Решение № 10340 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. С. С., чрез адв. Е. Йошев, против решение № 4483/04.02.2026 г., постановено по адм. д. № 10744/2025 г. по описа на Административен съд София – град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че правото му на защита е било ограничено, тъй като първоначалното оспорване срещу ревизионния акт (РА) е било насочено срещу мълчаливия отказ на решаващия административен орган. Впоследствие органът е отменил частично РА извън предвидения срок за произнасяне, но за това е възприел различна фактическа и правна обстановка, което не е обсъдено от съда. По същество поддържа становище за недоказаност на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК, тъй като не е налице умишлено поведение на управителя и причинно-следствената връзка, водещи до намаляване на имуществото на дружеството и невъзможност да бъдат събрани възникналите публични вземания. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което при условията на алтернативност процесният РА да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бакърджиева, я оспорва по аргументи в писмено становище по хода на делото, с молба съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира за недопустимо искането за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като настоящото производство е втора касация. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По делото е постъпила частна жалба от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, срещу определение № 15123/21.04.2026 г., постановено по адм. д. № 10744/2025 г. по описа на АССГ. Според аргументите съдът не е присъдил в полза на НАП всички деловодни разноски и неправилно е определил размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение спрямо материалния интерес. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно определение и присъждане на пълния размер на разноските. Ответникът по частната жалба - Т. С., чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище за нейната неоснователност и моли да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбите, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която оспорваните съдебни актове са неблагоприятни. Първоинстанционното съдебно решение е постановено след като с решение № 9313/07.10.2025 г. по адм. д. № 11474/2024 г. по описа на ВАС е отменено решение № 17521/20.09.2024 г. по адм. д. № 1641/2024 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на развилото се производство е бил РА № Р-22221022007654-091-001/02.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение № 1618/14.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на ангажирана отговорност на Т. С. С. по чл. 19 ДОПК за задължения на „Онлайн Трейдинг“ ООД за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1 115,67 лв. и законна лихва в размер на 606,22 лв., както и за ДДС за данъчни периоди от м. 12.2017 г. до м. 06.2018 г. в размер на 128 394 лв. и законна лихва в размер на 70 279,01 лв. Фактическите установявания в решението обхващат процесуалните действия и констатациите на органите по приходите, обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-22221022007654-092-001/16.04.2023 г. Съдът е посочил резултатите от оспорването по реда на чл. 152 и сл. ДОПК на процесния РА. При проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за електронна форма и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон е извел предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е приел, че същите са установени по делото. Отделните елементи от фактическия състав са обсъдени последователно в изложените мотиви по същество. Съдът е отбелязал, че публичните задължения на „Онлайн Трейдинг“ ООД произтичат неотчетени продажби от ел. магазин, а не непризнати доставки и са установени с влезлия в сила РА № 22221019000339-091-001/17.12.2019 г. За 2017 г. е подадена декларация по ЗКПО с неотчетени приходи от 180 519,99 лв. Жалбоподателят е вписан от 17.05.2008 г. като съдружник с 50% дял и управител и лично е подписвал и подавал СД и ГДД по ЗКПО за периода, съдържащи непълни и неверни данни. Според решаващия съд, описаните от обективна и субективна страна действия на ревизираното лице обуславят в пряка причинно-следствена връзка настъпилите последици, а именно невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. Последните е могло да се платят през 2018 г. и 2019 г. изцяло предвид движението на парични средства в касата и по банковите сметки на дружеството. Обсъдил е като неоснователно възражението, че отговорността е следвало да бъде ангажирана частично с РА. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършена проверка на доказателствения материал по делото. Първоинстанционният съд е изложил самостоятелни и обосновани правни изводи, които са в съответствие с изискванията на приложимата нормативна уредба. Неоснователно е твърдението на касатора за немотивираност на съдебното решението поради пропуска да бъдат обсъдени обстоятелствата, свързани с произнасянето на ДД ОДОП София извън срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК. Според аргументите е налице невъзможност да бъде установен точният предмет на спора, тъй като решаващият административен орган е изменил частично процесния РА след подаване на жалбата до компетентния административен съд. Съгласно чл. 156, ал. 6 ДОПК, решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда. В случая органът по приходите се е произнесъл с решение № 1618/14.11.2023 г. при условията на цитираната разпоредба, след депозиране на жалбата до АССГ с вх. № 53-04-818/13.11.2023 г. Към преписката е приложено и становище на Т. С. от 01.12.2023 г. (л. 6 от адм. д. № 1641/2024 г.), в което заявява изрично, че поддържа жалбата само в потвърдената част на същите основания. Между страните по делото не е налице спор по фактите. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи установените факти и изводи в РД и процесния РА, потвърдени с решение № 1618/14.11.2023 г. единствено в частта на ангажираната отговорност по чл. 19, чл. 1 ДОПК за задълженията на „Онлайн Трейдинг“ ООД за корпоративен данък за 2017 г. и ДДС за данъчни периоди от м. 12.2017 г. до м. 06.2018 г. Нормата на чл. 19 ДОПК урежда отделни състави на отговорността и различни прояви на неправомерно поведение на третото лице - укриване по ал. 1 и извършване на плащане или отчуждаване на имущество по ал. 2, водещи до невъзможност задълженията за данъци и ЗОВ да бъдат събрани - чл. 19, ал. 1 ДОПК, респективно погасени - чл. 19, ал. 2 ДОПК. За разлика от становището на касатора по този въпрос, само при втория състав отговорността е ограничена до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. В приложимата хипотеза на чл. 19, ал. 1 ДОПК не е необходимо и имуществото на задълженото лице да е намаляло вследствие от недобросъвестното действие или бездействие на управителя, както счита касаторът. Законовите предпоставки следва са изпълнени кумулативно като доказателствената тежест за тяхното пълно и главно установяване е на органите по приходите съгласно чл. 170, ал. 1 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел за доказана връзката по чл. 19, ал. 1 ДОПК между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. През ревизираните периоди С. е съдружник и управител на „Онлайн Трейдинг“ ООД. При извършването на ревизията и издаването на процесния РА безспорно всички публични вземания в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК са ликвидни и изискуеми. Тъй като данните за реалната стопанска дейност и обемите на извършените доставки не са декларирани от управителя на дружеството, тяхното установяване и определянето на задълженията за КД и ДДС е извършено с РА № 22221019000339-091-001/17.12.2019 г. Изводът за наличие на причинно-следствената връзка се подкрепя от съвкупния анализ на конкретните факти и обстоятелства относно разполагаемите финансови средства и движението им по банковите сметки към момента на възникване на данъчните задължения по закон. При изнесените факти е несъстоятелно да се твърди, че причината да не бъде събран дългът не е обвързана с управленските действия и е останала извън субективната представа на С.. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно по същество, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. Съдебните мотиви за отхвърляне на жалбата срещу РА се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК като издържани от фактическа и правна страна. По частната жалба срещу определение № 15123/21.04.2026 г.: Основателни са доводите на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП по отношение на внесената държавна такса за производството по адм. д. № 11474/2024 г. по описа на ВАС. С оспореното определение съдът е изменил решение № 4483/04.02.2026 г. в частта за разноските, присъждайки допълнително в полза на НАП сумата от 500 евро за юрисконсултско възнаграждение. Според поместените мотиви в двата съдебни акта, размерът на присъдените деловодни разноски се състои изцяло от определено юрисконсултско възнаграждение от съда на основание чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, вкл. за касационната инстанция. Като е приел друго, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а въпросът по частната жалба се разреши като решение № 4483/04.02.2026 г. се измени в частта му за разноските. В полза на НАП се дължат своевременно претендираните суми за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 евро и държавна такса за касационно обжалване в размер на 1 603,02 лв. (или 819,61 евро), общо 1 319,61 евро. Неоснователни са възраженията неправилна преценка на фактическата и правна сложност на казуса, както и за субсидиарно приложение на реда по АПК и ГПК. При определянето на разноски в съдебното производство по дела с предмет обжалване на РА, какъвто е процесният, са приложими правилата на чл. 161 ДОПК, в действащата редакция към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция. На основание чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални запитвания, включително Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, са задължителни за всички съдилища. Съобразно това настоящият съдебен състав приема за справедливо определеното юрисконсултско възнаграждение при тъждествена процесуалната активност на приходната администрация, а така също и за жалбоподателя, по адм. дело № 10744/2025 г. по описа на АССГ, тъй като при повторното разглеждане на спора от административния съд страните не са ангажирали нови доказателства, доказателствени искания и съображения, отличаващи се от изложените до този момент. При крайния изход на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 евро, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и изр. 4 ДОПК, изм. ДВ бр. 17 от 2026 г. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,