Решение № 4589 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2019 г.

Решение № 4589 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, представлявано от управителя инж. С. Р., чрез пълномощник адвокат С. Рафаилов от СлАК, срещу решение № 39/25.03.2019 г., постановено по адм. дело № 344/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата им против предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка ПР 1840932/27.11.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на нормата на чл. 406, ал. 2, т. 2 КТ във вр. чл. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са относими към касационните основания за отмяна. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната принудителна административна мярка. В условията на алтернативност се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е наложената принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ - задължително предписание, обективирано в протокол № ПР 1840932/27.11.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен за извършена проверка, с което на "В и К - Сливен" ООД, в качеството му на работодател, се предписва да предостави съгласно чл. 406, ал. 2, т. 2 от КТ на СС на Национален синдикат "Защита", изисканите с писмо вх. № РД-04-2215/21.06.2018 г. информация, сведения и документи, свързани с трудовото законодателство. С цитираното писмо вх. № РД-04-2215/21.06.2018 г., приобщено по делото, СС на НС "Защита" е изискала от "В и К - Сливен" ООД, във връзка с подготовката на проект за нов колективен трудов договор, на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 б. "б" КТ, предоставяне на сведения и документи, както следва: 1. Щатни разписания и реална численост на персонала на дружеството – по отделни поделения/райони и общо за дружеството, в т. ч. заети по чл. 110 и чл. 111 от КТ; 2. Отработено работно време - общо за дружеството и по отделни поделения/райони; 3. Положен извънреден труд, удължено работно време/отработени човекочасове извън нормалната продължителност на работното време/в часове и изплатени суми-общо за дружеството, за отделни поделения/райони и по длъжности; 4. Неотработено работно време/болничен отпуск, платен годишен отпуск, друго/общо за дружеството, за отделни поделения и по длъжности; 5. Средна основна заплата – общо за дружеството, по отделни поделения и по длъжности; 6. Средно-месечна брутна работна заплата - общо за дружеството, по отделни поделения и по длъжности; 7. Размери на отложеното ползване на полагаем платен отпуск по реда на чл. 176 КТ за 2016 г. и за 2017 г. В същото писмо на основание чл. 46 КТ, СС на НС "Защита" е изискала от дружеството да предостави и следната писмена информация: 1. Поименен списък, месторабота, адрес и телефон за контакти на членовете на Събранието на пълномощниците на работниците и служителите на "В и К – Сливен" ООД и крайния срок на техния мандат. 2. Поименен списък, месторабота, адрес и телефон за контакти на представителите на работниците и служителите на "В и К – Сливен" ООД по чл. 7 от КТ и крайния срок на техния мандат. 3. Поименен списък, месторабота, адрес и телефон за контакти на представителите за информиране и консултиране на работниците и служителите на "В и К – Сливен" ООД по чл. 7а от КТ и крайният срок на техния мандат. 4. Поименен списък на представителите в комитета по условията на труд в дружеството, както и тези в комитетите/групите/ по условия на труд в съответните структурни звена, учредени на основание чл. 28 от ЗЗБУТ, както и крайния срок на техния мандат. При преценка законосъобразността на наложената ПАМ, първоинстанционният съд приема, че с бездействието си оспорващото дружество е нарушило предписанието, установено в нормата на чл. 46, ал. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен да съдейства на представителите на работниците и служителите за изпълнение на функциите им. Формиран е извод, съобразно който обстоятелството, че в исканата информация се съдържат лични данни на работещите в дружеството работници и служители, не представлява пречка за нейното предоставяне. Първоинстанционният съд намира, че съгласно втората хипотеза на чл. 52, ал. 1, т. 2 б. "б" КТ, предоставянето на информация, която би могло да нанесе вреди на работодателя, може да бъде отказано или направено с изискване за поверителност. По изложените съображения, първоинстанционният съд намира оспореният акт за законосъобразен, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на производството пред Административен съд – Сливен, инстанцията по същество на спора, пред която следва са се установят юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, не са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. От първоинстанционния съд не са анализирани релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, при което законосъобразността на оспорения административен акт не е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Принудителните административни мерки се прилагат с издаване на индивидуален административен акт, който следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК и който съгласно чл. 405 КТ подлежи на обжалване по реда на АПК. Въпреки наведените от оспорващия възражения, първоинстанционният съд необосновано приема, че при издаване на наложената принудителна административна мярка е спазена установената в чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като са изложени фактическите и правни основния за налагането й, с което е