Решение № 9656 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15048/2012 г.

Решение № 9656 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15048/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Изонел - Атанаска Маноилова", със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, против решение № 532/30.10.2012 г. по адм. д. № 548/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 041102530/30.01.2012 г. на ТД на НАП - В. Търново, поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1211213/9.04.2012 г., потвърден с Решение № 259/17.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, за определени задължения за 2007 г. за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 563, 98 лв. и лихви върху тази сума в размер на 1 586,12 лв., както и вноски за здравно осигуряване в размер на 234,73 лв. и лихви върху тях в размер на 104,76 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, с постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдят разноските по делото. Ответникът-директорът на Дирекция "ОУИ" - В. Търново, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при ЦУ на НАП в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 470 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 041102530/30.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново след извършена ревизия на ЕТ "Изонел - Атанаска Маноилова", поправен в частта за годината - вместо "2011" да се чете "2012", с РА за поправка. С РА на ревизирания субект са определени задължения данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 3 563,98 лв. и лихви върху тази сума в размер на 1 586,12 лв., както и вноски за здравно осигуряване в размер на 234,73 лв. и лихви върху тях в размер на 104,76 лв., в резултат на извършено от ревизиращите органи увеличение на финансовия резултат за 2007 г. на основание чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗКПО със сума в размер на 17 301 лв., представляваща стойността на фактури, издадени от "Акиенер " ООД, с предмет на доставки на стоки - хидроизолационна паста, хидроизолационен битум, хидроизолационен воал, варели, ламарина, скеле с лебедка, стълба, както и услуга-транспорт и товаро-разтоварни услуги. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че фактурите, които са отчетени като заплатени в брой, са придружени от касови бележки, които не са издадени от ЕКАФП, регистриран на доставчика по фактурите "Акиенер" ООД, приели са, че са налице разходи, които не са документално обосновани, което е основание същите да не се признават за данъчни цели, съгласно чл. 26, т. 2, вр. с чл. 10, ал. 4 от ЗКПО. В хода на оспорване на РА са поддържани възражения от ревизирания субект, че посочените по фактурите доставки на стоки и услуги са реално извършени, същите са правилно осчетоводени, използвани са и са свързани със стопанската дейност на търговеца. Поддържа се възражението, че в обжалвания РА неправилно е посочена разпоредба на чл. 16 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, съдът е направил анализ на установените факти и е приел, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 4 ЗКПО, във вр. чл. 26, т. 2 ЗКПО и чл. 26 и чл. 48 от ЗДДФЛ. Установено е в хода на ревизията, че приложените към фактурите фискални касови бонове не са издадени от ЕКАФП, който е регистриран и се използва от "Акиенер" ООД, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Тази констатация не се опровергава и с приетата по делото ССчЕ, която установява единствено осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ревизирания ЕТ. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. За целите на данъчното облагане по ЗКПО са регламентирани данъчни постоянни разлики, които в частност включват непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, посочени в чл. 26 от ЗКПО. В т. 2 на чл. 26 е посочено, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъл на този закон. При наличие на предпоставки по чл. 10, ал. 4 ЗКПО, и не е опровергана констатацията, че фактурите не са придружени от фискални бонове от ЕКАФП на издателя на фактурите, разходите по издадените фактури от "Акиенер " ООД правилно не са признати за документално обосновани и с тях е преобразуван финансовия резултат на търговеца за 2007 г. Изискването за притежание на фискална касова бележка от фискално устройство като необходимо условие за признаване на счетоводен разход за данъчни цели е законодателно заложено в императивната разпоредба на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, и е без значение какви са причините и чия е вината, поради която издадените процесни фактури не са придружени от фискален бон или придружаващия такъв не отговаря на императивни законови изисквания относно неговото съдържание. Неспазването на изискванията по чл. 10, ал. 4 ЗКПО, е основание за непризнаване на разхода - чл. 26, т. 2 от ЗКПО и като последствие - преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2007 г. в посока увеличение и определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Установените вноски за ДОО, ДЗПО и ЗЗО макар и оспорени, не са опровергани с надлежни доказателства. Като е приел РА за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, съдът съобразява, че с първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 470 лв., определен съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е за цялото производство и второ не следва да се присъжда. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен, първо отделение