Решение № 6709 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2016 г.

Решение № 6709 от 30.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3428/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/- В. при ЦУ на НАП, против решение № 92 от 22.01.2016 г., постановено по адм. д. № 1585/15 г., по описа на Административен съд гр. В. /АС/. Срещу процесния РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответната страна - В. М. В. в писмена защита и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Х. Христев излага доводи за правилност на обжалваното решение. Позовава се на влязло в сила решение на АС В. постановено по адм. д. № 4001/14 г. Претендира разноски по представен списък. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-03002714001773-091-001/18.02.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 160/08.05.2015 г. на Д. Д. ОДОП В. при ЦУ на НАП., с който на В. В. са определени задължения по ЗДДС за д. п. месец 09/2014 г. в размер на 156150 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. От обективна страна за установено съдът е приел, че В. В. е регистриран като земеделски производител на 17.03.2011 г., като през ревизираните данъчни периоди м. 07 и м. 09.2014 г. няма извършени продажби, а е изграждал оранжерия от 14 дка в с. К. К., общ. С., обл. П., с отоплителна и поливна инсталации към нея. За финансиране на изграждането е бил сключен договор № 16/121/04422/28.12.2011 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Размерът на първоначално одобрената безвъзмездна помощ е бил 1 458 929 лв. или 50% от предвидената инвестиция в обекта. За изпълнител на обекта е посочен "Сигротех" ЕООД, като подробно съдът е обсъдил приетите по делото предварителен договор от 30.03.2011 г. и анекс към него от 20.01.2012 г., в който е постигнато споразумение строителството да бъде извършено на два етапа. Първия етап включва изграждане на оранжерийната конструкция /без остъкляване, проветряване и изолиране/, както и изграждане на отоплителната инсталация. За втория етап е предвидено изграждане на Ел. вътрешни инсталации; капково напояване; микрооросяване; поливни хидранти; проветряване, остъкляване и изолиране. Общата стойност на втория етап от изграждането на оранжерията е в размер на 908 270,38 лв. без ДДС и е предмет на процесните пет фактури. Две от тях издадени през .07.2014 г. са с предмет авансово плащане, а останалите три издадени през м. 09.2014 г. са с предмет СМР по договор и протоколи № 3,4 и 5. Съдът е обсъдил доказателствата събраните в хода на ревизията при извършена насрещна проверка на прекия доставчик-"Сигротех" ЕООД и на посочените от него предходни доставчици- "Добрев 2010" ЕООД, "Кем глас" ЕООД, "П. С." ЕООД и "Аудакс корп" ООД. От доставчика са представени трудови договори, три броя пътни листи, оборотна ведомост, банкови бордера, предварителен договор от 30.03.2011 г. и др. Декларирано е, че през периода 01.07.2014 г. - 30.09.2014 г. са извършени СМР по изграждане на II-ри етап от оранжерията в с. К. К. Като предходен доставчик на "Добрев 2010" ЕООД по извършените СМР услуги е посечен ЕТ "Зара - С. Д.", като при извършена насрещна проверка търговеца е декларирал, че не е издавал фактури за продажба /доставка/ на "Добрев 2010" ЕООД и никога не е имало търговски взаимоотношения с това дружество /стр. 16/. При така установеното от органа по приходите е прието, че е налице явно противоречие между предмета на представения договор от 01.08.2014 г., сключен между "Сигротех" ЕООД и "Добрев - 2010" ЕООД и по подробно изложени проследявания на отношенията с предходните доставчици е прието, че представените от, Добрев 2010" ЕООД четири броя фактури, в които за издател е посочен ЕТ "Зара - С. Д.", са неистински и не отразяват реално извършени доставки. Липсват доказателства за извършени доставки от, Добрев 2010" ЕООД на "Сигротех" ЕООД по фактури № 1/25.09.2014 г., № 2/29.09.2014 г. и № 3/30.09.2014 г., на обща стойност - 936 900 лв., респективно налице е липса на доставки от прекия доставчик на жалбоподателя. При тези факти съдът е приел за безспорно, че процесните СМР са реално осъществени, което е установено и от заключението на изслушаната СТЕ. От констативно-съобразителната част на заключението, за установено съдът е приел, че количествено и стойностно, вложените материали отговарят на отразените в Приложенията към договорите за строителство и протоколите образец 19, за извършеното строителство, съответно и на проектите по II - рия етап на строителството. Обсъдени са и показанията на свидетелите, които при разпита си са заявили, че са работили за "Сигротех" ЕООД и именно това дружество е изградило оранжерията. Реалното изпълнение на услугите и то именно от прекия доставчик "Сигротех" ЕООД, съдът е приел, че се установява и от факта, че всички извършени СМР /включително процесните/ на обекта са били строго контролирани от представители на ДФ "Земеделие", което се установява от приетите писмени доказателства-оферти, предварителни и окончателни договори, протоколи обр. 19, количествено - стойностни сметки, така и данни за осъществени проверки на място на 30.04.2014 г., 07.05.2014 г., 08.05.2014 г., 13.12.2014 г. и 17.12.2014 г. Изпълнител на строителството е избран за осъществяване на проекта след проведен търг и подадени оферти от общо три строителни фирми и под надзора на Разплащателната агенция към Фонд "Земеделие". От представените контролни листове, представители на Фонда са осъществили проверки на място, при което са констатирали изпълнени съответните части СМР /в това число процесните/ в съответствие с проектната документация на обекта. Разходите по строителството на обекта са били окончателно одобрени от ДФ"Земеделие" /в това число Извършените СМР от "Сигротех" ЕООД/ и на ДЗЛ е била изплатена изцяло договорираната Финансова помощ. Не на последно място съдът се е позовал и на заключението на ССЕ от които е направен извод, че доставките са документално обосновани чрез издаването на търговска фактура, съставена в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред; Разплащането е по банков път, като е проверено счетоводството на прекия доставчик. При така приетото съдът е достигнал до извода, че услугата е извършена и от съставените в хода на строителството актове се установява, че в извършването й е участвало "Сигротех" ЕООД, поради което неправилно органите по приходите са приели, че не е доказано реалното извършване на доставката. В тази насока съдът се е позовал на Решение от 21 юни 2012 г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 61,62,66 и дело С-324/11, т. 50, т. 51 и е приел, че липсват обективни данни, че данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или друг субект нагоре по веригата. Незаконосъобразно според съда органа по приходите се е позовал на наличие на знание за данъчна измама, изведено от начина на финансиране на строителството. Позовал се е на в обяснение на В. до ДФ"Земеделие" и приетия по делото договор за заем, в който В. е заемодател, а С Г. заемател. Сумите са постъпвали в сметката на В., като част от погасителните вноски по заема. Решението е правилно. Основният спорен момент е извършени ли са от "Сигротех" ЕООД процесните СМР и доставки на стоки и налице ли са достатъчно данни за установяване на факта, че В. е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или друг субект нагоре по веригата. По делото няма спор относно факта, че В. е земеделски производител и въз основа на договор № 16/121/04422/28.12.2011 г. между него и ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е изградил оранжерия от 14 дка в с. К. К., общ. С., обл. П., с отоплителна и поливна инсталации към нея. Процесния размер на отказано право на данъчен кредит е във връзка с втория етап с предвидено изграждане на Ел. вътрешни инсталации; капково напояване; микрооросяване; поливни хидранти; проветряване, остъкляване и изолиране. Общата стойност на втория етап от изграждането на оранжерията е в размер на 908 270,38 лв. без ДДС. За изпълнител на обекта е посочен "Сигротех" ЕООД, като е бил сключен предварителен договор от 30.03.2011 г. между В. и "Сигротех" ЕООД и анекс към договора от 20.01.2012 г., в който е постигнато споразумение строителството да бъде извършено на два етапа. Установено е от заключението на СТЕ, че обекта е изграден, включително СМР свързани с втория етап от изграждането на оранжерията. Няма спор, че договори, протоколи обр. 19, съставени актове по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. и множество документи, представени от ДФ"Земеделие" установяват, че "Сигротех"-ЕООД е изпълнител на процесните СМР по изграждане на обекта. Установено е, че предходния доставчик "Добрев - 2010" ЕООД декларира получаване на материали от ЕТ "Зара - С. Д.". Последния търговец заявява, че не е издавал фактури на "Добрев - 2010" ЕООД и не е имал търговски отношения с това дружество. Според представените писмени обяснения от представляващия "Добрев - 2010" ЕООД му е осигурена ресурсната обезпеченост, съгласно фактури № 850/02.09.2014 г., № 851/04.09.2014 г., № 852/05.09.2014 г. и № 853/09.09.2014 г" като е заявено, че плащания по издадените от ЕТ "Зара - С. Д. " фактури няма. Посочено е, че транспортът на стоките е извършен от ЕТ "Зара - С. Д.". При така установеното, органите по приходите са направили извод, че представените от, Добрев-2010" ЕООД четири броя фактури, в които за издател е посочен ЕТ "Зара - С. Д.", са неистински и не отразяват реално извършени доставки, поради което липсват неоспорими доказателства за извършени доставки на "Сигротех" ЕООД по фактури № 1/25.09.2014 г., № 2/29.09.2014 г. и № 3/30.09.2014 г., на обща стойност - 936 900 лв., т. е. налице е липса на доставки от "Сигротех" ЕООД на В. Във всички строителни книжа издавани по време на строителството, както и в протоколите от текущите проверки извършвани от служители на разплащателната агенция, като изпълнител на строителството е посочен "Сигротех" ЕООД, което дружество е избрано за осъществяване на проекта в следствие на проведен търг, чрез подаване на оферти от общо три строителни фирми и под надзора на Разплащателната агенция към Фонд "Земеделие". Единствено изключение относно извършените от "Сигротех" ЕООД услуги СМР, както е приел съдът е "Добрев 2010" ЕООД, за който разпитаните свидетели по делото са заявили, че са доставили и монтирали електрическите табла на обекта. Приложен е договор за покупко- продажба на строителни материали от 01.08.2014 г., с приложение № 1 към него, като в изпълнение на този договор са издадени и надлежно осчетоводени /съгласно приетата ССЕ/ 3 бр. фактури. Действително в хода на ревизията е установено, че В. е превел на Г.-син на управителя на "Сигротех" ЕООД сума в размер на 1000000 лв., с основание - заем, в деня в който е получа тази сума от ДФЗ. Преди всяко плащане по фактурите Г. е превеждал на В. суми с основание заем и след това е нареждан превода от "Сигротех" ЕООД към "Добрев 2010" ЕООД откъдето сумите са били теглени в брой. Няма доказателства за твърдението на ревизиращите органи, че тези изтеглени в брой пари са били превеждани отново на В., като следващ превод. Напротив в обяснение на В. до ДФ"Земеделие" и приложен договор за заем се установява, че В. е заемодател, а Г. -заемател, като сумите са постъпвали в сметката на В., като част от погасителните вноски по заема. От приетата в съдебно заседание ССЕ е установен и факта, който не е обсъден в обжалваното решението на съда, а именно, че счетоводството на В. и "Добрев 2010" ЕООД са в една счетоводна къща. Всички тези факти обсъдени поотделно и в съвкупност не налагат на извода за наличие на данни за данъчна измама, тъй като не се установява В. да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата и "Добрев 2010" ЕООД. Действително, както е приел съдът обстоятелствата, касаещи предходни доставчици, както и редовността на документи, издадени от трети лица, са неотносими към правния спор и не могат да служат като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В този смисъл е и Решение на ВАС № 1497 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 10883/15 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е оставено в сила решение № 1691 от 21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4001/2014 г. Административен съд - гр. В., ХI - ти състав относно доставки на "Сигротех" ЕООД и свързани с първия етап на изграждане на процесната оранжерия. Обосновано съдът е приел, че проверяваното лице не е знаело че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама. Действително договора за заем от 02.06.2014 г. сключен между В. като заемодател и Г.-син на управителя на "Сигротех" ЕООД заемополучател за сумата от 1 000000 лева е обявен пред ДФЗ, но това обстоятелство не обяснява причината поради която на датата на извършени плащания на "Сигротех" ЕООД по процесните фактури, респективно плащане от прекия доставчик на "Добрев 2010" ЕООД сумата е превеждана от заемополучателя на В. Този факт обаче не води до злоупотреба с ДДС, а твърдяното в касационната жалба симулиране на плащане не е установено по надлежен ред, а само с хипотетични изводи. Факта, че ДФЗ не е предприел мерки за установяване на причините, поради които получената финансова помощ в деня на нейното получаване е предоставена в заем, а не е използвана по предназначение налага на извода, че това обстоятелство е неотносимо досежно претендираното от получателя по доставката право на данъчен кредит. Както е установено всички извършени СМР /включително процесните/ на обекта са били строго контролирани от представители на ДФ "Земеделие", тъй като на практика 50% от тези разходи следва да бъдат заплатени от фонда, съгласно договора от 01.04.2011 г. и анекси към него. В тази връзка по делото са приети множество писмени доказателства, удостоверяващи както одобряване от страна на фонда на оферти, предварителни и окончателни договори, протоколи обр. 19, количествено - стойностни сметки между ДЗЛ и "Сигротех" ЕООД. Осъществени са проверки на място на дати 30.04.2014 г., 07.05.2014 г., 08.05.2014 г., 13.12.2014 г. и 17.12.2014 г., като последните две са свързани с процесните видове СМР. Видно от представените контролни листове за посещение на място, представители на Фонда са осъществили проверки на място, при което са констатирали изпълнени съответните части СМР /в това число процесните/ в съответствие с проектната документация на обекта. В крайна сметка, разходите по строителството на обекта са били окончателно одобрени от страна на ДФ"Земеделие" /в това число извършените СМР от "Сигротех" ЕООД/, въпреки обявения пред фонда договор за заем от 02.06.2014 г. сключен между В. като заемодател и Г.-син на управителя на "Сигротех" ЕООД заемополучател на сумата от 1 000000 лева и на ДЗЛ е била изплатена изцяло договорената Финансова помощ. Само факта, че счетоводно ДЗЛ и предходния доставчик "Добрев 2010" ЕООД са обслужвани от една счетоводна къща, като видно от представените банкови извлечения в деня на постъпване на сумите по сметката на "Добрев 2010" ЕООД, сума в същия размер е внасяна на ръка от Г. по сметка на В. с основание заем, също не обосновава знание или предположение на ДЗЛ, че това поведение е част от данъчна измама. След като ДФЗ е одобрил и изплатил без корекции финансовата полощ и при липса на доводи за друг изпълнител на процесните СМР не може да бъде споделен довода на касатора за наличие на данъчна измама за коята ДЗЛ е знаело или е било длъжно да знае. В останалата част относно липсата на реално извършена доставка настоящият състав намира, че доводите в жалбата са неоснователни, предвид Решение № 1497/11.02.2016 г. по адм. д. № 10883/15 г., по описа на ВАС първо отделение, с което при идентични факти е оставено в сила решение № 1691 от 21.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4001/2014 г. Административен съд - гр. В., ХI - ти състав. С това решение е отменен Ревизионен акт № 271400921/30.07.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., в частта, потвърден с Решение № 704/01.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В., с който е признато на В. право на данъчен кредит в размер на 401 918,83 лв. по фактура № 9000000410 от 09.07.2013 г., издадена от "Сигротех"-ЕООД с предмет "строителни услуги" свързани с първия етап от изграждане на процесната оранжерия. При наличие на идентични оферти, предварителни и окончателни договори, протоколи обр. 19, количествено - стойностни сметки между ДЗЛ и "Сигротех" ЕООД и необходимостта от непротиворечива практика на ВАС и спазване принципа на предвидимост и последователност настоящият състав намира, че процесното решение следва да бъде оставено в сила. Действително процесните фактури са с предмет СМР, а представените протоколи за установяване на извършени натурални видове СМР съдържат данни за получени стоки в бр. и линейни метри, поради което би могло да се приеме, че е налице непълна фактура от която не се установява как е определена стойността на СМР /решение на СЕС по дело С - 273/11/, но предвид влязлото в сила решение на АС В. относно първия етап от изграждане на оранжерията следва да се приеме, че процесните СМР ведно с доставени материали са реално извършени, а довода на касатора свързан предходни доставки е ирелевантен. Практиката на СЕС е последователна, а именно, че режимът на правото на приспадане установен с Директивата за ДДС, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или, че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане. С оглед гореизложеното и при липса на твърдяните касационни основания, следва да се приеме, че АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателна в размер на 4800 лева по представен списък по чл. 80 от ГПК. Предвид на изложеното и на основание основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,