Решение № 10310 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2009 г.

Решение № 10310 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12824/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Метком - Йотови" ООД против решение № 310 от 13.03.2009 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 1507/05 г. и допълнено с решение 126 от 13.03.2009 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА № 606/4.11.2004 г., издаден от ДП - Подуяне към ТДД - София, а именно относно отказа на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.03 г. и м. 01.2004 г. в размер общо на 12 000 лв. по фактури от "Бруд Консулт" ООД и относно допълнително начисления ДДС за м. 10.2003 г. и м. 01.2004 г. във връзка с доставките за "Туинроу Трейдинг - Лимасол Кипър". В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в посочените части, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на ДРА в същата част и присъждане на разноски. Ответникът по касация- директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба. Според прокурора СГС е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви за отхвърлянето на жалбата срещу ДРА относно начисления допълнително ДДС по доставките за Туинроу Трейдинг - Лимасол Кипър", което налага отмяна на решението в тази част от спора и връщане на делото в същата част за ново разглеждане от друг съдебен състав. В останалата обжалвана част според прокурора решението е правилно, тъй като изводът за липса на реални доставки по фактурите от "Бруд Консулт" ООД е правилен. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Съдът при постановяване на решението си в обжалваната част е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъбиране на относими доказателства по делото, необсъждане на представени по делото доказателства и липса на изложени мотиви по една част от спора. Видно от обжалвания ДРА № 606 от 4.11.2004 г. е, че за данъчните периоди - м. 10.2003 г., м. 12.03 г. и м. 01.04 г. са налице ДАПВ, съответно както следва - ДАПВ № 3069/1.12.03 г.; ДАПВ № 116/30.01.2004 г. и ДАПВ № 1516/7.06.04 г. Наличието на ДАПВ за ревизираните периоди е от значение и следва да се обсъди във връзка с действителността на ДРА за тези периоди в оспорените им част. Съгласно установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване се приема, че е налице основание за прилагане на специалната процедура по чл. 115 и 116 ДПК (отм.), респективно чл. 134 вр. чл. 133 ДОПК поради това, че ДАПВ представлява административен акт, който се ползва със стабилитет и не може да бъде изменян или отменян освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага от уредбата на чл. 115 и 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и актът за прихващане или възстановяване. Като се вземат предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага изводът, че при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДПК (отм.), единствено компетентен да възложи ревизия е регионалният данъчен директор. В конкретния случай, Софийски градски съд не е обсъдил тези релевантни за спора обстоятелства, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в тази част. При новото разглеждане съдът следва да изиска за прилагане по делото на ДАПВ № 3069/1.12.03 г. и да обсъди въпросните ДАПВ (№ 3069/1.12.03 г.; № 116/30.01.2004 г. и 1516/7.06.04 г.) във връзка с валидността на обжалваната част от ДРА за процесните периоди. Основателно е възражението на прокурора, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА относно начисления допълнително ДДС по доставките за "Туинроу Трейдинг - Лимасол Кипър". Липсата на мотиви винаги е преценявана като съществено процесуално нарушение, тъй като не става ясна волята на съда, мотивирала постановения резултат, което рефлектира върху правото на защита на засегнатото лице. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд преценява решението на СГС в обжалваната му част като неправилно, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на СГС. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд,