Решение № 262 от 30.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 607/2014 г.

Решение № 262 от 30.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 607/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Г. Е. К. от [населено място], Плевенска област, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в сила присъда № 291 от 27 септември 2012 г. на Плевенския районен съд, постановена по нохд № 145/2012 г. по описа на този съд. С искането си осъденият Д. претендира възобновяване на наказателното дело от фазата на досъдебното производство, тъй като не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство и затова не е участвал в провеждането му, а това го е лишило от възможност да реализира защитата си. В съдебното заседание пред ВКС осъденият К. участва лично и със защитника си адв. Спартански от АК - [населено място], който поддържа направеното искане. Идентично становище изразява и осъденият в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането и възобновяване на производството по делото поради неучастие на осъдения и в двете фази на процеса. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в сила присъда, чиято отмяна се иска, е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Г. Е. К. за това, че през периода 24.06.2011 г. - 24.07.2011 г., в [населено място], противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - строително скеле на стойност 15000 лева, собственост на [фирма] - [населено място], поради което и на основание чл. 206, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение наложеното на осъдения К. наказание от девет месеца лишаване от свобода, с влязла в сила присъда по нохд № 2185/2010 г. на Плевенския районен съд и е определен първоначален "строг" режим на изтърпяването му в затвор. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения К. Присъдата не е обжалвана или протестирана по въззивен ред и е влязла в сила на 12.10.2012 г. Искането на осъдения К. за възобновяване на делото е процесуално допустимо - направено е от лице, което има качеството на задочно осъден и е постъпило в срока по чл. 423, ал. 1 от НПК, доколкото по делото няма данни за друг момент на узнаване от осъдения за влязлата в сила присъда от този на задържането му на 17.02.2014 г. в [населено място], Германия, въз основа на издадена от българските власти Европейска заповед на арест (ЕЗА). Разгледано по същество, искането е основателно. Наказателното преследване срещу осъдения К. е проведено изцяло в негово отсъствие в досъдебната и в съдебната фази на процеса. Досъдебното производство е образувано на 20.09.2011 г. от прокурор в РП - гр. Плевен. Всички процесуално-следствени действия за събиране на гласни и писмени доказателства, назначаване и извършване на експертиза, определяне и назначаване на служебен защитник на осъдения, привличането му в качеството на обвиняем с постановление от 18.11.2011 г., разпит и предявяване на разследването, са извършени в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и при участието на служебния му защитник адвокат Д. Т. от АК - [населено място]. Обвинителният акт срещу К. е внесен в съда на 16.01.2012 г. и на 18.01. с. г. е постановено разпореждането по чл. 248, ал. 2 от НПК, с което съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2012 г., разпоредил е връчване на препис от обвинителния акт на К., заедно с уведомяването му за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК, призоваването му, както и това на пострадалия по делото с указания за процесуалните му права. Като основание за неприсъственото провеждане на съдебното разглеждане на делото по общия ред са послужили данните за местопребиваване на осъдения извън страната, без да е известно точното му местоживеене, поради което не може да бъде призован. Същият е обявен за общодържавно издирване с телеграма № 18595 от 18.05.2011 г. по настоящето и по други ДП и нох дела (писмо на л. 36 от ДП). Делото е разгледано в открито съдебно заседание на 23.04.2012 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, в отсъствие на подсъдимия К. и при участие на служебния му защитник адвокат Т. След проведено съдебно следствие и изслушани съдебни прения в съдебно заседание на 27.09.2012 г., съдът е постановил атакуваната сега пред ВКС присъда. При тези данни по делото основателността на искането следва да се преценява с оглед предпоставките, визирани в нормата на чл. 423, ал. 1 НПК (редакция ДВ, бр. 93/2011 г.), според която задочно осъденият може да претендира възобновяване на наказателното дело, когато не е участвал в наказателното производство и това искане се уважава, освен ако осъденият се е укрил след предявяване на обвинението в досъдебното производство, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не може да бъде изпълнена или след като бъде изпълнена, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В случая, посочените в законовия текст предпоставки за отхвърляне на искането за възобновяване на делото не са налице. Цялото наказателно производство е протекло в отсъствие на осъдения К., без да му е било предявявано лично обвинението и при отсъствие на данни за негово последващо укриване. Поради това, искането за възобновяване на делото се явява основателно, като атакуваната присъда следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, когато е започнало задочното разследване по делото (чл. 425, ал. 2 от НПК). Осъденият е задържан в изпълнение на влязлата в сила присъда, но с определение от 07.04.2014 г. по настоящето дело, е спряно изпълнението на присъдата, а на осъдения е взета мярка за неотклонение "Подписка". Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение