Решение № 5408 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Директора на дирекция ОДОП гр. София, срещу решение 5529 от 28.09.2022 г., постановено по адм.д.9547 по описа на Административен съд София град за 2021 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт Р-22221320002543-091-001 от 19.04.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен с решение 1022/05.07.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, като на М. Деберлиев са определени задължения в размер на 2 160 лв., представляващи доход за 2015 г., който не е деклариран по надлежния ред. Според касатора са налице всички основания за отмяна на атакуваното решение по чл.209, т.3 АПК. При обжалването се поддържа, че първоинстанционното производство е следвало да бъде спряно до разрешаване на спора относно действителността на завещанието. Обстоятелството, че това не е сторено съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание решението да бъде отменено. Не е съобразено наличието на образувано досъдебно производство по описа на СО СГП, което е основание за спиране съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Едва след постановяване на окончателен съдебен акт АССГ би могъл да постанови законосъобразно решение. Друго нарушение допуснато от съда е, че не е обсъдил посоченото в ревизионния акт правно основание послужило за издаването му, а се е задоволил да обсъди това основание, което е възприето от решаващия орган по чл.152, ал.2 ДОПК. При постановяване на съдебното решение не е съобразено, че на обжалване подлежи ревизионния акт, а не решението на директора на ОДОП гр. София, следователно дължимо е обсъждане и на основанието посочено от ораните по приходите при ТД на НАП чл.35, т.6 ЗДДФЛ. В касационната жалба се поддържа, че не е налице хипотезата на чл.13, т.26 ЗДДФЛ, тъй като завещанието въз основа на което е извършена продажбата на недвижимия имот и е формиран доход за ревизираното лице е недействително. Моли, решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена подадената жалба срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответникът - М. Дебрелиев, чрез адв. Ангелов оспорва подадената касационна жалба и намира, че е неоснователна. АССГ правилно е преценил всички събрани по делото доказателства въз основан на тях и съобразявайки изискванията на процесуалния закон е постановил правилно и законосъобразно решение. Доколкото недействителността на завещанието на А. Димитрова не е прогласена по надлежния ред от граждански съд, то поражда своето правно действие. Продажната цена получена от М. не е получена неправомерно, в качеството му на собственик на имота. Доколкото процесния апартамент е придобит от лицето по завет, то на основание чл.13, ал.1, т.26 ЗДДФЛ получените средства са облагаем доход по силата на ЗДДФЛ. Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по същество преценява същата като неоснователна. Правилно е прието от съда, че издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22221320002543-091-001 от 19.04.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, изменен с решение 1022/05.07.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който на М. Дебрелиев са определени задължения в размер на 2 160 лв., представляващи доход от продажба на недвижим имот, който не е деклариран в годината на получаване - 2015 г. в едно с дължимата лихва за периода. При извършената проверка на ревизионния акт, съдебният състав е приел, че същият е издаден от компетентен орган в рамките на законосъобразно проведено ревизионно производство, при спазване на изискванията на чл.120, ал.1 ДОПК за форма. Не са констатирани пороци, които да бъдат самостоятелно основание за отмяна на акта. Във връзка с материалната законосъобразност на акта е прието следното: Не е спорно по делото, че ревизираното лице М. Дебрелиев на 19.05.2015 г. е продал недвижим имот представляващ апартамент находящ се в гр. София, [адрес] на В. Матеев. За продажбата е съставен нотариален акт и в полза на продавача, по негова сметка в Първа инвестиционна банка АД е постъпила сума от 24 000 лв., представляваща продажната цена на имота. Ревизираното лице се легитимира като собственик на апартамента със саморъчно завещание направено в негова полза от А. Димитрова на 10.02.2012 г. Завещанието е обявено по надлежния ред след смъртта на А. Димитрова и имотът въз основа на него е вписан като собственик на М. в Агенцията по вписванията. В хода на досъдебно производство 223/2019 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, по прокурорска преписка 2621/2019 г. е изготвена съдебно-почеркова експертиза, която установява, че подписът в края на саморъчното завещание, което легитимира ревизираното лице като собственик на продадения имот, не е положен от А. Димитрова. Въз основа на това органите по приходите приели, че М. не е собственик на завещания имот и с получения доход от продажбата му се е обогатил неправомерно. За финансовата 2015 г. е прието, че от лицето е получен доход с неустановен произход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ, като му е определено задължение в размер на 2 400 лв. При осъществения контрол по административен ред, директорът на дирекция ОДОП гр. София е променил квалификацията на дохода и го е определил като такъв получен при продажба на недвижим имот, като е формирал задължението при прилагане на чл.33, ал.1 ЗДДФЛ. По този начин е определен по-малък размер на дължимия от ревизираното лице за данък - 2 160 лв. При така установеното по фактите, съдът е приел, че данъчното задължение е определено неправилно. На първо място защото завещанието не е обявено за недействително по надлежния ред и е годно да породи правните последици предвидени в него. Само въз основа на приложената в ревизионното производство графологична експертиза не може да бъде прието, че е оборена неговата валидност. Съдът е посочил, че подобен подход противоречи на принципа на правната сигурност и принципите за законност и обективност. На второ място е посочено, че доходът от осъществена сделка не подлежи на облагане, тъй като попада в изключенията предвидени по чл.13, ал.1, т.26 ЗДДФЛ. Продажбата на завещания имот не може да бъде приета за продажба на един жилищен недвижим имот по смисъла на чл.13, ал.1, т.1, б. а ЗДДФЛ и собственикът може да реализира продажба, доходите от която не подлежат на данъчно облагане. По тези съображения е отменен ревизионния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Касаторът неоснователно поддържа наличие на основания по чл.209, т.3 АПК, които обосновават отмяна на постановения съдебен акт. Спирането на съдебното производство представлява отклонение от нормалното развитие на процеса и следва да бъде извършвано само в случаите изрично изброени в нормата на чл.229, ал.1, т.1-7 ГПК приложим на основание чл.144 АПК. В конкретния случай като основание отмяна на решението се твърди допуснато съществено нарушение на административно производствените правила изразяващо се в това, че АССГ не е спрял производството до установяване действителността или недействителността на завещанието . Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело. Пред съда не са представяни доказателства, че в същият или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на настоящия спор. Единственото твърдение на данъчната администрация е свързано с това, че е образувано досъдебно производство 223/2019 г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, по прокурорска преписка 2621/2019 г. и в тази връзка в ревизионната преписка е приложена изготвена съдебно-почеркова експертиза, която подлага под съмнение действителността на саморъчното завещание направено от А. Димитрова. В проведените четири открити заседания по делото не са представяни доказателства и не е поддържано твърдение, че е образувано дело относно действителността на завещанието. Настоящата инстанция намира, че при така установените факти не е налице основание, а и задължение за съда да спре производството по делото. Съответно липсата на такова спиране да бъде преценено като съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на постановеното съдебното решение. Второто поддържано касационно основание от директора на дирекция ОДОП гр.София е свързано с това, че неправилно съдът не е обсъдил приетото от органите по приходите, че е налице доход от други източници по чл.35, ал.6 ЗДДФЛ, а се е задоволил да обсъди само преквалифицирането на основанието за определяне на задължението и да изложи мотиви защо не е приложима нормата на чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ при продажбата на завещания имот. Съгласно чл.155, ал.1 ДОПК решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. Съдържанието на решението, с което е променя основанието за облагане или се определя нов размер на задълженията, т.е. изменя се приетото от органите по приходите, става част от издадения ревизионен акт и подлежи на обжалване пред съда съгласно чл.156 ал.1 ДОПК. Поддържаното в касационната жалба твърдение, че съдът дължи обсъждане на установеното от органите по приходите и отделно от това на приетото от решаващия орган по чл.152 ДОПК би означавало, че на проверка подлежи както ревизионния акт, така и решението на директора на дирекция ОДОП , което е в противоречие с нормата на чл.156, ал.1 ДОПК. Мотивите на решаващия орган изложени при осъществения контрол по административен ред, стават част от мотивите на издадения ревизионен акт и не подлежат на самостоятелно обсъждане от тези изложени вече от органите по приходите. При съдебния контрол на ревизионния акт, той се проверява с това съдържание, което има след проверката по административен ред. По тази причина АССГ, не е имал задължение отделно да обсъди основанието по чл.35, т.6 ЗДДФЛ за получени доходи от други източници. Изводите на съда за прилагане на изключението на чл.13, ал.1, т.26 ЗДДФЛ се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Правилно е прието, че завещанието е породило действие и М., въз основа на него може да се легитимира като собственик и да се разпореди със собствения си имот. Без да е налице решение на граждански съд, с което да е прието, че завещанието е недействително не може да се отрече неговото действие. Съдебно-почерковата експертиза сама по себе си не е основание без проведено производство пред съд да се отрече валидността на завещанието и наличието на титул на собственост по отношение на М.. В този смисъл е и решение 5179 от 16.05.2023 г. постановено по адм.д.9039/2022 г. по описа на ВАС. Ето защо правилно е прието от АССГ, че получената сума от продажбата на завещания имот попада в хипотезата на чл.13, ал.1, т.26 ЗДДФЛ и като е приел друго, органът по приходите е издал ревизионен акт, който е следвало да бъде отменен. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на НАП следва да бъдат възложени претендираните от ответника разноски по делото за настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на осмо отделение,