Решение № 9119 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2012 г.

Решение № 9119 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3668/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 3 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Георги Николов Грънчев от гр. Карнобат против решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) по т. 3.9 от Протокол № 9 от 1.03.2012 г., с което на основание чл. 160 от ЗСВ Калин Стефанов Кунчев, съдия в Районен съд - гр. Пловдив, е преместен на длъжност "съдия" в Районен съд - гр. Бургас. В жалбата се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно. Съгласно чл. 192, ал. 1 от ЗСВ класирането на кандидатите, участващи в конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт се извършва, като "се взема предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества". Излага твърдения, че в протокола за класиране на кандидатите в процесния конкурс, освен предвидената в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества, е въведен и допълнителен критерий - общ успех от държавните изпити, от което произтичала незаконосъобразността на извършеното класиране. Действително, разпоредбата на чл. 186, ал. 1, изр. второ от ЗСВ предвижда при равен резултат, съобразяване на успеха от държавните изпити, но тази разпоредба се отнася за конкурсите за назначаване на младши съдии и младши прокурори и за първоначално назначаване в органите на съдебната власт. При тези назначения този критерий има правна и житейска логика, но не и в процесния конкурс за повишение и преместване в органите на съдебната власт, поради което в Глава девета, Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт" законодателят не е предвидил такъв критерий. Моли оспореното решение на ВСС по т. 3.9. от Протокол № 9 от 01.03.2012 г. да бъде отменено и преписката да бъде върната на ВСС за ново произнасяне, съобразно изискванията на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата по релевираните в нея оплаквания и излага възражения за липса на мотиви в оспорения административен акт относно прилагане на критерии за класиране. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител Казаков в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Заинтересованата страна Георги Николов Грънчев чрез повереника си адв. Гайдаров в писмени бележки и в съдебно заседание моли жалбата да бъде без уважение поради неналичието на нито една от предпоставките на чл. 146 от АПК за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата на Георги Николов Грънчев срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 3.9 от протокол № 9/01.03.2012 г. е подадена в преклузивния срок по чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 193, ал. 6 от ЗСВ от лице с правен интерес от оспорването, и е процесуално допустима. Жалбоподателят е участвал в проведения конкурс за повишаване в длъжност "съдия" в Районен съд - гр. Бургас, но не е бил назначен, което обосновава правният му интерес от търсената съдебна защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение на ВСС, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 15.07.2011 г. и обявено на интернет страницата на ВСС на същата дата, на основание чл. 180, ал. 1 от ЗСВ е обявен конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на 26 (двадесет и шест) щатни бройки "съдия" в районните съдилища. За длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Бургас е обявен конкурс за една щатна бройка. По делото е безспорно, че жалбоподателят Георги Николов Грънчев заема длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Карнобат и има юридически стаж по чл. 164 от ЗСВ към 15.07.2011 г. - 13 години, 6 месеца и 25 дни, видно от кадрова справка и служебна бележка, издадени от административния ръководител на Районен съд - гр. Карнобат. С решение на ВСС по протокол № 24 от 10.06.2009 г. той е повишен в ранг "съдия в Окръжен съд". Грънчев е подал заявление с вх. № 2652 от 25.07.2011 г., с което заявил желание да участва в обявения конкурс за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Бургас. С решение на ВСС, прието с протокол № 37/17.11.2011 г., са определени две конкурсни комисии, които са провели събеседване с кандидатите на 09.01.2012 г. и 10.01.2012 г., съобразно приетите от ВСС Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители, издадени на 28.11.2011 г. След проведеното събеседване и оценяване на кандидатите, участвали в конкурса, комисиите са изготвили мотивирано становище за проведеното събеседване по критерии: въпроси, свързани с практическото приложение на закона, практически познания на кандидатите в областта на материалното и процесуалното право; способността на кандидатите за боравене с нормативните актове, да търсят в тях необходимата информация, с оглед аргументиране на становищата си; отношение към действащото законодателство; отношение към европейското право, ниво на обща правна култура и начин на изразяване. Като неразделна част от същото са приложени протоколите от проведеното събеседване и оценките на кандидатите. Въз основа на тях е изготвен Протокол за класиране, от който е видно, че жалбоподателят Георги Николов Грънчев е на 18-то място с обща оценка за притежаваните професионални качества 6,00 и оценка от държавни изпити 5,00. За длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Бургас е кандидатствал и Калин Стефанов Кунчев, съдия в Районен съд - гр. Пловдив, с обща оценка за притежаваните професионални качества 6,00 и оценка от държавни изпити 5,67, което го поставя на 9-то място в класирането. На заседание на 28.02.2012 г. Комисията по предложенията и атестирането на ВСС с решение по протокол № 13 е приела за сведение изготвените от комисията по професионална етика и превенция на корупцията на ВСС становища за кандидатите, участващи в класирането, и е внесла на заседание на ВСС предложение за повишаване в длъжност и за преместване на кандидатите по проведения конкурс за заемане на длъжността "съдия" в районните съдилища. Тази комисия е предложила на ВСС да проведе гласуване по реда на класирането, като на свободните щатни длъжности в районните съдилища се назначат кандидатите, съобразно заявените желания, до запълване на свободните места. На свое заседание, проведено на 01.03.2012 г., ВСС е подложил на гласуване кандидатите по реда на класирането. Видно от протокол № 9 от същата дата, по точка 3.9, след проведено тайно гласуване, на основание чл. 160 от ЗСВ е преместен Калин Стефанов Кунчев, съдия в Районен съд - гр. Пловдив, на длъжността "съдия" в Районен съд - гр. Бургас. Със същия протокол, по точка 3.18, ВСС не е провел гласуване за преместването на Георги Николов Грънчев, съдия в Районен съд - гр. Карнобат, на длъжност "съдия" в Районен съд - гр. Бургас, поради попълване на местата. При тази фактическа обстановка по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на Георги Грънчев за незаконосъобразност на процесното решение като прието при съществено нарушение на закона и липса на мотиви. Конституционно регламентираното правомощие на Висшият съдебен съвет да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност магистрати (съдии, прокурори и следователи) произтича от нормите на чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 133 от Конституцията, организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност, се уреждат със закон. В съответствие с посочената конституционна норма Народното събрание е приело Закон за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64/2007 г., изм. и доп. ДВ, бр. 69 и 109 от 2008 г.; бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г.; бр. 59/2010 г.; бр. 1, 23, 32, 45, 81, 82 и 93 от 2011 г.; бр. 20/2012 г.), в който са разписани правилата за заемане на длъжност в органите на съдебната власт. Заемането на длъжности в магистратурата според разпоредбите на ЗСВ изисква предварително провеждане на конкурс, което е задължително при първоначално назначаване, повишаване в длъжност и преместване в органите на съдебната система. Следва да се отбележи, че със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ (обн. ДВ, бр. 1/2011 г.) се създаде нов Раздел II"а" на Глава девета от Закона за съдебната власт, озаглавен "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители на органите на съдебната власт", в сила от 04.01.2011 г. С разпоредбите на този раздел (чл. 188 - чл. 194в) се въведе подробна и изчерпателна законова регламентация на реда и условията за провеждане на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178, се обявяват от Висшия съдебен съвет по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване с определени от ВСС конкурсни комисии поотделно за съдии, прокурори и следователи. Кандидатите за повишаване в длъжност следва да отговарят на изискванията по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, като съобразно предписанието на ал. 2 от същия текст, съответният магистрат сам подава документи във ВСС; след проведено от комисията по чл. 37, ал. 1 от ЗСВ атестиране, ВСС извършва класиране за всяка длъжност според резултатите от атестирането и съобразно критериите по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, и приема решение за повишаване или преместване по поредността на класирането до попълване на местата (Арг.: чл. 191 - чл. 194 от ЗСВ). На основание цитираните законови норми ВСС е приел решения, посочени по-горе, относно: обявяване на свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт; обявяване на конкурсите за повишаване в длъжност и за преместване на свободните длъжности чрез провеждане на събеседване по практически въпроси свързани с прилагането на законите; определяне на сроковете и реда на приемане на заявления от кандидатите и необходимите документи; определяне на броя и поименния състав на конкурсните комисии по обявените конкурси; определяне и оповестяване на процедурите за класиране на кандидатите и провеждане на гласуване по реда на класирането, съобразно заявените желания, до попълване на обявените свободни длъжности; съобщаване на начина за оповестяване на взетите решения във всеки етап от провеждане на конкурсите и др. Въз основа на законова делегация ВСС е приел Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (обн. ДВ, бр. 35/2011 г., в сила от 03.05.2011 г.), чието действие е преустановено с влизане в сила на решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. (обн. ДВ, бр. 93/25.11.2011 г.), с което Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 194в от ЗСВ. Със същото решение Конституционният съд е посочил, че "Висшият съдебен съвет не е овластен от Конституцията да приема наредби, с които да дава първична правна уредба на материята по чл. 133 от КРБ, защото той има правомощията да приема само вътрешни правила. Доколкото законовите положения се нуждаят от уточняване в детайли с оглед прилагането им, ВСС може да извършва и външно нормотворчество, съобразено с Конституцията и Закона за съдебната власт, като приема правила, указания и методики, каквито впрочем актове той е издавал в миналото, а някои от тях продължава да издава и понастоящем. ". Действието във времето на решението на Конституционния съд, с което противозаконният текст се обезсилва, е действие на това решение занапред. Неприлагането (обезсилването) започва от деня, когато е влязло в сила решението на Конституционния съд, а според чл. 151, ал. 2 от Конституцията решението влиза в сила три дни след обнародването му - в случая на 29.11.2011 г. Към посочената дата обявеният конкурс не е приключил, т. е. налице е заварено висящо правоотношение, чиято процедура е започнала по Наредба № 2 от 27.04.2011 г. за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт на ВСС, която от своя страна е основана на закон (чл. 194в от ЗСВ), който е обявен за противоконституционен. Наред с това, след влизане в сила на решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд на Република България, ВСС издава Правила, приети с решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. и доп. с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г., които детайлизират уредбата за провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, регламентиран в чл. 188 - чл. 194б от ЗСВ, включително и като въвеждат допълнителни критерии при класиране на кандидатите - заемана по-висока длъжност и оценка от държавните изпити. Принципите за служебното начало, за последователност и предвидимост, задължават висшия административен орган на съдебната власт да проведе и да приключи обявените и започнали по реда и условията на Раздел II "а" на Глава девета от ЗСВ конкурсни процедури за повишаване в длъжност и за преместване на свободните длъжности съдии, прокурори и следователи, и при действието на Правилата, приети и огласени във връзка с прилагането на ЗСВ и неговите цели. Ето защо, настоящият тричленен състав на ВАС намира за неоснователни доводите на Георги Грънчев, че процедурата по провеждането на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на една щатна бройка "съдия" в Районен съд - гр. Бургас е била опорочена, тъй като този конкурс е започнал при действието на Наредба № 2 и е завършил по Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт и изборът се основава на критерий, който не е предвиден в закона. С приетите Правила, с който е детайлизирал нормативната уредба, касаеща процедурата по провеждане на конкурсите, ВСС не е излязъл извън рамките на предоставената му от Конституцията на Република България и законите компетентност. При прилагането на тези Правила е извършено и класирането на кандидатите за конкурса за повишаване и преместване на длъжността "съдия" в районните съдилища, при което като допълнителен критерий при получените еднакви общи оценки за притежаваните от жалбоподателя Георги Грънчев и заелият длъжността Калин Кунчев професионални качества, е използван общия успех от държавните изпити. Именно в резултат на този критерий Кунчев е бил класиран на по-предна позиция от оспорващия. В чл. 192 от ЗСВ не е заложено като условие за преценка при класирането оценката от държавните изпити, а този критерий е въведен с Наредба № 2/27.04.2011 г. на ВСС за конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, а след това въведен и в Правилата, приети от ВСС с решение по протокол № 39 от 28.11.2011 г., изм. и доп. с решение по протокол № 1 от 12.01.2012 г. Съдът счита, че в закона е налице празнина по отношение критерий как следва да се класират кандидатите с еднакви общи оценки за притежаваните от тях професионални качества в конкурс по чл. 189, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно нормата на чл. 46, ал. 2, предложение първо от Закона за нормативните актове (ЗНА), когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗСВ, регламентираща процедурата по класирането на кандидатите в конкурса за младши съдии, младши прокурори и първоначално назначаване е предвидено, че класирането на участниците се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити. Следователно, в самия закон има аналогична материалноправна норма, регламентираща подобен случай - конкурс за заемане на длъжности в съдебната система. Отчитайки, че нормативният акт е непълен, за неуредения от него случай, какъвто е настоящия, ВСС е приложил разпоредба, която се отнася до подобни случаи и отговаря на целта на акта и на основните начала в правото на Република България. Прилагайки по аналогия тази норма, се налага изводът, че конкурсните комисии в съответствие с нормите от закон са приложили, при равни оценки от събеседването, разграничителния критерий - успех от държавните изпити, и са извършили правилно класирането на кандидатите. Въз основа на това класиране правилно и законосъобразно е извършено от ВСС гласуването по тази поредност на кандидатите, съобразявайки допълнителния критерий - обща оценка от държавните изпити. Неоснователно се явява и възражението в жалбата за липса на мотиви в оспореното решение. Общото събрание на съдиите от втора колегия при Върховен административен съд изрично в Тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. е изразило становище относно изискванията за законосъобразност на актовете на Висшия съдебен съвет. Според мотивите на това решение, административните актове на ВСС следва да съдържат фактическите и правните основания за издаването. Законът не прави разлика в зависимост от това дали издателят на акта е едноличен или колективен административен орган и от това дали гласуването е тайно или явно. Задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от АПК. А както се приема в съдебната практика - т. 7 от ППВС № 4/1976 г.; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, мотивите за издаване на акта са задължителен реквизит от формата, но няма процесуална пречка те да са отразени и в друг документ, съставляващ неразделна част от процедурата по издаването на конкретния административен акт. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ - за мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението. Гласуването е способ за приемане на решения от колективен орган, какъвто е ВСС. Вотът на мнозинството има правната сила на валидно решение на органа, независимо дали е взето с тайно или явно гласуване. Фактическите и правните основания на решението на Висшия съдебен съвет, като колективен административен орган, са мотиви на взетото вече решение, а не са такива на отделните му членове. В конкретният случай правното основание и мотивите на ВСС за постановяване на акта се извличат от конкурсните документи, съставляващи неразделна част от процедурата по провеждане на избора. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на решението по т. 3.9. на протокол № 9 от 1.03.2012 г. на Висшия съдебен съвет и оспорването по жалбата на Георги Николов Грънчев като неоснователно следва да се отхвърли. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,