозирано пред компетентния орган съгласно чл. 17, ал. 5 от НУРИОВОС (становища на община Д. от 03.06.2013 г. и от 04.12.2014 г.). Оспореното решение на директора на РИОСВ - П. е постановено въз основа на доклада по ОВОС и приложенията към него, становищата, изискани и представени в хода на процедурата от специализирани органи с компетентност в областта на фактори и компоненти на околната среда, резултатите от общественото обсъждане и решението на Експертния екологичен съвет (чл. 99, ал. 2 от ЗООС и чл. 18, ал. 1 от НУРИОВОС). При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд достига до заключението, че при постановяване на решението на директора на РИОСВ - П., с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение: "Изграждане на регионален център за третиране на неопасни отпадъци на територията на община Д. и Претоварна станция с инсталации за сепариране и компостиране на отпадъци на територията на община К.", с възложител община Д., не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби. Одобреното с решението, предмет на обжалване, инвестиционно предложение попада в обхвата на приложение № 2, т. 11, б. "б" към ЗООС и за него е преценено, че следва да се извърши оценка на въздействие върху околната среда. Решението на директора на РИОСВ - П. е постановено в съответствие с чл. 19, ал. 1 от НУРИОВОС след преценка, че с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия се осигурява спазването на нормите за качество на околната среда. В тази насока са съобразени становищата на компетентните органи за това, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве, а възраженията по доклада по ОВОС, са приети от органа за неоснователни с оглед мотивираните отговори на възложителя и положителните оценки на специализираните органи. Поради това правилно е прието от съда, че изискванията на закона са изпълнени и решението на директора на РИОСВ - П. е постановено в съответствие с нормативната уредба. Възраженията на жалбоподателя относно пропуски и непълноти в доклада по ОВОС, обосноваващи незаконосъобразност на постановеното от органа решение, правилно са приети за неоснователни от съда. Правилно е преценено, че представеният доклад по ОВОС, послужил като основание за издаване на решението на директора на РИОСВ - П. съответства на материалноправните изисквания на закона. Изследвани са подробно възможното влияние на инвестиционното предложение върху различните компоненти на околната среда: почви, въздух, води, биоразнообразие, флора, фауна, археологически обекти и др. и са предвидени конкретни и подробни мерки във връзка с предотвратяване, намаляване и ограничаване на евентуално вредно въздействие. В тази насока са взети предвид становищата на специализираните органи и ведомства като Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Б., Регионална здравна инспекция - К., Регионален исторически музей - К., "Геозащита" ЕООД и др. Решението е постановено и след като е съобразено обстоятелството, че не се очаква кумулативен ефект на инвестиционното предложение с други инвестиционни предложения в региона като автомагистрала "С.", с факта, че площадките, предвидени за осъществяване на дейностите не засягат плодородни почви, а почвите ще бъдат защитени чрез изграждане на настилки и защитни екрани. Взети са предвид характеристиките на терена в геоложки аспект, като е съобразено обстоятелството, че в района не се очаква свлачищна активност. Отчетено е, че дейността по компостиране на отпадъци ще се извършва в закрити помещения, което ограничава шума, както и че са спазени изискванията на чл. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), предвиждащ приоритет на рециклирането и на другите форми за оползотворяване на отпадъци пред обезвреждането на отпадъци. Доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението на Административен съд - П. поради това, че не е изследван здравния риск за населението и не е съобразена възможността за свлачища и ерозия на почвите в района на инвестиционното предложение, са неоснователни. В доклада по ОВОС подробно е изследван възможния риск за здравето на населението в засегнатите общини и кметства на различните етапи от изграждане на инвестиционното предложение и са предвидени конкретни мерки за ограничаване и предотвратяване на възможно негативно въздействие върху човешкото здраве във фазите на проектиране, строителство и експлоатация на обекта. Геоложкото състояние на терена също е изследвано обстойно, като становището в доклада по ОВОС, че площадките не са застрашени от свлачища и не се очаква ерозиране на почвите се потвърждава и от заключението на вещото лице - геолог по изслушаната техническа експертиза. Заключението в тази част не е оспорено от жалбоподателя с конкретни възражения, поради което доводът на сдружението, че експертизата не е опровергана единствено поради невъзможността да се заплатят разноски, е неоснователно. Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението, тъй като не е съобразено въздействието върху археологическите обекти в района, също е неоснователно. В тази насока е взето предвид положителното становище на РИМ - К. от 25.10.2013 г., според което в отредените за инвестиционното предложение терени не са регистрирани обекти, представляващи културно- историческо наследство, както и че археологическият обект в м. "Спротово" в землището на с. Д., няма да бъде засегнат от мероприятията по осъществяване на инвестиционното намерение. В тази насока са съобразени и конкретните мерки, предвидени в доклада по ОВОС и в решението на директора на РИОСВ - П. за опазване на културно-историческото наследство в района. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението в Административен съд - П. е постановено в съответствие с материалния закон, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на съда е в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото доказателства за уведомяване на компетентния орган и на засегнатото население на най-ранния етап от инвестиционното предложение, консултациите със специализирани ведомства и органи и с представители на засегнатата общественост, въз основа на които е определен обхвата и заданието на доклада по ОВОС, проведеното обществено обсъждане на доклада, становищата на специализираните органи и на засегната общественост, чиито препоръки са съобразени от възложителя в изрични становища, а след това и от компетентния орган, мотивират извода на съда, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът за съответствие на административния акт с материалния закон е направен след анализ на доклада по ОВОС, заключението на вещите лица по изслушаната комплексна техническа експертиза, налагащи констатацията, че с изпълнението на предложените в доклада мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия се осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве. На тази база е направен извода, че решението на директора на РИОСВ - П. е в съответствие с нормите на чл. 18, ал. 1 и на чл. 19, ал. 1 от НУРИОВОС и на чл. 99, ал. 2 и ал. 3 от ЗООС. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират допълнителни доказателства, включително чрез изслушване на експертиза. Възражението, че определените от съда високи суми за възнаграждение на вещите лица са попречили на сдружението - жалбоподател да ангажира доказателства, които да опровергаят становището на експертизата, е неоснователно. Заключението на вещите лица не е оспорено и аргументи, които да сочат, че експертизата е непълна, неясна или неправилна не са изложени от жалбоподателя. Освен това решението на съдебния състав не се основава единствено на експертното заключение, а е постановено въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като в тази насока са съобразени и положителните становища на специализираните органи и на РИМ - К.. Решението съдържа подробни съображения по всички направени от страна на жалбоподателя възражения, а изводите на съдебния състав са мотивирани с конкретни аргументи. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения решението на Административен съд - П. следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че касаторът следва да заплати на ответника община Д. сумата 720.00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат, а на ответниците РИОСВ- П. и община К., съобразно направените искания, обстоятелството, че инспекцията и общината са представлявани от юрисконсулти в касационното производство и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да заплати по 500.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,