Решение № 5936 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1195/2025 г.

ВАСШесто отделение04.06.2025 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5249 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 736/2024 г. по описа на Административен съд Хасково.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес: гр.София, [улица], да заплати на Е. М. Ю. от [населено място], община Стамболово, направените в касационната инстанция разноски по делото в размер на 600 (шестотин) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ Хасково срещу Решение 5249 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 736/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Е. М. Ю. от [населено място], община Стамболово срещу Решение 1012-26-266-1/30.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер]/2140-26-598/08.07.2024 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при същото поделение на НОИ. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответницата Е. М. Ю., чрез адв. Д. Исмаил, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето й. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отмени процесното решение и изпрати преписката на пенсионния орган, първоинстанционният съд е приел, че органът е извел неправилна констатация, че установеният осигурителен стаж на Е. Ю. в периодите: 13.06.1975 г. 30.06.1975 г., 01.01.1976 г. 13.06.1976 г. и 10.12.1978 г.-10.02.1980 г. като неработеща майка не припокрива понятието действителен осигурителен стаж . Настоящият касационен състав намира решението на съда за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена и за нея не се спори между страните. Спорът се концентрира върху това дали са налице 15 години действителен осигурителен стаж при положение, че за времето от общо 1 години, 7 месеца и 29 дни за отглеждане на дете, с начална дата 13.06.1975 г. и крайна дата 10.02.1980 г., Е. Ю. не е работила. От страна на пенсионния орган при осъщественото задължително административно обжалване, е прието, че е налице осигурителен стаж за лицето, който обаче не попада в обхвата на действителния осигурителен стаж, необходим за пенсиониране в хипотезата на чл.68, ал.3 КСО при недостигащ осигурителен стаж, а новелата на чл.9 КСО има действие само занапред. Настоящият касационен състав счита, че изводите на административния съда са правилни и законосъобразни. Приложима за процесния период материалноправна разпоредба е нормата на чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите, която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите(отм.) се зачита и времето, прекарано в законно установен платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. В процесния период относима е и уредбата относно правата на "неработещите" жени майки, дадена с отменения чл.3ж, ал.2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (доп., ДВ, бр. 51 от 1984 г.), която е възпроизведена и в сега действащия чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която "За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита.... и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията ". В този дух е и нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Наложен е изводът, че в областта на общественото осигуряване при майчинството и преди, и сега, законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца и жените, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. В този смисъл, без основание се поддържа тезата от пенсионния орган и от горестоящия му орган, че законодателят е ограничил обхвата на тази привилегия, като е приел, че този стаж е недействителен, т. е. не следва да участва при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Напротив, такова "ограничение" не се установява и с оглед дефинитивната разпоредба на §1,т.12 от ДР на КСО досежно понятието действителен стаж , вкл. и след нейното допълване, направено с ДВ бр.8/2023г., доколкото следва да се приеме, че направеното там изброяване не е изчерпателно. Поставя се и въпросът как подобно тълкуване би се съотнесло с нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права, респ. това и във връзка с дадените с решението по к. д. 9/ 2005 г. на КС на РБ разяснения в тази насока. В трайната си практика, ВАС е обобщавал нееднократно, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж), съгласно чл.80 от ППЗП(отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, като това тълкуване отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените- майки, съгласно цитирания по-горе Указ за насърчаване на раждаемостта. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на Е. М. Ю. следва да се присъдят сторените разноски за адвокат, за което се представени доказателства и списък по чл.80 ГПК и които възлизат на 600 лева предвид фактическата и правна сложност на делото, както и съобразяване с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба 01/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2,предл.първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,