Решение № 910 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител гл.юрк. Д. Митева срещу решение 1332 от 01.07.2024 г. по адм. д. 422/2023 г. по описа на Административен съд Добрич (АС-Добрич), поправено с решение 1483 от 23.07.2024 г. по същото дело по описа на АС - Добрич, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г., издаден от Н. Бонева и Б. Бобчев, потвърден с Решение 94 от 12.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на В. С. Т. в качеството му на търговски пълномощник на Даймъндс груп" ЕООД за данъчни задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 2 755.83 лева; за ДДС за периода от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в общ размер на 6.56 лева; за ДДФЛ за периода от 01.06.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 39 093.07 лева; за ДДФЛ, свободни професии за периода от 01.10.2018г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 120, 95 лева; за ДОО за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 72 233.85 лева; за задължения за осигуряване за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 31 001.41 лева; за УПФ за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 16 139.35 лева; В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал доказателствата по делото, вкл. съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) като е формирал необоснован извод за материална незаконосъобразност на РА. Оспорва изводът на съда, че след прихващане на задълженията с Акт за прихващане на вземане (АПВ) на дружеството му остава задължение в размер на 6 031.88 лева главница и 1164.01 лихви. Поддържа, че приходните органи са установили наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността на В. С. Т. в качеството му на търговски пълномощник на Даймъндс груп" ЕООД по чл. 19, ал. 2 ДОПК. По подробно развитите в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса пред касационната инстанция. Ответната страна В. С. Т., чрез адв. И. Стефанова оспорва касационната жалба в писмен отговор и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Добрич е бил РА Р Р-03000822007765-091-001 от 27.03.2023 г., издаден от Н. Бонева и Б. Бобчев, потвърден с решение 94 от 12.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на В. С. Т. е ангажирана отговорността му в качеството му на търговски пълномощник на Даймъндс груп" ЕООД за задължения на дружеството за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 2 755.83 лева; за ДДС за периода от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в общ размер на 6.56 лева; за ДДФЛ за периода от 01.06.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 39 093.07 лева; за ДДФЛ, свободни професии за периода от 01.10.2018г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 120, 95 лева; за ДОО за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 72 233.85 лева; за задължения за осигуряване за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 31 001.41 лева; за УПФ за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 16 139.35 лева; При извършената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата, събрани по ревизионната преписка, заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза и свидетелските показания, първоинстанционният съд приел, за неустановени предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на В. С. Т. в качеството му на търговски пълномощник на Даймъндс груп" ЕООД. На първо място, с оглед представените по делото нотариално заверени пълномощни от управителя С. Кърбач на Даймъндс груп" ЕООД, както и предвид доказателствата, че В. С. Т. е оперирал с банковите сметки на дружеството, като е теглил и внасял суми е приета за безспорно установена първата предпоставка за ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно - качеството на търговски пълномощник. Съдът посочил, че след смъртта на С. Кърбач (починал на 03.10.2018 г.) единствено В. С. Т. е имал спесимен на подписа и се е разпореждал с парите от банковите сметки на дружеството. За доказана е приета и втората предпоставка - че главният длъжник - Даймъндс груп" ЕООД е задължено лице по чл. 14 от ДОПК, тъй като неговите задължения са формирани от декларирани и невнесени данъци и осигуровки за периода, в който същото е извършвало дейност - от 01.01.2018 г. до 31.08.2019 г. Административният съд ценил заключението на вещото лице по ССчЕ,според което публичните задължения на дружеството, към момента на последното теглене от ревизираното лице на сумите от банковите сметки на дружеството възлизат на 6 031.88 лева главница и 1164.01 лихви. Акцентирал на невъзможността за събиране на вземането, поради липса на имущество на дружеството. Образуваното изпълнително дело било прекратено, поради несъбираемост на дълга. На следващо място съдът е посочил, че липсват доказателства изтеглените суми от банковите сметки на дружеството да са разпределени в полза на съдружници или свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. Дал вяра на свидетелските показния, според които сумите са били предавани на Х. (брат на С. Кърбач) и ревизираното лице не е разполагало с правомощия за самостоятелни решения за разходване на изтеглените суми. Първостепенният съд формирал извод, че за да е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество, същото следвало да бъде движимо или недвижимо имущество, а не парични средства. Аргументирал се, че данъчните органи не са доказали недобросъвестност, доколкото дружеството е разполагало с активи - голям автопарк, сграда с хотелска част, оборудване и стока, за които нямало данни В. С. Т. да е знаел, че не могат да послужат за погасяване на задълженията на търговеца, поради което оспореният ревизионен акт като незаконосъобразен е отменен. Решение е валидно и допустимо и правилно като краен резултат. По делото няма спор за факти, като същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на определена категория лица за задължения за данъци и осигурителни вноски на лицата по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК изисква за изпълнение на фактическия ѝ състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, недобросъвестно да е извършило плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или да е отчуждило имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина да не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта за установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. На първо място следва да бъде посочено, че правилно е прието от съда, че ревизираното лице, именно в качеството си на търговски пълномощник съгласно представените по делото нотариално заверени пълномощни от 02.09.2014 г. и 31.07.2018 г. (намиращи се на л. 234 - л.238 от първоинстанционното дело), издадени от управителя на Даймъндс груп" ЕООД в полза на В. С. Т., е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като видно от съдържанието на пълномощните, ревизираното лице е било упълномощено конкретно с право да го подписва и ангажира пред всички търговски банки във връзка с внасяне, теглене, откриване, закриване, да извършва продажба на валута, да се разпорежда със съществуващи и новооткрити сметки на дружеството, да подписва договори, споразумения, да се снабдява с потребителско име и парола за активен достъп, чрез интернет банкиране и да получава банкови извлечения. Дружеството е с прекратена дейност на основание чл. 155, т. 3 от Търговския закон (ТЗ) съгласно влязло в сила решение от 260004 от 04.02.2021 г. на ОС - Добрич по т. дело 163/2020 г. Обосновано посочените правни и фактически действия са приети от съда като покриващи съдържанието на понятията "търговско занятие" и "предмет на дейност на търговеца", поради което правилно е преценено, че лицето е действало като търговски пълномощник. Без съмнение, и в унисон с приетото от първоинстанционния съд, следва да бъде съобразена и действащата съдебна практика на ВКС по отношение на обстоятелството, че за доказване валидността на представителната власт на търговския пълномощник не е необходимо да се установява сключването, съдържанието и възмездността на договорното правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което е издадено пълномощното. Освен това следва да се посочи, че сключването на договор за уреждане на вътрешните отношения между търговеца и търговския пълномощник не е необходима предпоставка за възникване на упълномощителната сделка. Те могат да съществуват независимо. Нито прекратяването на договора води до прекратяване на упълномощаването, нито прекратяването на пълномощното води до прекратяване на договора. Наред с това по делото е безспорно установено наличието на непогасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице като задължено лице по чл. 14, т. 1 от ДОПК, както следва: за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 2 755.83 лева; за ДДС за периода от 01.11.2018 г. - 30.11.2018 г. в общ размер на 6.56 лева; за ДДФЛ за периода от 01.06.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 39 093.07 лева; за ДДФЛ, свободни професии за периода от 01.10.2018г. - 31.12.2018 г. в общ размер на 120, 95 лева; за ДОО за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 72 233.85 лева; за задължения за осигуряване за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 31 001.41 лева; за УПФ за периода от 01.12.2018 г. - 31.08.2019 г. в общ размер на 16 139.35 лева; В случая не са спорни първата, втората и последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Спорни са останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно: отчуждил ли е ревизираният имущество на главния длъжник посредством извършени плащания в натура или в пари от неговото имущество, представляващо скрито разпределение на печалбата или дивидент; отчуждил ли е ревизираният имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; действал ли е ревизираният недобросъвестно и вследствие на отчуждаването намаляло ли е имуществото на дружеството така, че то да не е в състояние да заплати публичните си задължения. Неоснователно касаторът сочи, че от една страна липсват разходо-оправдателни документи, вкл. счетоводни регистри на Даймъндс груп" ЕООД за тегленето на парични суми от банковата сметка на дружеството в размер на 192581,33 лв., а от друга се твърди, че не е установено изтеглените средства да са внесени в касата на дружеството. Приходните органи приемат, че паричните средства са станали собственост на ревизираното лице или са предавани на братът на починалия управител (Х.), както и на съдружникът му (Йълдъз) в Даймъндс интернешънъл ЕООД, като същите не били ползвани за целите на дейността на дружеството. При извършеното пълно проучване от страна на публичния изпълнител на имуществото на дружеството е установено, че дружеството няма имущество и образуваното изпълнително дело е прекратено, поради категоризиране на дълга като несъбираем. Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена ССчЕ е установено, че в Търговския регистър е публикуван ГФО за 2017 г., като в т. IV относно парични средства в брой е посочена сумата в размер на 108 000 лв. , т.е към края на годината дружеството е имало пари в касата си. По делото е приложена и оборотна ведомост за периода от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. (л.67 от първоинстанционното дело), според която касата е с начално салдо в размер на 164909,01 лв. и крайно салдо в размер на 248590,78 лв., т. е приходната администрация разполага с данни от счетоводството на дружеството, от които може да се направи косвен извод, че теглените суми от банковите сметки на дружеството са осчетоводявани по дебита на сметка 501 Каса. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР ЗКПО "скрито разпределение на печалбата" са сумите, несвързани с осъществяваната от лицето дейност, начислени, изплатени или разпределени под каквото и да е форма в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. "а" и "б". Ревизираният сочи, че е предавал сумите на Х. (брат на починалия управител). Този факт се потвърждава от свидетелските показания на Д. Йълдъз -управител и собственик на Даймъндс интернешънъл ЕООД, според които В. С. Т. не е имал управленски правомощия, а единствено изпълнявал задълженията си на технически организатор, никога не е извършвал плащане по негова преценка и всички средства от негова страна са отчитани в дружеството. Освен това свидетелката Ц. Ж. - служител в дружеството, сочи че Х. (братът на починалия управител ) е поел ръководството на фирмата и е отсъствала възможност В. С. Т. да знае, без да каже главният счетоводител, какво трябва да се плати. Нещо повече, липсата на документи за разходи, свързани с дейността на дружеството и липсата на доказателства за наличността на касата, сами по себе си не представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО. По делото не са налице доказателства, че сумата от касата е начислена, изплатена или разпределена под каквато и да било форма в полза на В. С. Т. или на свързано с него лице. Липсват и доказателства, в това число и косвени такива, че парична сума е постъпвала в патримониума на ревизираното лице или че е налице нарастване на неговото лично имущество, за да се обоснове извод, че е отчуждено имуществото на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Предвид горното неправилно е направено от административният съд тълкуването на нормата на чл. 19, ал. 2,. Т. 1 от ДОПК по отношение на смисъла, вложен в понятието отчуждаване на имущество, според който нормата визира случаи на отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, а не на парични средства. Правната норма не ограничава отчужденото имущество до движими или недвижими вещи, тъй като не конкретизира вида му, а паричните средства са вид имущество. Действително от показанията на свидетелката Ц. Ж. се установява, че работничките били разтревожени, защото не можели да отидат на лекар, поради неплатени осигурителни вноски, но никой не знаел какви суми предстоят да се плащат. Доколкото не е установено по делото приходните органи да са кореспондирали с В. С. Т., не са му връчвани документи свързани с проверки или изпълнителното производство, то не може да се направи извод за наличието на знание за публичните задължения на дружеството, техния размер, основание и срок за плащане. В тази връзка следва да се посочи, че ревизиращите органи обосновават наличието на знание с обясненията на счетоводителя на дружеството Б. П., дадени в хода на извършена проверка по НПК. В хода на ревизионното производство от П. не са изискани писмени обяснения по реда на чл. 158, ал. 1 ДОПК, поради което не следва да бъдат кредитирани показания, дадени в друго производство и събрани по реда на НПК. Следователно не се установява наличието на изискуемата уникална каузална връзка между поведението на пълномощника на Даймъндс груп" ЕООД и невъзможността да се погасят изискуемите и ликвидни задължения на дружеството. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството. Обосновано съдът е приел, че не е доказано, че към момента на разпореждане със сумите /изтеглени от банковата сметка на дружеството лично от РЛ/ В. С. Т. е знаел, че дружеството има неплатени данъчни задължения. Основателно сочи касатора, че АС - Добрич неправилно е анализирал ССчЕ. Съгласно заключението на същата задълженията на дружеството към 02.04.2019 г. са в размер на 53284,07 лв. От тях с АПВ са прихванати 17179,46 лв., следователно остатъкът е в размер на 36104,61 лв., а не 6 031.88 лева главница и 1164.01 лихви, както е заключил първостепенният съд. Следва да се посочи обаче, че това нарушение не е съществено, предвид крайният изход на спора. С оглед на така изложените съображения се обосновава изводът, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизирания в качеството му на търговски пълномощник на задълженото лице, с оглед на което оспореният РА е незаконосъобразен както в частта на установената с него главница, така и относно начислените лихви. По така изложените съображения, твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски в размер на 5000 лева за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение