Решение № 13728 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 592/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "ЮтеКредит България" ЕООД срещу решение 6389 от 27.10.2023 г. по адм.д. 4590/2023 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед 388/06.04.2022 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на ЮтеКредит България ЕООД, да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на потребителите, по отношение на твърденията в интернет сайта : 'Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш! Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че предоставената информация е вярна, доколкото не начислява скрити такси - потребителят плаща това, което вижда на сайта, на който може да се запознае с всички условия по кредита, в това число и с всички предвидени в санкции при неизпълнение или забавено изпълнение. Посочената в акта на КЗП такса представлява лихва за забава, начислявана и дължима при неточно изпълнение. Лихвата за забава, обозначена в акта на КЗП като такса, която се начислява при забавено изпълнение не е скрита, начислява се в съответствие с Тарифата за такси и комисиони на дружеството, в това число е публикувана на сайта на дружеството в секция Документи, което позволява на потребителя да установи съществуването й и нейния размер. В Годишния процент на разходите (ГПР) не подлежи на включване такса и/или неустойка за неизпълнение на договорното задължение, което е уредено в закона (чл.19, ал.3 ЗПК), Когато потребителят изпълнява задълженията си добросъвестно, спрямо него не се начисляват допълнителни такси и не възникват допълнителни задължения. Счита, че няма как средният потребител да бъде подведен, в случай че не плаща редовно, че кредиторът не би ангажирал отговорността му. Счита, че за средния потребител клаузата, че при невъзможност за изпълнение, ще настъпят неблагоприятни последици, като начисляване на такса за забава, не е скрита такса и не е в противоречие с информацията, публикувана в сайта на дружеството, , че няма скрити такси. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. КЗП е извършила проверка на интернет страницата https://iutecredit.bg/, използвана от дружеството ЮтеКредит България ЕООД за предоставяне на небанкови финансови услуги от разстояние. Констатирано е, че в сайта е налична следната информация: Без скрити такса. Плащаш това, което виждаш ".Прието е, че това твърдение съдържа невярна информация и заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, доколкото при цялостен анализ на сайта на дружеството е установено, че на потребителя се начислява такса при невъзможност за плащане на вноската на време. Такса се начислява при забава на всяка една вноска от потребителя, което значи, че текстът Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш!" въвежда в заблуждение потребителя, че финансовият му продукт няма. да бъде оскъпяван и поради тази причина, той би могъл да сключи договор именно с тази небанкова финансова институция, разчитайки, че ще плати само първоначално указаното в договора. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че с търговското съобщение търговецът е предоставил невярна и подвеждаща информация на интернет сайта на дружеството, което е в състояние да заблуди потребителите, посещаващи сайта на дружеството да вземат решение, което не биха взели при други обстоятелства. Отправеното от страна на дружеството търговско съобщение има за предмет качеството на предоставяната услуга, като изрично се изтъква нейното предимство: Плащаш това, което виждаш!". С процесното съобщение се препятства възможността на потребителите да вземат своите решения при пълно знание на фактите, да получат адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Решението е правилно. Констативният протокол на КЗП не е оспорен и в него е констатирано, че при цялостен анализ на сайта на дружеството е установено, че на потребителя се начислява такса при невъзможност за плащане на вноската на време. Жалбоподателят не оспорва, че се начислява такса при невъзможност за плащане на вноската навреме, а излага, че тази такса представлява лихва за забавено изпълнение и се начислява при забавено изпълнение в съответствие с Тарифата за такси и комисиони на дружеството и е публикувана на сайта на дружеството в секция Документи, което позволява на потребителя да установи съществуването й и нейния размер. Жалбоподателят е заявил, че в случай, че потребителят изпълнява задълженията си, спрямо него не се начисляват допълнителни такси и че таксата за забавено изпълнение се начислява след 10-тия ден на неизпълнението.. Установява се, че се начислява допълнителна такса,/ вместо лихва/ при забава на изпълнението и тя е в секция "Документи", различно от заглавното място на сайта, където е било написано 'Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш!. Следователно предвидената такса при невъзможност за плащане на вноската на време / с характер на лихва/ в секция "Документи" се начислява като такса, несъответстваща на рекламното съобщение на първа страница 'Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш! Въпреки, че информацията на сайта на дружеството в секция "Документи" не е представена от КЗП като разпечатка по административната преписка, жалбоподателят не оспорва, че начислява такса за забавено плащане в съответствие с Тарифата за такси и комисиони на дружеството, следователно я начислява като такса, независимо дали има характер на лихва. Потребителят може да не намери на в определена секция на сайта таксата, представляваща лихвата за забава, която се начислява при забавено изпълнение в съответствие с Тарифата за такси и комисиони на дружеството. Таксата е публикувана на сайта на дружеството в секция Документи, но както сочи КЗП тази такса се установява едва при подробен анализ на сайта на дружеството, не се вижда на първата страница на сайта, където е записано Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш!, следователно таксата в секция документи подвеждащо е записана като такса вместо лихва за забава. Таксите и лихвите представляват различни разходи по кредита, но в случая е записано, че се начислява такса, вместо лихва и не е посочена на първа страница на сайта, а в секция "Документи" , а се открива едва при анализ на сайта.. С оглед на това правилно е прието, че рекламното съобщение Без скрити такси. Плащаш това, което виждаш!" е заблуждаваща търговска практика. Евентуално нарушение на процедурните правила не се е отразила на законосъобразността на акта. Съдът е изследвал наличието на елементите от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во от ЗЗП в отправеното до неограничен кръг потребители рекламно съобщение за липсата на скрити такси или оскъпяване на финансовия продукт, чието съдържание е в състояние допълнително да мотивира средния потребител при вземане на решение за сделка. Дължимите такси и лихва за забава при неточно изпълнение на договора за кредит, са негови съществени елементи, които имат значение за вземането на търговско решение. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разход, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар таксата да е предвидена като лихва за забава, която се начислява при забавено изпълнение в съответствие с Тарифата за такси и комисиони на дружеството, има характер на предварително очертана, определяема в падежните вноски сума, за която не е установено да е разяснена на потребителя и не може да прецени действителния размер на задължението си, сравнявайки всички пазарни предложения. Поради това, включването на предвиденото задължение за такса представляваща лихва и публикуването на невярна информация, отправеното посредством интернет страницата търговско съобщение е в състояние допълнително да мотивира кредитополучателя за вземането на търговско решение, което не би взел, без използването на заблуждаващата нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во от ЗЗП. Процесната информация относно дължимата такса/лихва за забава би имала значение за размера на съответната месечна вноска, респективно на крайната сума, която потребителят трябва да върне. За потребителя/кредитополучателя заплащането на различна цена, за която му се предлага услугата, е предпоставка за промяна в икономическото му поведение, доколкото водещо при вземането на решение дали да сключи договор за заем е именно информацията за размера на подлежащите на връщане суми по кредита. С така формулираното рекламно послание се препятства възможността на кредитополучателите да вземат своите решения при пълно знание на фактите и условията на поетото задължение. В конкретния случай, не без значение е характера на предложението за сключване на договор за потребителски кредит, както и кръга от адресатите на офертата, които и сравнително наблюдателни, могат да бъдат подведени и да вземат търговско решение, което не биха взели без използването на тази търговска практика. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение