Решение № 8648 от 10.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2024 г.

Производството е по реда на чл. 251 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на касаторите Г. И. Г. и С. З. Г. и двамата от гр. Варна, чрез процесуалния им представител адв. Василев, за тълкуване на решение 5993 от 15.05.2024г. по адм.д. 3186/2024г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/. С искането за тълкуване на решението искателите твърдят, че мотивите на съдебното решение съдържат очевидни граматически грешки, поради което мяка как да е понятна действителната воля на съда във формирания диспозитив, макар и в него да е цитиран точно номерът на съдебното решение на Административен съд гр. Варна, което е оставено в сила. Ответникът в производството кметът на район Аспарухово на община Варна не изразява становище по искането. Искането за тълкуване на решението е подадено от надлежни страни, участвали в производството, поради което се явява допустимо. Върховна прокуратура е редовно уведомена за постъпилото искане и също не представя заключение по искането. С решение 5993 от 15.05.2024г., постановено по адм.д. 3186/2024г. по описа на ВАС е ОСТАВЕНО В СИЛА съдебно решение 1689 от 29.11.2023г. по адм.д. 357/2023г., постановено от Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на Г. И. Г. и С. З. Г. срещу заповед КС 225А 1 от 03.01.2023г. на кмета на район Аспарухово при община Варна, с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ подпорна стена, изграден в поземлен имот /ПИ/ идентификатор 10135.5426.550 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на район Аспарухово, гр. Варна. Разгледано по същество и искането за тълкуване на решение 5993 от 15.05.2024г. по адм.д. 3186/2024г. на ВАС е неоснователно по следващите съображения. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на решението (ТР 1/04.01.2001г. по т. д. 1/2000г. на ОСГК на ВКС, задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130 ал. 2 ЗСВ). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. В настоящия случай искателите не желаят тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящето дело, като неясен или неразбираем, а напротив посочват, че диспозитивът е ясен и безпротиворечив. Искат тълкуване на мотивите на решението, които както беше посочено по горе не подлежат на такова. Следва да се посочи, че мотиви са ясни и кореспондиращи с диспозитива на решението. Тълкуване се прави на самото решение, въз основа на дадените мотиви, а не е възможност за нова преценка на фактите по спора или за промяна на мотивите, което би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. Поради изложеното и искането за тълкуване на решение 5993 от 15.05.2024г. по адм.д. 3186/2024г. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, състав на второ отделение