Решение № 12332 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3971/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на териториална дирекция Северна морска /сега Директора на Териториална дирекция Митница Варна/, чрез юрк. М. Роева, срещу Решение 351 от 17.02.2021 г. постановено по адм.д. 2582 по описа на Административен съд - Пловдив за 2020 г. С атакуваното решение е отменено Решение с Рег.32-278296 от 24.09.2020г. към митническа декларация MRN /Movement Reference Number/, референтен номер за движение/ 19BG002002000190R8 от 10.01.2019г., на директора на Териториална дирекция - Северна морска (ТД Северна морска) при Агенция Митници, с което дружеството жалбоподател е задължено да доплати по посочената декларация сумата от общо 391,62 лв. мито и 1095,50 лв. данък върху добавената стойност (ДДС). Според касатора постановеното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при наличието на касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Основно аргументите на касатора се свеждат до това, че неправилно първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства по делото. Декларираните цени на стока 6 - кърпи х 12 бр. 4560 к-та, по подадената митническа декларация са по-ниски от посочените справедливи цени, валидни за тях в Европейския съюз /ЕС/. Не съответстват на цените на сходни стоки, поради което са възникнали съмнения за декларираната митническа стойност. Според твърденията на касатора неправилно административния съд е приел, че административния орган не е обосновал и мотивирал административния акт, като е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила. След като с приложените към митническата декларация и в последствие представени писмени доказателства, не е установена реално договорена стойност на стоките и не е отпаднало съмнението на митническите органи, то те законосъобразно са променили декларираната митническа стойност на кърпи х 12 бр. 4560 к-та и са определили допълнителни задължения на Випс Груп ООД. Въз основа на тези мотиви от касационната инстанция се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Випс Груп ООД, в писмен отговор по касационната жаба, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената касационна жалба, като намира същата за неоснователна. По подробно изложени аргументи, моли настоящият състав да я остави без уважение. Безспорно по делото са събрани доказателства, изслушани са две експертизи които установяват наличие на договорна цена. Постановеното решение е правилно. Претендира присъждане на разноски в размер на 600 лв., съобразно приложен списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, по същество преценява същата като неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания, съобразно чл.218, ал.1 от АПК и чл.220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискванията по чл.218, ал.2 АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от лице разполагащо с процесуална легитимация, при наличието на правен интерес и в срока по чл.211, ал.1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е обжалвано решение Решение с Рег.32-278296 от 24.09.2020г. към митническа декларация MRN 19BG002002000190R8 от 10.01.2019г., на директора на Териториална дирекция - Северна морска при Агенция Митници. По делото не е било спорно, че на 10.01.2019г. Випс Груп ООД е регистрирал МД с МРН 19BG002002000190R8, с която са поставени под режим допускане за свободно обращение стоки, с произход Китай, общо 14 вида стоки, 1099 колета с общо бруто тегло 18 919 кг., в това число: стока 6 Е.Д 6/8 - кърпи х 12 бр. - 4560 комплекта с нето тегло 125 кг., с тарифен код по ТАРИК [номер], с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 294,75 лв., с декларирана цена 0,06 лв. за комплект или 2,36 лв./кг. Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е сумата от 22 336,87 EUR, при обменен курс за митнически цели от 1,95583 лв./ EUR. Пред административния орган са представени фактура VG2018036 от 21.11.2018 г. (лист 63-64) на стойност 22 336,87 EUR, коносамент ONEYNB8IF3603800 от 01.12.2018 г. (лист 61-62), фактури за транспортни разходи с 0000001431 от 08.01.2019 г., 0000001432 от 08.01.2019 г. и 0000001433 от 08.01.2019 г. (лист 75-77) на стойност общо 3 970 лв., и преводни нареждания за плащане към бюджета на мито и ДДС. Допълнително са представени фактури за извършени транспортни разходи, банково извлечение за извършени плащания към доставчика SWIFT и самолетни билети. При извършените административни проверки е установено, че декларираната стойност на стока 6 по МД 19BG002002000190R8 от 10. 01.2019 г. е по-ниска от съответната справедлива цена, валидна за тях в ЕС. Според сановище с вх.32- 85644 от 17.03.2020г. на началник сектор Митнически процедури, отдел Митническа дейност, адресирано до началника на МП Варна-Запад, МС за стока с 6 от МД MRN 19BG002002000190R8 от 10.01.2019 г., следва да бъдат определени, както следва: за стока 6 - 1,18 лв./комплект на база МД 18BG005100H0759283 от 05.09.2018г. (непредставена по делото). Въпреки приложените доказателства и липсата на противоречие в тях митническите органи са приели, че митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл.74, §2 от МК. Въз основа на фактическите установявания в хода на административното производство и събраните пред съда доказателства е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган и в необходимата писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Според мотивите на съдебното решение съгласно чл.70, §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност. В нормата са посочени правилата, по които следва да се определи тази стойност. Когато по този ред не може да се определи договорната стойност се пристъпва към остойностяване на внасяните стоки по реда на чл.74 МК, като последователно се прилагат методите на §2 от същата норма от б.а до г. В тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията си и разликата в стойността на договорената цена на процесните стоки и тази която е заплатена. В конкретния случай, в хода на административното производство не са установени предпоставките за определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §1 и 2 МК. Съдът е приел, че от представената административна преписка е видно, че изисканите документи за обосновка на договорената стойност са представенни от вносителя своевременно, но не са съобразени от административния орган при произнасянето. Твърденията на дружеството, че незаконосъобразно е използван от митническия орган вторичен метод за определяне на митническата стойност се потвърждават и от изслушаните по делото експертизи. Според заключението на вещото лице по ССчЕ е налице пълно съответствие между действително платената цена за внесените стоки по фактура VG2018035 от 13.11.2018г. и декларираната цена на стоките по МД 19BGOO2OO2HOOO1450 от 04.01.2019г. Вещото лице по СИЕ е взело предвид качествените, количествените и функционалните характеристики на процесната стока за да определи пазарната стойност и е изискало и получило мостра от Випс груп ООД. Експертизата е установила пазарни цени на сходни стоки на други производители и търговски марки, подробно описани на стр.7-8 от заключението. Въз основа на горното решаващият състав на първоинстанционния съд е приел, че не са били налице предпоставките установени в чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод и незаконосъобразно на дружеството са определени допълнително публични задължения произтичащи от задължения за мито и ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като са разгледани хипотезите при които нормата е приложима. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Въз основа на събраните по делото доказателства изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. б от Кодекса е правилен. Митническите органи са длъжни, в хода на административното производство да установяват, че декларираната от вносителя митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката. Митническите органи са се позовали формално на т.нар. основателни съмнения, като дори не са обсъдили приложените доказателства при подаването на митническата декларация и приложените в последствие от Випс Груп ООД. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИСЗА/, COMTEХ и Тезей, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, не са достатъчни за обосноваване на т. нар. основателни съмнения. Както многократно е посочвал в решенията си ВАС за термина основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. В обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт не са изложени каквито и да било мотиви защо се налага да бъде приложен приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. и какви стоки са анализирани, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. В тази връзка следва да се посочи, че видно от заключението на приетата без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. Липсата на мотиви на административния акт е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата облагаема стойност на процесните стоки и в крайна сметка нарушава правото на защита на адресата на митническото решение. Приетото в Решението по дело С-291/15 на СЕС, на което се позовава касатора не променя изводите за липса на основание да бъде определена нова митническа стойност на процесните стоки. Решението се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл.181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В настоящото производство на тълкуване подлежи чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност, поради което мотивите на постановеното от СЕС решение са неотносими към настоящия правен спор. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят дължимите разноски в размер на 600 лв., съгласно приложен списък. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,