Решение № 10157 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2018 г.

Решение № 10157 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7602/2018 г., VIII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган при 05 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (РУ – СДВР), подадена чрез процесуалния му представител юрк. В. Пашунов, срещу решение № 2717 от 23 април 2018 година, постановено по адм. дело № 11512/2017 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед за задържане на лице с рег. № 229 зз2104/03 август 2017 година, издадена от полицай при 05 РУ – СДВР. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Л. Илиев, чрез процесуалния му представител адв. А. Бояджиев, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Л. Илиев срещу заповед за задържане на лице с рег. № 229 зз2104/03 август 2017 година, издадена от полицай при 05 РУ – СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) Л. Илиев е задържан за срок до 24 часа. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. От данните по делото от фактическа страна е установено, че на 03 август 2017 година около 13: 30 часа при извършена от полицейски служители проверка на управляваното от Л. Илиев МПС, оспорващият не е представил документ за самоличност, поради което с оспорената заповед е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР – за установяване на самоличността. При задържането му са попълнени изискуемите декларации и са разяснени правата му, проведен е обиск, при който са намерени лични вещи на задържания. Лицето е освободено същия ден в 15, 45 часа. Съобразно писмените доказателства, приложени по делото, съдът установил още, че на Л. Илиев са издадени още два броя актове за установяване на административно нарушение и две заповеди за налагане на принудителна административна мярка, всичките издадени по Закона за движение по пътищата, в които са посочени трите имена на лицето, ЕГН, точен адрес и номера на СУМПС. При тези фактически обстоятелства, правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на изложени мотиви и липсата на достатъчно фактически основания за издаване на административния акт. След като е обсъдил приложимите нормативни правила, на които се е позовал полицейският орган при задържането на жалбоподателя, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. От доказателствения материал по делото изобщо не може да се установи какви фактически обстоятелства са обусловили необходимостта от задържането на жалбоподателя. Не е изяснено при какви обстоятелства се е наложило задържането на лицето за установяване на самоличността му, при положение, че към момента на съставяне на заповедта за задържане и документите към нея лицето е идентифицирано с трите си имена, ЕГН, адрес, а още повече, че по делото са налице данни за наличието на СУМПС в проверяваното лице. Нещо повече, в заповед № 3770/03 август 2017 година за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, с която на Л. Илиев на основание чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е отнето СУМПС същото е цитирано с номер, което е основание да се приеме, че самоличността на лицето е била известна на полицейските органи от документа за самоличност. Прилагането на принудителната административна мярка следва да е обосновано с конкретни фактически обстоятелства, които подведени към съответната правна хипотеза да обосноват необходимостта от ограничаване правата на задържаното лице. В случая такива фактически обстоятелства не са доказани по делото, липсват както в административния акт, така й в административната преписка, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и правилно е била отменена. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, като не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. Предвид изложеното и при липсата на наведените касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Л. Илиев сума в размер на 400. 00 лева, редуцирана до този размер, с оглед направеното възражение за прекомерност и съгласно. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение