Решение № 11524 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2016 г.

Решение № 11524 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7956/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина, гр. София против решение № 3456/19.05.2016 г. по адм. дело № 3755/2016 г. на Административен съд София – град, с кое то е отменена негова заповед № С-730/15.03.2016 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, ал. 2 ЗСПД и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Е. М. К., от гр. София изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че по заявление на Е. М. К. на основание чл. 7, ал. 1, вр. с чл. 2, ал. 3, т. 2 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) са ? били отпуснати месечни помощи за две деца, със срок до месец февруари 2016 г. С оспорената пред административния съд заповед № С – 730/15.03.2016 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Слатина е разпоредил прекратяване на помощите за децата Я. И. П. и М. Б. Р., считано от 01.02.2016 г. на основание § 5 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗСПД. С първата от цитираните разпоредби е уредено, че лицата и семействата, на които са отпуснати месечни помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца в периода 1 март 2015 г. – 28 юли 2015 г., с изключение на лицата и семействата, на които са отпуснати помощи по чл. 7, ал. 2 и 8 от Закона за семейни помощи за деца, са длъжни да уведомят писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" относно настъпили промени съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца, включително и относно условието семейството да живее постоянно в страната по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца и относно съответствието с една от дефинициите за семейство съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за семейни помощи за деца, както следва: 1. до 31 януари 2016 г. – за лицата и семействата, на които са отпуснати помощи от 1 март 2015 г.; 2. до 29 февруари 2016 г. – за лицата и семействата, на които са отпуснати помощи от 1 април и от 1 май 2015 г.; 3. до 31 март 2016 г. – за лицата и семействата, на които са отпуснати помощи от 1 юни и от 1 юли 2015 г. С чл. 10, ал. 2 от ЗСПД законодателят е посочил, че лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30 дни от настъпването им. В оспорения индивидуален административен акт и от административната преписка не става ясно какви промени са настъпили за правоимащата, които тя не е декларирала пред органите по социално подпомагане. Обосновано административният съд е приел, че непосочването на конкретни недекларирани в посочените срокове обстоятелства е нарушило изискването за форма на индивидуалния административен акт и съставлява непълнота на мотивите, явявайки се пречка за реализиране на съдебния контрол по същество. Същото е порок, обуславящ незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт и като последица налага отмяната му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение