Решение № 14077 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 705/2013 г.

Решение № 14077 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 705/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът - Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Варна свободна икономическа зона" чрез председателя Кънчо Петков Бонев обжалва решение № 2835/23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 3275/2012 г. от Административен съд - Варна. Твърди незаконосъобразност на съдебния акт, иска отмяната му. Ответникът - областен управител на Варна представя писмен отговор по касационната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, прецени следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Варна свободна икономическа зона" против решение № РД-12-7710-19/9.08.2012 г. на областния управител на област с административен център Варна, в часта му по т. 1 от заявление за предоставяне на достъп до обществена информация с вх. № ДУ-12-9907-4/27.07.2012 г., с която е поискан достъп до документ, съдържащ отговор на областния управител на указанията на отдел лПриемнаы на Министерския съвет. Посочен е предпочитания начин за предоставяне на поисканата информация - достъп до относимите документи и копия на хартиен носител от тях по преценка. За да отхвърли жалбата на сдружението срещу административния акт в обжалваната част АС - Варна приема, че към датата на постановяване на оспорения административен акт не е изтекъл срокът по чл. 121 от АПК за вземане на решение по сигнала и съдържащо информация, чийто достъп се иска, но на жалбоподателя е предоставен такъв достъп до обществена информация, съдържаща се в предложението на нарочна комисия, назначена със заповед на областния управител. Прието е също така, че неуведомяването на заявителя относно все още несъществуващия документ към датата на произнасянето на индивидуалния административен акт не е нарушение на реда и условията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но то би било неправомерно с оглед притежаването и предоставянето на сдружението на подготвящия отговора документ. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, поради приетата законосъобразност на оспорения административен акт. Правилен и съответен на закона е изводът на административния съд, че след като задълженият субект по чл. 3, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) не разполага с поисканата информация, той не е задължен да се произнася с нарочен акт по реда на закона, а само да уведоми заявителя съобразно чл. 33 от ЗДОИ за невъзможността да я предостави в желания и вид. Действително в конкретния случай по делото няма данни заявителят да е уведомен, че административният орган не разполага с исканата информация, но същевременно е предоставен достъп до проект на документ, съдържащ търсената информация. По изложените съображения и при липсата на твърдяните касационни основания обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение