Решение № 12831 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 339/2012 г.

Решение № 12831 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 339/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Асенов Кехайов, в качеството му на управител на "Екобетон - 2006" ЕООД, срещу решение № 1579 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 2278 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 261001645 от 2.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 756 от 15.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 32 470.00 лв. по повод 4 броя фактури, издадени от "Екострой-метал" ЕООД. Образувано е и по касационна жалба на Веско Апостолов Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу същия съдебен акт - решение № 1579 от 17.10.2011 г. по адм. дело № 2278 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, в частта, в която по жалба на "Екобетон -2006" ЕООД е отменен ревизионен акт № 261001645 от 2.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 756 от 15.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит в размер на 15 632.00 лв. по повод 4 броя фактури, издадени от "Екострой-метал" ЕООД. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, като се иска неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Рашко Стоянов. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответната страна по втората касационна жалба - "Екобетон-2006" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество първата касационна жалба е неоснователна, а втората касационна жалба е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е бил ревизионен акт № 261001645 от 2.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 756 от 15.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество "Екобетон-2006" ЕООД по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 2.09.2009 г. - 31.12.2009 г., като с него не му е признато правото на данъчен кредит общо в размер на 48 102.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 43.08 лв. по осем броя фактури, издадени от "Екострой-метал" ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставките са машини и съоръжения, като основната дейност на търговското дружество е строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде (42.99 код по НКИД - 2003). Административният орган е отказал правото на данъчен кредит, понеже липсват доказателства, които да установяват действителното извършване на доставките. Във връзка с този основен спорен момент са представени фактурите, договорите за закупуване на техниката за земни работи, приемо-предавателни протоколи. Прието е по повод направено запитване и отговор от Контролно-техническата инспекция (КТИ) при МЗХ, че няма осъществено вписване в регистъра на КТИ на машини за земни работи, собственост на продавача "Екострой-метал" ЕООД и конкретно няма регистрация и от ревизираното дружество на процесни машини. Административният орган е приел също, че не се доказва прехвърлянето на правото на собственост върху тях, понеже не е спазена изискващата се по силата на чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), форма на договорите, регламентираща, че тези за прехвърляне правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. В мотивите на съдебния акт точно и последователно е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са събраните по делото писмени доказателства и заключенията по съдебно-автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, възраженията в жалбата и е обоснован извод за частична незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Административният съд точно е определил предмета на спора и конкретно е отговорил на основния спорен момент по делото, а това е този относно реалността на доставките, като във връзка с това е анализирал разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ и събраните доказателства по повод прилагането й. За част от доставките, за които са издадени фактури с предмет "Верижен багер RH9", "Фадрома SL 20", "Багер Либхер BHD" и "Фадрома L 34" съдът е направил извод, че административният орган правилно е преценил, че те не са осъществени реално. От една страна не е спазена формата на договорите, според цитираната разпоредба, а тя се явява приложима понеже става въпрос за самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW. Съдът се е позовал от друга страна и на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, според който при липса на предписаната от закона форма договорите се явяват нищожни. Такива са част от процесните договори, като точни са изложените съображения на съда защо не приема, че не е спазена изискващата се форма, въпреки заверяването им от кмета на с. Ерма. Аргументирал се е с чл. 81 и чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), понеже при съобразяване с конкретно посочената в тези норми компетентност на кметовете, той няма право да осъществява нотариална заверка по повод договорите за прехвърляне на правото на собственост, понеже същите не са едностранни актове. Правилно съдът се е аргументирал и с конкретната липса на териториална компетентност на кмета на с. Ерма. Върху този извод не рефлектира обстоятелството, че по отношение на тези четири машини от експерта по съдебно-техническата експертиза е установена регистрация след придобиването им в РС на КТИ - гр. Смолян, понеже е осъществена регистрация на невалидна прехвърлителна сделка. Във връзка с това съдът е обсъдил и заключението на съдебния експерт-счетоводител относно счетоводното третиране на предмета на доставките, а именно тяхното заприходяване като ДМА в счетоводството на получателя по тях, както и осчетоводяването на фактурите по тях. Касационната жалба на търговското дружество е насочена към тази част на съдебното решение, като възражението е, че съдът не е отчел правилно фактите на действителното предоставяне на машините, на тяхното заприходяване, както и на съставените писмени договори с приемо-предавателни протоколи към тях. Цитираното възражение е неоснователно. Административният съд е обсъдил събраните доказателства по делото, включително и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорена от страните, поради което не може да бъде обсъден като основателен касационният довод, че съдът се е позовал само и единствено на експерта по отношение на тези машини, за които се установява, че са с мощност над 10 kW. Правилно съдът се е обосновал, че след като правната норма изисква определена форма при сключване на договор за прехвърляне на правото на собственост на определена категория движими вещи, то тя е форма за неговата действителност и след като това изискване не е спазено договорът се явява нищожен и като такъв не поражда правни последици. Това фактическо и правно основание се явява достатъчно, за да се обоснове липсата на реалност на доставките и не представлява израз на неспазени несъществени изисквания. Обжалваното решение е правилно постановено в тази му част. Административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е частично незаконосъобразен в частта относно отказаното право на данъчен кредит по доставки, за които са издадени фактури относно "челен товарач", "челен товарач, верижен", "автогрейдер" и "машина за раздробяване на камъни". По повод на последната категория машини съдът изрично е посочил, че процесната такава машина следва да бъде изключена от приложението на ЗРКЗГТ, което се обуславя от нейния вид. Още в хода на ревизионното производство за нея е прието, че не подлежи на регистрация, а експертът по съдебно-автотехническата експертиза установява за нея, че е неподвижна и не попада в обхвата на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ. Тази разпоредба съдържа легално определение за понятието "машини за земни работи" и те са самоходни или теглени колесни, верижни или крачещи машини, имащи екипировка или оборудване (работни средства), конструирани да извършват изкопни работи, товарене, транспортиране, пробиване/сондиране, разстилане, уплътняване или каналокопаене на земни, скални и други материали. За останалите три машини съдът е приел, че по отношение на тях не следва да се прилага чл. 12 отЗРКЗГТ относно писмената форма с нотариална заверка на подписите по отношение на договорите за прехвърляне правото на собственост за тях. Това се обуславя от две обстоятелства: същи са с мощност под 10 kW и за машините административният орган не е установил те да са имали първоначална регистрация. Поради това и с оглед на останалите събрани доказателства е приел, че тези доставки са реални, съответно за тях следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Втората касационна жалба е насочена към тази част на спора, като той се свежда от фактическа страна до установяване мощността на процесните машини, както и до факта, дали същите са имали първоначална регистрация. Относно счетоводното третиране на машините при доставчика и при получателя на доставките не се съдържат касационни съображения срещу съдебния акт, като няма такива и по отношение на фактурите, които ги материализират и тяхното осчетоводяване. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно в тази част на спора. Административният орган е приел и в тази част на спора, че тези четири машини са машини за земни работи по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗРКЗГТ, според която норма тези машини са две основни категории - "самоходни машини" или "теглени колесни, верижни или крачещи машини". По смисъла на § 1, т. 12 от същата разпоредба "самоходна техника" са колесни трактори, вержини трактори, специализирани самоходни машини и всякакъв друг вид самоходни машини за земеделско и горско стопанство. По смисъла на § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП "самоходна машина" е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. От изложеното следва да се приеме, че "машина за раздробяване на камъни" е "самоходна машина" съобразно даденото легално определение в Закона за движение по пътищата, която разпоредба се явява общата правна норма и в която има изричен запис относно машините по § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Тя е такава машина, понеже може да бъде придвижвана по пътищата, като основният й белег е, че е предназначена за извършване на специфични дейности, каквото изискване поставят и двете разпоредби - обща и специална. По повод мощността на тази машина, както и на останалите три, за които последни машини няма спор, че са "самоходна техника", административният орган е приел, че тя е над 10 kW, като експертът по съдебно-автотехническата експертиза не установява тяхната мощност, по което има спор. В експертизата изрично е записано "няма данни", а в съдебно заседание от 15.04.2011 г. не е уточнява този факт. Така според изложеното следва да се приеме, че ревизираното дружество - жалбоподател не е доказало основното си твърдение, че тези четири машини са с мощност под 10 kW, което от своя страна ограничава приложението на чл. 12 от ЗРКЗГТ. Освен това експертът е посочил, че за машините не са вписани, като в издавеното писмо-отговор, изходящо от РС на КТИ-Смолян изрично се установява, че ревизираното дружество има регистрирани машини за земни работи към 4.04.2011 г., което обстоятелство е възникнало след издаване на ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 12 от ЗРКЗГТ изрично посочва, че договорите се сключват в писмена форма с нотариална заверка когато се прехвърля правото на собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на двигателя над 10 kW. Критерият се явява мощността на техниката, а задължението за регистрация произтича от чл. 11, ал. 1 от същия закон. Неспазване на тази разпоредба не рефлектира върху изискващата се от закона форма на сделките за прехвърляне на правото на собственост. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че доказването на осъществена регистрация за процесните четири машини се явява последващо след установяване по категоричен начин мощността на машините. По тези съображения не споделя извода на съда, че тя не е установена от самия приходен орган, поради което ревизионният акт е частично незаконосъобразен. Обжалваното решение в тази му част следва да се отмени. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на първия касатор, а на втория с оглед на отмяната на решението същите следва да се изменят, като се присъдят такива и по повод отхвърляне на жалбата срещу РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 15 632.00 лв., при съобразяване с разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Така общо размерът на съдебните разноски възлиза на 1 413.00 лв. за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение