Решение № 14754 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2009 г.

Решение № 14754 от 4.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 53, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Образувано е по жалба на Мариола Ангелова Гарибова - частен съдебен изпълнител рег. № 862, с район на действие Софийски градски съд, срещу решения на общото събрание на Камарата на частните съдебни изпълнители от 31.01.2009 година. Излагат се съображения, че същите са взети в нарушение на ЗЧСИ и на Устава на на КЧСИ и се иска отмяната им. Ответникът КЧСИ, чрез процесуалния си представител адв. Манджукова оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки и претендира разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и от активно легитимирана страна. Обстоятелството, че към настоящия момент Гарибова е временно лишена от правоспособност в резултат на проведено срещу нея дисциплинарно производство не обосновава липса на правен интерес от съдебно обжалване на взетите от ОС на КЧСИ решения. Тази процесуална възможност за всеки член на камарата е изрично предвидена с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от специалния закон - ЗЧСИ, като контролът за законосъобразност на тези решения се осъществява от ВАС по реда на АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 3, ал. 1 и 3 от ЗЧСИ Камарата на ЧСИ е юридическо лице, чиито органи са общото събрание, Съветът на камарата, контролният съвет и дисциплинарната комисия. Общото събрание, което може да бъде редовно и извънредно, се състои от всички членове на камарата - чл. 47, кворумът и представителството му са уредени в чл. 49, компетентността в чл. 50, а начинът на вземане на решения в чл. 51. Правила за състава, компетентността и провеждането на общото събрание, избиране и освобождаване на членовете на органите на камарата се съдържат и в Устава на КЧСИ, които възпроизвеждат и/или допълват законоустановените такива. В случая се касае за проведено редовно общо събрание на КЧСИ, което на основание чл. 48, ал. 3 от закона е свикано от Съвета чрез обнародване на съобщението в Държавен вестник, бр. 89 от 14.10.2008 г., като в поканата е публикуван и дневният ред, състоящ се от 7 точки: 1. Приемане на годишния отчет за дейността на КЧСИ през 2008 г.; 2. Приемане на бюджет на КЧСИ за 2009 г.; 3. Приемане на решение за допълнителна вноска; 4. Промени в Устава на КЧСИ; 5. Приемане на решение за увеличаване на задължителната годишна вноска; 6. Приемане на Етичен кодекс на ЧСИ и 7. Избор на органи на Камарата и на лицата по чл. 10, т. 11 от Устава. Не са оспорени изнесените от ответника данни, че към датата на провеждане на събранието официално регистрирани са 163-ма частни съдебни изпълнители. Видно е от протокола, също неоспорен от жалбоподателката, че в 9.30 ч. на 31.01.2009 г. са присъствали 126 членове на камарата, което удовлетворява изискването за кворум от 2/3 съгласно чл. 49, ал. 1, изр. първо от ЗЧСИ и чл. 11, ал. 1 от Устава. Допълнително след 9.30 ч. са регистрирани още 17 присъстващи членове по реда на чл. 12, ал. 3 от Устава. Първото оплакване на жалбоподателката, което се извежда от първоначалната и уточнителната й жалба, е срещу решението на ОС на ЧСИ по т. 6 от дневния ред за приемане на Етичен кодекс, каквато компетентност събранието притежава по силата на чл. 10, т. 1 от Устава. Видно от протокола, гласувани са всички раздели поотделно, както и всеки спорен текст, след което е предложен за гласуване целия Етичен кодекс с приетите изменения в него. От 104 гласували 103-ма са били "за" и 1 "против", което прави решението на ОС валидно взето с мнозинство 2/3 от присъстващите към този момент членове - чл. 51, ал. 1 от ЗЧСИ и чл. 18, т. 1 от Устава. Липсата на кворум от 2/3, което означава присъствие на минимум 109 членове на камарата от общо 163 регистрирани ЧСИ, е ирелевантна с оглед времето на гласуване на това решение спрямо момента на откриване на събранието, когато този нормативно изискуем кворум е бил налице. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че решението по приемане на Етичния кодекс е валидно взето от общото събрание, се извлича и от разпоредбите на чл. 49, ал. 1, изр. второ от ЗЧСИ и чл. 13 от Устава, изрично регламентиращи възможността събранието да се открие и проведе час след предварително обявения, независимо от броя на присъстващите членове. Следователно, щом при това условие е допустимо провеждането на цялото събрание при обявения пълен дневен ред, per argumentum a fortiori няма пречка гласуването на отделни негови точки да се извърши от присъстващите към този последващ откриването момент членове в залата. Следва обаче да е спазено императивното изискване за наличие на съответното мнозинство при вземане на конкретното решение, което в случая по т. 6 от дневния ред е квалифицирано, а не обикновено. Що се касае до съдържанието на правилата на Етичния кодекс, то не може да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото производство, което прави недопустимо обсъждането на възраженията на жалбоподателката в тази насока. Второто оплакване на Гарибова е срещу решението по т. 3 от дневния ред на ОС, с което е създаден взаимоспомагателен фонд с първоначална еднократна допълнителна вноска в размер на 500 лева, платима от всеки частен съдебен изпълнител до 1 юли 2009 година. Създаването на такъв фонд е единодушно гласувано с 140 гласа "за" от присъстващите в залата, а предложението за размера на вноската е подкрепено от 133 души (7 "против"), което го прави законосъобразно взето. Целесъобразността на това решение не може да бъде предмет на съдебна проверка. Третото оплакване е срещу решението по т. 5 от дневния ред, с което ОС приема увеличаване на задължителната годишна вноска от 600 на 1200 лева, като за 2009 г. увеличеният размер се довнася до 1 юли 2009 година. Налице е отново необходимото мнозинство, като решението е гласувано с 135 гласа "за" и 5 "против". Четвъртото оплакване на жалбоподателката е срещу промените в Устава на КЧСИ, което също е взето при наличие на мнозинство от 2/3 от общо 140 гласували, а целесъобразността им не може да бъде контролирана от съда. Същото се отнася и до решението за броя на членовете на Съвета на камарата на ЧСИ (11 основни плюс 2 резервни), което също е от изключителна компетентност на общото събрание - чл. 50, т. 2 от ЗЧСИ и чл. 10, ал. 2, т. 2 от Устава. Това решение не противоречи на чл. 55, ал. 1 от закона, съгласно който съветът на камарата се избира в състав най-малко петима основни и двама резервни членове. И на последно, пето място, Гарибова оспорва решението по т. 7 от дневния ред относно проведения избор за членовете на органите на Камарата - на съвета, на дисциплинарната комисия и на контролния съвет. Съдът счита, че няма нарушение на чл. 50, ал. 1, изр. второ от ЗЧСИ и на чл. 27, ал. 3 и 4 от Устава. След избора на тричленна избирателна комисия, при вече прието от ОС решение броят на членовете на Съвета да бъде 11 плюс 2, видно от протокола, присъствали в залата и гласували с таен вот са 111 души. При първото гласуване петима кандидати са получили повече от 2/3 от действителните гласове "за", които с оглед броя на присъстващите към този момент членове следва да са минимум 74. Това са Георги Дичев - 105, Звезделина Василева - 85, Тотко Колев - 82, Кръстьо Ангелов - 79 и Елица Христова - 75. На основание чл. 27, ал. 4 от Устава е проведен допълнителен избор за попълване състава на Съвета между първите девет кандидати, получили най-много гласове, но неизбрани при първото гласуване. Видно е от протокола, че този избор е проведен при 97 присъстващи и гласували членове. За редовността на гласуването при това намалено спрямо началния кворум присъствие съдът изложи мотиви по-горе относно приемането на Етичния кодекс. Установява се от протокола, че след вота комисията по избора е обявила за избрани с повече от 2/3 (т. е. 65) действителни гласа "за" следните членове: Никола Попов - 83, Стефан Горчев - 83, Делян Николов - 81, Галин Костов - 78, Росен Сираков - 75, Иван Хаджииванов - 74, Виктор Георгиев - 68 и Мариан Петков - 67. Последните двама са резервните членове на съвета, а останалите - основни съгласно чл. 27, ал. 3, изр. второ от Устава. Следва избор на дисциплинарната комисия при предложени 22 кандидатури за общо 7 членове (5 основни и 2 резервни). Присъстващите в залата и гласували членове са 92, при което за избран следва да се счита този кандидат, който получи 2/3 от действителните гласове "за", или 62. Видно от резултата, на първото гласуване нито един кандидат не е получил този брой гласове, което е наложило провеждането на допълнителен избор между първите седем кандидати. Присъстващите в залата и гласували членове са вече 79, което означава, че валидно избрани биха били тези, които получат най-малко 53 гласа "за". Избрани са пет души основни членове: Анелия Василева - 59, Николай Желев - 59, Георги Георгиев - 58, Поля Руйчева - 57 и Ренета Милчева - 57. При третия тур за избор на двамата резервни члена в залата присъстват и гласуват 43 члена. С повече от 29 гласа "за" (което е 2/3 от 43) са избрани Милкана Македонска - 35 и Мариана Обретенова - 30. При последния избор - този за 5 основни и 1 резервен член на контролния съвет гласуването е за осем предложени кандидатури. Броят на присъстващите в залата и гласували члена е 75, което означава, че валидно избран член е този, който би получил 50 гласа "за". Още при първото гласуване са избрани: Валентина Иванова - 61, Милица Велева - 58, Васил Недялков - 57, Росица Стоянова - 56, Георги Цеклеов - 55 и Георги Михалев - 55. Поради равния брой гласове за последните двама, след единодушно прието процедурно предложение за явен вот от събранието, за основен член е избран Георги Михалев, а за резервен - Георги Цеклеов. Изложените данни, отразени в официалните протоколи на мандатната и избирателната комисии на общото събрание на КЧСИ, обосновава извод за липса на процедурни нарушения и при избора на органи на КЧСИ. Поради това подадената жалба е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, като се осъди жалбоподателката да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители сумата 500 лева, в какъвто размер е внесеният адвокатски хонорар. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение