Решение № 566 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2008 г.

Решение № 566 от 8.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. ДВ. бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Б. М. В. и П. М. М., Ц. М. Т. и Н. М. А. са обжалвали въззивното решение на Софийския окръжен съд № 486 от 18.12.2007 г. по гр.д. № 940/2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Софийският окръжен съд е обезсилил решението на К. районен съд от 11.05.2007 г. по гр.д. № 394/2005 г. и е прекратил производството по делото по искането по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), а по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е върнал делото е върнато за ново разглеждане. Въззивният съд е приел, че с оглед твърденията в исковата молба и уточнението, направено пред въззивния съд първоинстанционният съд е следвало да разгледа иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като се произнесе налице ли е твърдяното от ищците правно основание за придобиване на собствеността и да отрази в диспозитива дали към миналия момент П. М. е бил собственик на спорния имот. Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 98, ал. 1 б. "г" ГПК (отм.) ищецът следва да посочи фактите, от които твърди, че произтича неговото субективно материално право, а правното основание се определя от съда. Съгласно разясненията в т. 19 на ТР 1/2000 г. на ВКС, ОСГК предмет на разглеждане пред въззивния съд е самия материалноправен спор. Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата и въззивният съд е длъжен да направи самостоятелна преценка на допустимостта на иска, да даде правната квалификация и да направи собствени фактически и правни изводи. Проверката на правилността на първоинстанционното решение е не пряк, а краен резултат от дейността на въззивния съд и зависи от това дали изводите на втората инстанция ще съвпаднат с тези на първата. Ето защо различната правна квалификация на иска, която прави въззивната инстанция не обуславя обезсилване на решението като недопустимо, а отмяната му като неправилно. В разглеждания случай твърденията в исковата молба са, че наследодателят на ищците е бил собственик на имот пл. № 2* к.л.9 от стария кадастрален план на м. "С" кв. М., Община К. като собствеността е възстановена с решение на П. комисия (сега Общинска служба за земеделие) от 1994 г. Ищците са посочили, че предявяват иска на основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, но липсват твърдения в исковата молба за наличие на спор към минал момент, а петитумът препраща към обстоятелствената част, в която имотът е описан както с оглед заснемането по стария план, така и по изготвената нова карта на землището. При това съдържание, исковата молба е била нередовна поради непълнота на обстоятелствената част, която частично е била отстранена пред въззивния съд по почин на ищците, които са означили границите по стария план, уточнили са, че искат признаване на собствеността към момента на внасянето на земите в ТКЗС и са посочили придобивното основание на наследодателя, но е останал неизяснен въпросът дали те са подали заявление за възстановяване на собствеността именно на този имот, което обуславя допустимостта на производството съгласно предмета на спора според задължителните за съдилищата в т. 1 на ТР 1/1997 г. на ВКС, ОСГК. Ето защо въззивният съд, който следи служебно за допустимостта на иска е следвало да изиска от Общинската служба за земеделие и преписката за възстановяване на земите на П. М. М., както и да направи нов доклад по делото с оглед определеното от него правно основание като разпредели отново доказателствената тежест между страните и евентуално да събере нови доказателства, ако такива бъдат поискани. С оглед на изложеното поради допуснатите нарушения на съществени процесуални правила въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение