Решение № 105 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 412/2016 г.

Решение № 105 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 412/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по реда на глава ХХIV ГПК. Образувано е по молба на Д. Б. Д. с искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК да бъде отменено влязлото в сила решение № 233/06.07.2015 г. по гр. д. № 1061/2014 г. на Районен съд - Нови Пазар, с което молителят е осъден да заплати на А. Б. Г. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 5 000 лв. Молителят твърди, че по приключилото дело не е надлежно представляван, тъй като в нарушение на законовите изисквания с определение по чл. 47, ал. 6 ГПК му е бил назначен особен представител. Ответникът по молбата А. Б. Г., ищецът по приключилото дело, я намира неоснователна. Претендира разноски. Молителят прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С определение № 27/04.02.2016 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане, но тя е неоснователна. Съображенията за това са следните: Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че определението за назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца (чл. 47, ал. 6 ГПК) е охранителен акт, който учредява надлежна представителна власт, само ако са спазени законовите изисквания за неговото постановяване. В рамките на висящото дело нарушаването им е въпрос, за който съдът е длъжен да следи и служебно (чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК). Той може да се повдигне и от ответника, узнал за разглеждането на делото, включително при упражняване на правото да обжалва решението. Представителната власт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на процесуалните действия, а решението при нейната липса за ответника е неправилно, защото осъществените от назначения негов особен представител действия не го обвързват. Неправилните съдебни решения обаче също влизат в сила и пораждат последици. Защитата на ответника, който се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на неправилното решение, е чрез извънредния способ за отмяна при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК. Обсъжданите процесуални норми са проекция на чл. 56 от Конституцията на Република България. Основният закон поставя сред основните права правото на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени неговите права и законни интереси. Ненадлежното представителство на ответника е частен случай на нарушение на съдопроизводствено правило, което лишава ответника от участие и защита в исковото производство. Следователно определението за назначаване на особен представител на разноски на ищеца е охранителен акт с особен режим на установяване на порок (нарушаване на процесуалните правила) при постановяването му. Въпросът за неговата законосъобразност не се решава по пътя на обжалването и за него не важат общите правила за оттегляемост и обжалваемост на охранителния акт (чл. 537 и чл. 538 ГПК). Докато делото е висящо, незаконосъобразното определение по чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца може да бъде оттеглено от съда, който го е постановил или да е причината за ответникът да упражни за пръв път във въззивното производство всички свои процесуални възможности или да е причина за отмяна на въззивното решение. След като решението влезе в сила незаконосъобразното определение по чл. 47, ал. 6 ГПК осъществява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК за отмяна по извънредния способ за контрол в глава Х. ГПК. Следователно основният въпрос, който Върховният касационен съд е длъжен да реши в настоящото производство, е за законосъобразността на протоколно определение от откритото съдебно заседание от 18.06.2015 г. по гр. д. № 1061/2014 г., с което Районен съд - Нови пазар е назначил адвокат адвокат Х. И. С. като особен представител на молителя на разноски на ответника по молбата. В исковата молба е посочен адрес за призоваването на молителя. От този адрес съобщението с преписите от исковата молба и приложенията е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че на 27.01.2015 г. адресът е посетен, но по сведения на лице, което живее на адреса, ответникът е в чужбина. На същата дата първостепенният съд е изискал (служебно) справка за постоянния и настоящия адрес на ответника. След като се е уверил, че те съвпадат и адресът е същият, като посочения в исковата молба, е постановил връчването да стане чрез залепване на уведомление (чл. 43, ал. 2 ГПК). Връчителят е удостоверил, че на 28.01.2015 г. е залепил уведомлението до ответника на входната врата. След изтичане на 2-седмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК, в който ответникът не се е явил, за да получи книжата, с разпореждане от 13.02.2015 г. съдът е постановил: 1) съобщението да се приложи по делото; 2) възложил е на ищеца разноските за назначаване на особен представител на ответника (чл. 47, ал. 6 ГПК) и 3) е изискал след заплащането им Адвокатският съвет към Адвокатска колегия - [населено място] да предложи адвокат за особен представител на ответника. След уведомително писмо от АК - [населено място] с протоколното определение от 18.06.2015 г. адвокат Х. И. С. е назначен за особен представител на молителя. Изложеното осъществява законовите изисквания за законосъобразност на определението по чл. 47, ал. 6 ГПК, а представителната власт на адв. С. спрямо ответника е надлежно учредена с охранителния акт. Следва да се споделят доводите в молбата за отмяна, че чл. 47, ал. 1 ГПК изисква две кумулативни предпоставки за законосъобразност на приложения способ за връчване на съобщението до ответника - той да не може да бъде намерен на адреса (включително поради това, че връчителят е установил, че той не живее там) и да не се намери лице от адреса, съгласно да получи съобщението. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обаче, че върнатото в цялост по делото съобщение до ответника от 27.01.2015 г. засвидетелства и двете. Положителната предпоставка на чл. 47, ал. 1 ГПК е удостоверена в текста на документа - към 27.01.2015 г. ответникът не пребивава на посочения в исковата молба адрес, защото е в чужбина. Връчителят има задължение да събере необходимата информация, дали личното връчване на съобщението е възможно и тази информация следва да е достоверна. Връчителят го е изпълнил, защото информацията е дадена от лице, което живее на адреса. Процесуалните норми не съдържат изискване връчителят да индивидуализира информатора. Достатъчно е, че съобщението, върнато по делото, свидетелства да е достоверна. Задължение да индивидуализира физическото лице, което е различно от адресата на съобщението, връчителят има, но в обратната хипотеза - когато е намерил пълнолетно лице (от домашните или такова, което живее на адреса или е наето да полага труд) и това лице се е съгласило да получи съобщението за адресата (арг. от чл. 46, ал. 2 ГПК). Отрицателната предпоставка на чл. 46, ал. 1 ГПК също следва от текста на документа. Ако лицето, което връчителят е намерил на адреса на 27.01.2015 г., се бе съгласило да получи съобщението за ответника, удостоверителното изявление в официалния документ щеше да е различно. Неговото съдържание би било насочено към удовлетворяване на изискванията на чл. 46, ал. 2 ГПК с оглед фикцията на чл. 46, ал. 4, изр. 1 ГПК, която съдът проверява, за да се убеди, че са налице нейните положителни и отрицателни предпоставки, а връчването чрез друго лице (различно от адресата) е надлежно. След като връчителят е върнал съобщението в цялост с отбелязването, че по сведение на лице от адреса ответникът е в чужбина, това означава, че то не се е съгласило да получи съобщението. Процедурата по залепване на уведомление е проведена еднократно, тъй като адресът в исковата молба е съвпаднал с административния адрес на ответника. Изложеното изключва основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По приключилото с влязло в сила решение дело ответникът е надлежно представляван от адв. Х. С. При този изход на делото в тежест на молителя следва да се поставят разноските, които ответникът по молбата е направил в настоящото производство. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК обаче е основателно. Платеното от 1 020 лв. е прекомерно. Делото не представлява правна сложност, а трудът на адвокат Е. се изразява в явяването й в открито съдебно заседание, за да заяви, че оспорва молбата (след даване на ход на делото) и че е неоснователна по съображения в отговора (в устните състезания). Писменият отговор сочи за автор ответника по молбата. Възнаграждението от 600 лв. е паричният еквивалент на положения труд. При тези мотиви, съдът