Решение № 6000 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2009 г.

Решение № 6000 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано по жалба на Никола Иванов Андров от София от срещу заповед № К - 893 от 23.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби - противоречи на чл. 245, ал. 5 от 3МВР - липсва предложение и на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР - в момента на връчването е бил законоустановен отпуск. Ответникът по жалбата - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание разпоредбата на чл. 159 от АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на главен инспектор Никола Андров, началник група в 09 РУ при СДВР, категория "В", поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата като основно основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че жалбоподателя е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. В подкрепа на възражението си за нарушение на разпоредбата чл. 248 ЗМВР жалбоподателят е приложил към жалбата си два броя болнични листове за отпуск поради временна нетрудоспособност. От приложената справка за осигурителен стаж на държавния служител се установява, че същият има прослужени в МВР 29 години и 9 месеца, и общ осигурителен стаж от 35 години, 5 месеца и 22 дни. Следователно, служителят отговоря на изискванията на чл. 69 КСО за придобиване на право на пенсия. По делото е приложено като доказателство предложението за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, изготвено от СДВР - МВР. Видно от приложения акт за сдаване на длъжност Никола Андров е сторил това на 10.08.2009 г. От представения протокол с рег. № 13974 от 10.08.2009 г., съставен (в 11.00 часа) в сградата на 09 РУ - СДВР, се установява, че на посочената дата Никола Андров се е явил в управлението, запознал се е и подписал препис от оспорената заповед на министъра на вътрешните работи, от която му е бил връчен екземпляр, но е отказал да подпише същата. В същия протокол е посочено, че служителят е заявил, че към момента не се намира в отпуск по болест или в друг законоустановен отпуск. Отбелязано е, след извършена проверка за наличие на заверен или издаден болничен лист в медицинската служба на СДВР е било установено, че към този момент нямало представен за заверка болничен лист на служителя. При така установената фактическа обстановка, настоящият тричленен състав приема, че оспорената заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 от АПК. Не се спори относно факта, че жалбоподателят като държавен служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и може да бъде прекратено служебното правоотношение на държавния служител по инициатива на органа по назначаването на основание разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Възражението, че липсва предложение е неоснователно тъй като такова е приложено, но дори и да липсваше нарушението няма да бъде съществено, тъй като законът е предвид възможност за такова предложение, но не и императивно задължение. Както се посочи основния довод е свързан с факта, че държавният служител е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на разпоредбата на чл. 248 ЗМВР с оглед болничните листове представени като доказателства по делото. Безспорно се установено от доказателствата по делото, че оспорената заповед е доведена до знанието на жалбоподателя на 10.08.2009 г. и последният официално е заявил, че към момента на запознаването със заповедта не се намира в отпуск по болест. Щом жалбоподателят не е уведомил администрацията на МВР при оформянето на служебния протокол, че вече има издаден нов болничен лист за временна нетрудоспособност, това неправомерно поведение не е основание, за да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което поведение е установено за конкретния спор от обсъдените писмени доказателства. С това си поведение жалбоподателя е нарушил принципа на законност посочен в чл. 4, ал. 3 от АПК, който задължава жалбоподателя законосъобразно да упражнява своите права. Недобросъвестното упражняване на тези права не може да постави жалбоподателя под закрилата на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, тъй като основен принцип на правото, че никой не може да черпи права от собственото неправомерно поведение. На второ място съгласно разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР, държавните служители в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 245, ал. 1, т. 1 и 3, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. В настоящия случай, жалбоподателя, в чиято тежест е да докаже твърдените благоприятстващи го положителни факти, не установи, че към момента на запознаването му със съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се е намирал в законоустановен отпуск. Това е така, защото представеният болничен лист № 1768518 е бил издаден на 19.08.2009 г. т. е. с него не се опровергават констатациите в представения и неоспорен по делото протокол рег. № 13974/10.08.2009 г., че към този момент липсват каквито и да са данни за наличие на заверен или издаден болничен лист от мед. службата СДВР, установяващ правото на отпуск на служителя. Следователно заболяването, установено от РЕЛК, макар и възникнало в към деня на връчване на заповедта, е последващо обстоятелство, спрямо факта на прекратяване на служебното правоотношение и поради тази причина не може да бъде противопоставяно на административния орган. По изложените съображения, подадената жалба, е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,