Решение № 9574 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2012 г.

Решение № 9574 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районното управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пловдив, против решение № 2039/30.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1611/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменено решение № 255 от 18.05.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, в частта му, в която се потвърждава разпореждане № 827 от 1.04.2011 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания", въз основа на РА за начет № 116 от 24.03.2011 г., начет в общ размер на 664,30 лева, от които главница в размер на 318,98 лева и лихва в размер на 345,32 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Флавия" АД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Борислав Гунев, чрез пълномощника адв. Емилия Харитова, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отменено решение № 255 от 18.05.2011 г. на директора на РУСО гр. Пловдив, в частта му, в която се потвърждава разпореждане № 827 от 1.04.2011 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания", в частта му за внасяне на сумата, включена в справка № 1 по точка 5 към РА за начет № 116 от 24.03.2011 г., с което е разпоредено възстановяване на сумата по начет в общ размер на 664,30 лева, от които главница в размер на 318,98 лева и лихва в размер на 345,32 лева. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно е разпоредено възстановяване на посочената сума, представляваща изплатени от дружеството парични обезщетения за гледане на болен чл. от семейството, тъй като работодателят в качеството му на осигурител е изплатил тези суми въз основа на болнични листи, които не са обжалвани, влезли са в сила и на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/ са задължителни като акт на орган на медицинската експертиза на работоспособността. Дори и при нередовен болничен лист, след като същият е влязъл в сила, работодателят - осигурител няма право да откаже изплащането на парично обезщетение. Изложени са съображения, че право да оспорят болничните листове имат и ТП на НОИ, като в случая това право не е упражнено, поради което нередовният болничен лист става задължителен и за НОИ. В тези случаи е без значение липсата на декларация по чл. 39, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /НМЕР/, защото липсата на обжалване има за последица санирането на този порок. Настоящият касационен състав счита, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че при извършена ревизия по разходите на ДОО на осигурителя "Флавия" АД, гр. Пловдив, е издаден акт за начет, за събиране на сумите, по който е издадено разпореждане № 827 от 1.04.2011 г. Административният орган е приел, че сумите са изтеглени от ДОО и изплатени на съответните лица в нарушение на чл. 39, ал. 1 НМЕР, тъй като към болничните листи не са приложени декларации по причина 26 и 27, изискуеми по посочените текстове на приложимата към съответния момент наредба. По делото е безспорно също, че въпросните парични обезщетения са изплатени въз основа на болнични листове, които не са обжалвани и са влезли в сила. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че работодателят, в качеството му на осигурител е бил длъжен да се съобрази с издадените болнични листове, тъй като съгласно чл. 113, ал. 3 ЗЗ влезлите в сила болнични листове са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Работодателят няма правомощието да отмени болничните листове или да ги прогласи за недействителни. В разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НМЕР /обн. ДВ, бр. 47/7.06.2005 г., в сила от 11.06.2005 г., отм./ е предвидено, че болничен лист за гледане или придружаване на болен чл. от семейството се издава, при условие че в мястото, където пребивава болният, няма друг незает на работа чл. на семейството му, годен да гледа или да придружава болния; това обстоятелство се установява с декларация на осигурения, на когото се издава болничният лист, която се прилага към болничния лист; лекуващият лекар или ЛКК вписва в личната амбулаторна карта на болния на кого е издаден болничният лист за гледането му, името, местоработата, постоянния адрес, родствената връзка с болния, размера на отпуска, номера на болничния лист и обстоятелството, че е приложена декларация към него; данните от болничния лист се нанасят и в ЛАК на лицето, на което е издаден болничния лист. От съдържанието на цитираната разпоредба е видно, че декларацията следва да бъде изискана от лекуващия лекар или ЛКК при издаването на болничния лист, съответно да бъде приложена към болничния лист, като представянето на такава декларация е условие за издаване на болничния лист. Задължението за изискването на декларацията не е вменено на работодателя в качеството му на осигурител. Действително, работодателят - осигурител има правото да оспори болничния лист, но не и задължението да го стори. От друга страна, право на обжалване има и ТП на НОИ, съгласно чл. 112, ал. 1 ЗЗ, като това право в случая също не е упражнено. Предвид това болничните листове са влезли в сила и са станали задължителни както за работодателя - осигурител, така и за органите на НОИ. Дори и да се приеме, че при издаването на болничните листове са допуснати нарушения на цитираните разпоредби, изразяващи се в това че не са изискани и съответно - представени декларации по чл. 39, ал. 1 НМЕР (отм.), то с влизането в сила на болничните листове, същите са станали неотменими като стабилни административни актове и задължителни за изпълнение. След като плащанията за парични обезщетения за гледане на болен чл. от семейството, са осъществени въз основа на влезли в сила болнични листове, то работодателят в качеството му на осигурител не е извършил недължимо плащане и поради това не дължи възстановяване на тези суми по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО. Първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи, съобразени изцяло с практиката на ВАС. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. Представено е доказателство за направени разноски в размер на 300 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие № 01585 от 16.02.2012 г., Поради това следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,