изпълнено изискването за мотивираност на акта. Видно от съдържанието на искането, обективирано в писмо вх. № РД-04-2215/21.06.2018 г., същото не е основано на сигналната функция на синдикалните организации по реда на чл. 406, ал. 2, т. 2 КТ, а е във връзка с подготовка на проект за нов колективен трудов договор, като изрично са посочени основанията по чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" КТ и чл. 46 КТ. Административният орган излага взаимно изключващи се мотиви като от една страна приема, че изисканата информация и документация излизат извън предмета на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2, б. "б" КТ и чл. 46 КТ, но подменяйки правното основание на оправеното искане ги съотнася към нормата на чл. 406, ал. 2, т. 2 КТ. В противоречие с изведената констатация, съобразно която предметът на изисканата информацията не се субсумира в хипотезиса на посочените правни норми, административният орган приема липсата на доказателства, удостоверяващи предоставянето й от работодателя на "законово основание" (което не е посочено), за нарушение на разпоредбата на чл. 406, ал. 2, т. 2 КТ. Противоречивите мотиви на органа по отношение твърдяното нарушение на трудовото законодателство съставляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд не съобразява, че в конкретния случай приложение намират освен разпоредбите на Кодекса на труда и правилата на Закона за защита на личните данни, който е специален по отношение съдържанието на информация, сведенията и документите, предоставянето на които е предмет на предписанието, обективирано в оспорената принудителна административна мярка. В първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза с вещо лице със специалност "Икономика на труда", заключението по която не е оспорено от страните и е прието от съда, след което в нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК във вр. чл. 144 АПК, не е обсъдено заедно с другите доказателства по делото. Експертът дава заключение, че документите, изискани в писмото на НС "Защита", с изключение на информацията по т. 2 - отработено работно време и информацията по т. 7 - размер на отложеното ползване на платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., съдържат лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, в редакцията към момента на издаване на оспорения акт (Обн., ДВ., бр. 7 от 19.01.2018 г.). Работодателят като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 ЗЗЛД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на законоустановените предпоставки, при спазване принципа за пропорционалност и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, в относимата редакция. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 ЗЗЛД, в приложимата редакция, забраната за обработване на лични данни не се прилага в лимитативно определени случаи, към които се отнася и хипотезата, при която обработването се извършва от организация с нестопанска цел, включително с политическа, философска, религиозна или синдикална цел, в хода на законосъобразната й дейност и с подходяща защита, при условие че обработването е свързано единствено с членовете на тази организация или с лица, които поддържат редовни контакти с нея във връзка с нейните цели; както и при изпълнение на задължението данните да не се разкриват на трети лица без съгласието на физическото лице, за което те се отнасят. В конкретния случай, видно от наложената ПАМ, на дружеството е предписано да се предоставят данни за всички лица в трудово правоотношение с касатора, без оглед на синдикалната им принадлежност. Задължителното предписанието не може да разпорежда предоставяне на сведения, съставляващи лични данни в нарушение на ЗЗЛД. Съгласно чл. 404, ал. 7 КТ при прилагането на принудителните административни мерки контролните органи на инспекцията по труда не носят отговорност за причинени вреди и евентуалните неблагоприятни последици ще са за сметка на работниците и работодателя, който е отговорен за опазване на личните им данни. Изводите за съставомерност на допуснато нарушение от работодателя на нормата на чл. 406, ал. 2, т. 2 КТ, водещи до налагането на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ не се обосновават от данните по административната преписка. С оглед установените правнорелевантни факти, основателни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от Административен съд – Сливен, при осъществения анализ на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на материалния закон. Горното обуславя наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени наложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ по отношение "В и К - Сливен" ООД, в качеството му на работодател, принудителна административна мярка - задължително предписание, обективирано в протокол № ПР 1840932/27.11.2018 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен за извършена проверка. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. Съдебните разноски за възнаграждение за един адвокат, дължими от бюджета на органа издател на отменения акт – Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен, следва да бъдат определени, съобразно представените доказателства за реалното им извършване от касатора, обективирани в договор за правна защита и съдействие, внесена сума по фактура № 1530/04.03.2020 г. и списък по чл. 80 ГПК във вр. чл. 144 АПК в размер на 850 лева (осемстотин и петдесет лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,