Решение № 782 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2020 г.

Решение № 782 от 21.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10181/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на М. Добрева, [населено място], [област], [адрес], , като майка и законен представител на Д. Р., чрез адвокат Владовска, против решение № 34/26.03.2020 г., постановено по адм. дело № 617/2019 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу Експертно решение № 1955 от заседание № 172/12.09.2019 г. на НЕЛК, специализиран състав по хирургични и ортопедични болести – гр. София. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по жалбата Национална експертна лекарска комисия, Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Велико Търново и Агенция за хора с увреждания не вземат становище. Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, тя е основателна. От първоинстанционния съд е приета за установена следната фактическа обстановка: Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано за установяване от ТЕЛК степен на увреждане на детето Д. Р. Детето е представено за първично изследване по повод родилно петно на гърба, по искане с рег. № ВТ-Вх-123/10.01.2019 г. от неговата майка и законен представител М. Добрева, и с медицинско направление от личния му лекар от дата 10.01.2019 г. От ТЕЛК за общи заболявания при МОБАЛ "Д-р С. Черкезов" АД – гр. В. Търново е издадено ЕР № 2282 от заседание № 111/28.06.2019 година. Същото е взето след извършен преглед на детето и въз основа на представената медицинска документация. С него не са определени вид и степен на увреждане, като в мотивите му е посочено, че е установена вродена кожна малформация по чл. 63, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза няма отправна точка за обсъждане на процент увреждане, за момента няма обусловен наличен функционален дефицит. В анамнезата е отбелязано, че в областта на дясната гръдна половина на детето, в зоната на V-то и VI-то ребро по средна скапуларна линия е наличен хемангиом на кожата с размери 2/1 см., несраснал с подлежащите тъкани, подвижен. При умерена продължителна външна компресия намалява интензитета на ливидността. Експертното решение на ТЕЛК е оспорено от жалбоподателката по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ пред НЕЛК, която в специализиран състав по хирургични и ортопедични болести е взела спорното в настоящото производство ЕР № 1955 от заседание № 172 на 12.09.2019 година. Със същото е отменено решението на ТЕЛК по оценка на вида и степента на увреждане и на детето е определена 30% степен на увреждане за срок от 3 г. /до 01.06.2022 г. /, съобразно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза /редакцията обн. ДВ бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 година/. С жалбата пред съда са представени четири броя епикризи и четири броя амбулаторен лист, всички с дати предхождащи решението на НЕЛК и нямащи общо със заболяването за което са определено процесното увреждане /става въпрос за [заболявания]/. В хода на съдебното производство са представени част от същите документи, а също медицинска документация за изследвания във връзка с падане на детето през м. 06.2019 година. В последно съдебно заседание е представена етапна епикриза на детето от 16.01.2020 г. В същата е описано обективно състояние сходно на отразеното в решението на НЕЛК и е направено заключение, че описаната патология подлежи на наблюдение и евентуална склеротерапия или оперативно лечение след навършване на десет години. По искане на жалбоподателката е била назначена медицинска експертиза, с поставени от съда задачи, която впоследствие е заличена, също по изрично искане на законния представител на жалбоподателя. От ответника е представена административната преписка по издаването на оспорения акт. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че Решението на НЕЛК не противоречи на материалноправните разпоредби на закона. Отбелязал е, че за преценката по същество на здравословното състояние на освидетелстваното лице се изискват специални знания в областта на медицината, каквито първоинстанционният съдебен състав не притежава. Поради това по указание на съда и искане на жалбоподателя, по делото е била назначена съдебна експертиза, която обаче е заличена отново по изрично искане на жалбоподателя. При това положение относно обективното наличие и вида на заболяването съдът е извършил съпоставяне на заключението на НЕЛК с останалите налични в делото доказателства - решението на ТЕЛК и издадените извън процедурата по освидетелстване относими медицински документи. Решението на Административния съд е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК съдът не е изяснил делото от фактическа страна. В нарушение на чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 2 АПК, неправилно е заличил назначената по искане на жалбоподателката СМЕ с оглед отказа й, въпреки че са били налице основанията по чл. 195 ГПК с оглед на изясняване на степента на увреждане на детето, което е от съществено значение за преценка законосъобразността на оспореното решение на НЕЛК. Основните принципи по чл. 4, чл. 7, чл. 9 АПК законност, истинност и служебно начало са налагали приложение на чл. 171, ал. 2 АПК независимо от промените в исканията на жалбоподателката. Налага се извод, че обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК – допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания /чл. 220 АПК/ и основанията по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане, при което да се приложи чл. 171, ал. 2 АПК. Следва съдът да се произнесе и по формулираното в касационната жалба искане за освобождаване на жалбоподателката от заплащане на разноски. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,