Решение № 6005 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2013 г.

Решение № 6005 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Иванова Семерджиева против решение № 2698/13.12.2012 г., постановено по административно дело № 1393/2012 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директорът на дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Анна Иванова Семерджиева срещу АУЗД № 439/12.07.2011 г., издаден от орган по приходите при дирекция "МДТ" община Пловдив и потвърден с Решение № 4/10.02.2012 г. на директора на дирекция "МДТ" при община Пловдив, с който са определени задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2010 г., ведно с лихви за просрочие. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, както и че жалбоподателката е била данъчно задължено лице по ЗМДТ и правилно са и определени задълженията за данъци и такси към община Пловдив. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК предмет на съдебна проверка е законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146, независимо от това дали всички или само някои основания са посочени от оспорващия. В конкретния случай съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, не е проверил законосъобразността на акта на всички основания. Съдът не е изложил съображения относно липсата или наличието на допуснати от страна на административния орган съществени процесуални нарушения, както и дали АУЗД е съобразен с целта на закона, независимо от обстоятелството, че оспорващият е направил възражения в тази насока. Съдът не е обсъдил направените от жалбоподателя възражения и изложените от него доводи относно липсата на компетентност от страна на издателя на акта, както и относно липсата на реално предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и останалите дейности, които се включват в ТБО. Съдът не е взел предвид и не е отговорил на възражението на оспорващия относно доказателствената сила на представения в последното заседание доклад от страна на ответника. По силата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая съдът е приел, че тези обстоятелства са установени от касатора, като се е позовал единствено на доклад, представен в съда от ответника и изготвен единствено за нуждите на съдебното производство. Съдът неправилно е преценил доказателствената сила на този доклад, като е приел за установени, фактите, които се твърдят в него. По делото не е представена заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, липсват каквито и да е доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО/ договори за възлагане на дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, протоколи за свършена работа, фактури за извършени плащания и др./ Обстоятелството дали е налице реално предоставяне на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период, е останало неустановено, тъй като липсват доказателства в тази насока. Съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 170, ал. 1 АПК - не е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, както и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, а именно, че липсват доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ, така напр. не е представена заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и други доказателства за реално извършване на услугите по чл. 62, ал. 1 от закона -договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, протоколи за извършена работа, план-сметки, фактури за направени плащания и др. Допуснатото от съда нарушение е съществено и налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е следвало да даде конкретни указания за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства. Горното следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, вменяваща задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, съдът не е дал конкретни указания до касатора за установяване на фактическите основания за издаване на акта. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти касаторът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали действително услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и услугите по останалите компоненти на ТБО, са били реално извършвани през процесния период, също така дали имотът на жалбоподателката попада в територията на населеното място, определена със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, липсва самата заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, не е ясно дали такава заповед съществува. Съдът е отхвърлил жалбата, без да изложи съображения относно наведените от страна на оспорващия доводи за липса на компетентност на издателя на акта, както и относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта, а така също и относно това - защо счита, че услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" "поддържане чистотата" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа" са извършвани реално на територията, в която попада имота на касатора. Не е указал на ответника, че следва да представи доказателства за реалното предоставяне на всички услуги. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване Семерджиева от заплащане на някои от компонентите на ТБО. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите, за които се начислява ТБО. Съдът следва да отговори и обсъди всички възражения и доводи, направени от жалбоподателя в съдебното производство, да провери законосъобразността на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК, да изясни въпросите относно дължимостта на ТБО за процесния имот за съответния период като установи кои от услугите по чл. 62 от ЗМДТ са предоставяни реално от община Пловдив за този имот, след което формира и конкретни правни изводи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение