Решение № 5740 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2013 г.

Решение № 5740 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10402/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от Иванка Петкова Кралева и от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 336 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 2203/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, 10 състав в съответните му части. Подадена е и касационна жалба от Иванка Петкова Кралева срещу Решение № 1444 от 25.06.2013 г. по адм. дело № 2203/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, 10 състав. Касаторът - Иванка Петкова Кралева обжалва решението в частта, в която отхвърлена жалбата й срещу РА № 261003223 от 26.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 643 от 14.07.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както и в частта, в която е осъдена да заплати на ответника сумата от 10 975,03 лева. Обжалва и решение № 1444 от 25.06.2013 г., с което АС Пловдив е отхвърлил като неоснователна молбата на жалбоподателката за допълване на решението относно направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 109 от ДОПК. Изразява становище за неоснователност на касационната жалбата на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. Касаторът - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е изменен РА № 261003223 от 26.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, като е намален размера на установените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. от 93 006,40 лева на 88 703,15 лева ведно с прилежащите лихви за забава от 70 909,87 лева на 67 628,99 лева и за 2005 г. от 48 461,60 лева на 47 927,66 лева ведно с прилежащите лихви за забава от 30 977,94 лева на 30 636,63 лева. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба на Иванка Петкова Кралева. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението в съответните му обжалвани части, като се иска отмяната му в тези части и постановяване на акт по същество. Претендират се разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на обжалвания съдебен акт Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е неоснователна, а касационната жалба на Иванка Кралева е частично основателна: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Иванка Петкова Кралева срещу РА № 261003223 от 26.04.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. От доказателствата по делото се установява, че първоначално органите по приходите са приели наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, след което на ревизираният субект е връчено уведомление с № К6-35 от 15.09.2008 г., с което то е уведомено, че основата за облагане с данък върху общия доход за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съобразно това са изготвени парични потоци на семейството на Иванка и Камен Кралеви за периодите 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., като в паричния поток като установен приходи са приети изтеглените от банковите сметка суми, а като разход внесени парични средства по тях. Впоследствие видно от констатациите в РД и в РА, основите за облагане с ДОД за всеки отделен данъчен период са определени с отчитане на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличието на укри доходи. За да се достигне до този подход, данъчните органи са констатирали постъпването по банковите сметки на лицето на големи парични суми, за които то твърди, че са получени под формата на парични заеми и съответно, като такива, представляващи погасителни вноски по отпуснати от него заеми на няколко физически лица. Органите по приходите не са кредитирали представените писмени договори и разписки за върнати суми, поради което са приели, че Иванка Кралева не е доказала произхода на посочените приходи /доходи/ и същите се явяват укрити по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съответно облагането е осъществено не на базата на преценка на формираните приходи и разходи и съотношението между тях за всеки отделен данъчен период, а като данъчна основа е приет общият размер на получените по банковите сметки на ревизираното лице парични средства от трети лица. АС Пловдив е възприел за правилен така посочения подход от страна на органите по приходите съобразно нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Обсъждайки приетите по делото заключения по ССчЕ, съдът е кредитирал заключението, изготвено от в. л. Тороманов и е обосновал своите изводи на него относно отделните данъчни периоди. Приел е, че за 2004 г. и за 2005 г. следва да се измени размера на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) заедно с прилежащите лихви за забава, като се намали размера им, а в останалата част РА се явява законосъобразен. Така формираният краен извод е правилен и обоснован. Настоящият съдебен състав намира, че релевираните в двете касационни жалби доводи за неправилност на решението в съответните му обжалвани части не са налице с изключение на определените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 2002 г. На първо място, касационната инстанция споделя подробно изложените от АС Пловдив мотиви относно правилния подход при определяне на данъчната основа от органите по приходите, а именно при наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - размерът на съответните доходи с неустановен произход / укрити доходи/. Данъчните органи са обосновали този подход не с разминаване в имущественото състояние на ревизираното лице и декларираните доходи, а с получени по банковите й сметки парични средства, които се твърди, че са с неустановен произход, тъй като не са заемни средства, респ. погасителни вноски по отпуснати от лицето заеми преди началото на ревизираните периоди. Според съда тези констатации на органите по приходите са правилни и съответстват на материалния закон. В тази връзка правилно е отхвърлено като неоснователно твърдението на Иванка Кралева, че щом като не е налице превишение на разходите над приходите за посочените години, то РА се явява незаконосъобразен. В процесния случай получените по банковите сметки на ревизирания субект парични средства биха били признати, ако са с установен произход, което не е налице и съответно, те не биха могли да участват в паричния поток за отделните данъчни периоди. Следователно, правилно и обосновано АС Пловдив е възприел за законосъобразен подхода на данъчните органи за формиране на данъчна основа по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На второ място, в съответствие със събраните доказателства, първоинстанционният съд не е кредитирал представените писмени договори за заем с отделни физически лица и разписки за връщане на суми по предоставени от Иванка Кралева заемни средства на други лица. По отношение на твърдението, че ревизираното лице е получило съответните парични средства под формата на заеми от други физически лица / по 196 бр. договора/, се установява, че както в хода на ревизията, така и в рамките на съдебното производство не са ангажирани доказателства за финансовите възможности на заемодателите да предоставят съответните суми. За да бъде признат като получен доход въз основа на сключен между определени лица договор за заем, то следва да се налице надлежни доказателства, удостоверяващи възможността на лицето заемодател да предостави съответната сума на заемателя. Такива доказателства не са представени, като се касае за отпуснати от голям брой лица парични средства на значителна стойност за дълъг период от време / 10 години/ и няма данни заемодателите да са разполагали с тези суми към датата на сключване на договорите. По отношение на твърдението, че част от преведените по банковите сметки суми представляват получени погасителни вноски от следните физически лица - Терзийска, Тодорова, Парашкевов, Костова и Цонев, АС Пловдив е обсъдил дадените писмени обяснения от лицата и от самото ревизирано лице и приетите по делото писмени доказателства - договори за заеми, разписки за получаване на сумите по тях. Правилен е изводът на съда да не цени представените писмени документи, доколкото житейски неправдоподобни са изявленията на лицата, че получените от Иванка Кралева суми не са били използвани и са били държани при тях и впоследствие, са преведени по банковата й сметка. На следващо място, касационната инстанция изцяло възприема мотивите на решаващия съд да цени заключението, изготвено от в. л. Тороманов, което не е оспорено от страните и е дало пълен и точен отговор на поставените задачи. За да определи данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, съдът е възприел общата сума от внесени по банковите сметки на Иванка Кралева суми от трети лица, описани в приложение № 1 към цитираното заключение. Конкретните суми, които определят данъчната основа, са описани в табличен вид в Приложение № 1 към заключението по ССчЕ, изготвена от в. л. Тороманов. Въз основа на изложените съображения относно неустановения произход на внесените от трети лица парични средства по банковите сметки на ревизираното лице, правилно АС Пловдив е кредитирал посоченото заключение в съответната му част. В обобщение е приел наличие на основание за намаляване размера на данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г. - главница и лихви, а за останалата част относно данъчни периоди 2002 г., 2003 г., 2006 г. е формирал извод за законосъобразност на РА, доколкото определените чрез заключението на в. л. Тороманов данъчни основи се получава размер на дължимия данък и лихвите за забава в по-висок размер от определените от ревизиращите. Неоснователно е направеното с касационната жалба оспорване на приетото по делото заключение по ССчЕ, изготвено от в. л. Тороманов. В рамките на съдебното производство решаващият орган е имал процесуалната възможност да оспори констатациите в посоченото заключение, но не се е възползвал от това право. Касационната инстанция намира, че за да обоснове изводът за частична основателност на жалбата на Иванка Кралева срещу посочения РА, първостепенният съд е изложил задълбочени съображения защо кредитира едно от приетите заключения и в каква негова част. Относно данъчен период 2002 г. и отхвърленото от страна на АС Пловдив възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съдебен състав намира, че мотивите, изложени в Решение № 1444 от 25.06.2013 г. адм. дело № 2203/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, 10 състав са формирани при правилно тълкуване и прилагане на закона към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция. Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. В процесния случай задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. е следвало да бъдат декларирани през 2003 г., което означава, че 5 - годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2004 г. и е изтекъл на 31.12.2008 г. Ревизията е започнала със ЗВР № 800436 от 19.06.2008 г., т. е. преди да изтече посочения срок и съдът е приел молбата за допълване на решението за неоснователна. Към настоящия момент, на основание чл. 140, ал. 2 от ДПК / отм., но действаща за процесния период/ следва да се съобрази изтеклата абсолютна погасителна давност относно задълженията за 2002 г. 10 -годишният давностен срок за задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. е започнал да тече, считано от 01.01.2004 г. и е изтекъл на 31.12.2013 г. Касае се за нов факт, настъпил след упражняване правото на жалба, който следва да бъде взет предвид от касационната инстанция и това обуславя извода за частична основателност на подадената от Иванка Кралева касационна жалба. Основателна по така изложените съображения за изтекла 10-годишна погасителна давност относно задълженията по ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. се явява и касационната жалба на Иванка Кралева срещу Решение № 1444 от 25.06.2013 г. адм. дело № 2203/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив, 10 състав. С оглед изхода на спора следва да се извърши изменение на решението и в частта на присъдените на страните разноски, като на Иванка Кралева се възложат разноски в размер на 8464,73 лева вместо сумата от 10 975,03 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив се възложат разноски по делото в размер 2164, 37 лева съразмерно на уважената част от жалбата. По тези съображения касационната жалба на заместник директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив се явява неоснователна, а касационната жалба на Иванка Кралева е частично основателна, което налага частичната отмяна на обжалваното решение. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение