Решение № 8868 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12571/2020 г.

ВАСVIII отделение12.10.2022 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 4425/04.08.2020 г., постановено по адм. дело № 646/2020 г. по описа на Административен съд – София-град ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8868 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12571/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "ЕМХ 1" ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. С. Жеков, срещу Решение № 4425/04.08.2020 г., постановено по адм. дело № 646/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р- 22220419002412-091-001/18.09.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 2065/09.12.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, е отхвърлена. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва основния извод на съда, като аргументира отсъствие на предвидените в чл. 177, ал. 2 от ЗДДС предпоставки за ангажиране на солидарната отговорност на ревизираното дружество. Касаторът твърди, че не е налице свързаност с доставчика, противно на изложените от административния съд мотиви. Счита, че съдът не е съобразил, че срещу доставчика не е проведено принудително изпълнение, поради което неправомерно са му вменени задължения за ДДС. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което ревизионният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Мирчева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – София-град е бил РА № Р- 22220419002412-091-001/18.09.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 2065/09.12.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на "ЕМХ 1" ЕООД по реда на чл. 177 от ЗДДС за задължение в размер на 25 816,96 лв. главница и 1 771,47 лв. лихви за данъчния период 01.12.2018 – 31.12.2018 г. В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с покупко-продажба на недвижими имоти и строителство на сгради върху собствени имоти. През м. 12/2018 г. ревизираното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2000000001/21.12.2018 г., издадена от "Клуб 23" ЕООД, с предмет "възнаграждение съгласно договор за посредничество при продажба на недвижими имоти". При извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, данъчните органи са установили, че "Клуб 23" ЕООД е включил процесната фактура в дневникът за продажбите, съответно в справка-декларацията за периода, но данъкът не е внесен. Към момента на издаване на ревизионния акт доставчикът на ревизираното лице според приходните органи не е внесъл деклариран ДДС и за периодите от м. 06 до м. 10.2019 г., поради което му е образувано изпълнително дело № 19067348/2019 г. Прието е, че е налице свързаност по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР, тъй като бащата на Х. Д. (управител на "ЕМХ 1" ЕООД) – Б. Д., е назначен на трудов договор в "Клуб 23" ЕООД на длъжност "финансов директор". Поради това приходните органи са приели, че ревизираното лице е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът, след извършена проверка съгласно чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК и чл. 160, ал. 2 от ДОПК, е приел, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Изложени са мотиви, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 177, ал. 2 от ДОПК. Обсъдил е наличните доказателства, като е формирал извод за реалност на доставката. Съдът е приел също, че доставчикът не е внесъл декларирания ДДС за периода, за което има образувано изпълнително дело, както и че на 13.03.2019 г. на "Клуб 23" ЕООД е наложен запор на банкови сметки. По отношение на субективния елемент – знанието, че данъкът няма да бъде внесен, решаващата инстанция е възприела констатациите на приходните органи. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. В конкретния случай ревизионният акт е издаден на основание чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС. За да възникне и да бъде правомерно ангажирана отговорността на едно трето лице по реда на цитираната разпоредба, лицето, чиято отговорност се ангажира, следва да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката, дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. От данните по делото не може да бъде извършена преценка относно ключов елемент от сложния фактически състав, а именно – дали дължимият от доставчика "Клуб 23" ЕООД ДДС в действителност не е внесен. От една страна, по делото се съдържа справка за общите задължения, разпечатана от електронната страница на НАП, като в таблица 2 – Справка за задълженията, плащанията по които подлежат на разпределение от публичен изпълнител, актуална към 22.07.2019 г. (л. 147), е посочено, че за процесния период 01.12.2018 – 31.12.2018 г. "Клуб 23" ЕООД има невнесен остатък в размер на 934, 40 лв. главница и 49, 06 лв. лихви. Отговорността на ревизираното дружество е ангажирана за размера 25 816, 96 лв. главница и 1 771, 47 лв. лихви за данъчния период 01.12.2018 – 31.12.2018 г. От друга страна, в ревизионния доклад и в решението на директора се твърди, че във връзка с образуваното изпълнително дело № 19067348/2019 г. е наложен запор на банкови сметки. В решението си административния съд е възпроизвел констатациите на органа, но в преписката по делото не се съдържа съобщение от публичния изпълнител, от което да е видно какви суми са събрани от доставчика "Клуб 23" ЕООД, при положение че остатъкът съгласно приложената от приходните органи справка е в пъти по-малък от сумата, определена с ревизионния акт. От изложеното следва еднозначен извод, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно размера на невнесения данък. Само с цел пълнота на изложението, настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че при извършване на преценка относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 177, ал. 2, предложение първо от ЗДДС, не се изследва реалността на доставката. Ирелевантно е и обстоятелството дали данъкът в действителност не може да бъде събран от прекия доставчик, като е достатъчно да не бъде внесен, противно на изложените в касационната жалба твърдения. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на данъчната администрация да представи доказателства относно събраните суми по образуваното изпълнително дело, след което да съобрази дали отговорността на "ЕМХ 1" ЕООД законосъобразно е ангажирана до сочения в ревизионния акт размер. По разноските следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1