Решение № 12197 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), срещу решение 147/05.02.2025 г. по адм. дело 575/2024 г. на Административен съд София област (АССО). С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, по жалба на Винарска изба Логодаж ООД е отменено решение 380 от 11.04.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-1174/2023 г., с което е установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 68 290 лв; в частта по т. 2, с която е постановено прекратяване на нарушението и в частта по т. 3, с която е постановено незабавно изпълнение на решението по т. 2; в частта по т. 4, с която на "Винарска изба - Логодаж" ООД е възложено да заплати разноските по производството пред КЗК на "Бибендум" ООД в размер на 3 000 лв. Комисията чрез редовно упълномощен представител, оспорва така постановеното решение, като развива доводи за неговата неправилност, поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че решението е прието на 11.04.2024 г., като молба за оттегляне не е постъпвала преди или по време на откритото заседание на 11.04.2024 г., нито до приключване на закритото заседание, на което е подписано решението от всички членове на Комисията. Поради това, твърди, че Бибендум ООД не е оттеглила искането си в хода на производството пред Комисията. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановява на друго, с което жалбата срещу решението на КЗК да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Винарска изба Логодаж ООД, гр. Благоевград, представлявано от процесуален представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Ответникът Бибендум ООД не представя становище. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага оспореното съдебно решение да бъде отменено. Въз основа на данните по делото и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановеният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледа по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба, подадена от Винарска изба Логодаж ООД срещу решение 380 от 11.04.2024 г. по преписка КЗК-1174/2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отменил решението на КЗК. За да достигне до този резултат е приел, че решението е прието от компетентен орган, при изискуемия кворум и мнозинство, в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Приел е, че решението на КЗК е създадено като документ първоначално на 11.04.2024 г., няма данни на същата дата да е подписан от членовете на КЗК, като едва на 17.04.2024 г. е публикуван в публичното пространство. Приел, че КЗК е следвало да се произнесе по постъпилата молба от 12.04.2024 г. от процесуалния представител на Бибендум ЕООД, по чието искане е образувано производството пред КЗК, с което дружеството е завило, че оттегля искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, като е поискано постановяване на решение по реда на чл. 98, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗЗК. В допълнение е посочено, че съгласно протокол 407/11.04.2024 г. още преди даване ход по същество искателя Бибендум ЕООД чрез процесуалния си представител и жалбоподател в производство пред АССО Винарска изба Логодаж ООД са заявили, че между страните е постигнато споразумение, с което спорният въпрос, предмет на производството е решен, като са поискали отлагане на производството с цел оттегляне на жалбата, като КЗК не се е произнесла по това искане. На следващия ден след заседанието, а именно на 12.04.2024 г. жалбата е оттеглена. С оглед на изложеното съдът е приел, че административният орган е бил десезиран с постъпилата молба, с която се оттегля искането и е бил длъжен да се произнесе по молбата, тъй като към този момент няма данни да има изготвен и подписан окончателен акт. В допълнение е посочено, че след като актът може да се оттегли от издателя му, то и инициаторът на административното производство може да предизвика неговата отмяна чрез отказа си от искането, послужило, като единствено правно основание за издаването му. Това не лишавало КЗК от правната възможност да образува и проведе до край ново производство за същото нарушение, но вече при използване на служебното начало, регламентирано в чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Настоящият съдебен състав намира атакуваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, по част от мотивите на първоинстанционния съд. По делото е установено по безспорен начин чрез приложените доказателства и заключението на експертизата, че Решение 380 е изготвено, разпечатано и предоставено за подпис на членовете на Комисията на 11.04.2024 г. Следователно именно от 11.04.2024 г. решението придобива завършена форма и се материализира като юридически акт. До тази дата десезирането се явява валидно процесуално действие, което задължава административния орган да прекрати производството поради отпаднало сезиране. Публикуването на файла на 17.04.2024 г. се дължи на последващо техническо конвертиране на документа, което не променя момента на постановяване на акта, а представлява единствено техническо действие по неговото публично оповестяване. Следователно към момента на подаване на молбата за оттегляне на искането на 12.04.2024 г., административното производство вече е приключило с постановяването на решението по същество. В останалата част, изложените от съд мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция. В конкретният случай се касае за производство по реда на чл. 94 и следващите ЗЗК, за установяване и налагане на санкции по Глава седма на ЗЗК, в чиято уредба са включени различните състави на нелоялна конкуренция. Както вече е отбелязвал в практиката си Върховен административен съд, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗЗК, КЗК действа въз основа на служебно начало и образува производството служебно, а страните не могат да оказват влияние върху неговия ход, в това число и по отношение на прекратяването му. Възникналото на това основание административно правоотношение не допуска прекратяването му на основание чл. 98, ал. 2, т. 2 ЗЗК, тъй като няма искане на конкурент и съответно потенциална възможност за оттеглянето му. Второто правно основание за провеждане на производство по реда на Глава дванадесета от закона е това по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК по искане на лице, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон, като това е правният субект, който търси административна защита за свои нарушени или застрашени права. На правото на икономическия оператор да потърси защита от компетентния административен орган, кореспондира и изрично уредената му в чл. 98, ал. 1, т. 4, предложение последно ЗЗК правна възможност да оттегли искането си в този случай КЗК е задължена да прекрати преписката. Това правило, уредено в ЗЗК, като специален закон, повтаря общото правило на чл. 56, ал. 1 АПК. То задължава административния орган да прекрати производството по искане на страната, по чиято инициатива е започнало, освен ако в закон не е предвидено друго. Така изложеното становище се споделя напълно и от настоящият съдебен състав. В допълнение следва да бъде посочено, че внимателният анализ на посочената разпоредба в контекста на прилагането на процесуалните норми, такива каквито са предвидени относно производствата за установяване на нарушение като форма на нелоялна конкуренция, предопределя защита, която в контекста на изрично искане за образуване на производство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗЗК предвижда защита на конкурентната среда спрямо точно определени предприятия на съответния пазар, като първична защита на техните нарушени или застрашени права. Изхождайки от горното, законодателят е предвидил една особена възможност за оттегляне на искането. Така посочената защита, се различава от класическото конкурентно законодателство антитръстово законодателство, където основната цел и задача на правните норми е защитата на обществото като цяло, благосъстоянието на потребителите и поддържането на една нормална конкурентна среда. При тази втора хипотеза не е налице възможност за десезиране на националния орган по защита на конкуренцията. В допълнение, от събраните по делото факти се установява по несъмнен начин, че в КЗК е входирана съвместна молба с вх. - 1174/2023 от 08.04.2024 г., с която двете страни в административното производство са помолили заседанието предвидено за 11.04.2024 г. да бъде пренасочено за друга дата, поради факта, че водят преговори за доброволно уреждане на спора. В проведеното на 11.04.2024 г. заседание, изрично са посочили, че имат подписано споразумение, което е нотариално заверено и молят за отлагане на заседанието, защото ще оттеглят искането си. На следващия ден е постъпила молба за оттегляне изцяло на искането от страна на искателя Бибендум ООД, но както по-горе беше отбелязано, това е станало след постановяване на решението на административния орган с дата 11.04.2024 г. Постъпилата молба от Бибендум ООД за оттегляне на искането представлява десезиране на компетентния орган и представлява упражняване на признато от закона право за доброволен отказ от търсената по реда и на основанията описани в ЗЗК защита. Това право на подалото искане дружество не може да бъде ограничено единствено в рамките на административното производство. Предприети действия в тази насока следва да бъдат съобразени и от съда в хода на оспорване на издаденият от КЗК индивидуален административен акт. В случая правните последици от оттеглянето на искането настъпват без да е необходимо съгласието на ответната страна. Последица от оттеглянето или от отказа на жалбата е заличаването с обратна сила на всички извършени процесуални действия, поради десезиране на компетентния да се произнесе административен орган. При така установените факти и съобразно разписаните в закона правомощия, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и правилен извод за необходимостта от отмяна на решението на КЗК в хипотезата на чл. 172 ал.2 от АПК, поради което подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила по описаните по-горе съображения. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение Предвид изхода на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,