Решение № 116 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8045/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. М., подадена чрез пълномощника адвокат К. Налбантова, против решение 5836 от 11.06.2025 г., постановено по адм. дело 959/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121К-12721/20.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения - не е бил уведомен за началото на производството на основание чл. 26 АПК, в нарушение на чл. 34 АПК не е бил запознат с документите по преписката, поради което заповедта е била издадена без да бъде изяснена фактическата обстановка по чл. 35 АПК. Твърди нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - непосочване на фактически и правни основания за издаване на заповедта, като счита, че позоваването на чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) не може да замести липсата на мотиви. Оспорва извода на съда, че фактическите основания за издаването на заповедта се извличат от административната преписка, което намира за недопустимо. Заявява, че липсват мотиви за прилагането на чл. 226, ал. 5 и сл. от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - предложена на служителя друга подходяща длъжност и отказ да я заеме. Твърди, че е бил член на синдикална организация, поради което има право на закрила, аналогично на чл. 333, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), като се позовава и на няколко конвенции на ООН и международно-правни актове. Счита, че процесната заповед е издадена преди да е влязла в сила заповедта на министъра за съкращаване на щата, ЗМВР и неговият чл. 226 се явява специален по отношение ЗДСл., поради което е следвало да бъде приложен. Твърди, че не е извършено реално съкращаване на щата и не е извършен подбор, като се позовава на заемани от него предходни ръководни длъжности, посочена професионална квалификация, липсата на наказания и наличието на награди, високите нива на оценка за работата. Намира, че реалната цел на заповедта е персоналното му отстраняване от работа, с което са нарушени основни принципи на АПК. Иска отмяна на атакуваното решение и потвърдената с него заповед, с възстановяването му на заеманата длъжност или връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт К. Райкова, в съдебно заседание и писмени бележки оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли за отхвърлянето й с потвърждаване на оспореното съдебно решение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационните основания за отмяна на решението и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Хасково е бил сезиран с жалба на Д. М., против цитираната по-горе заповед относно прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен юрисконсулт в сектор Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси (КАПОЧР) при ОДМВР Хасково, считано от 01.10.2024 г. Съдът въз основа на подробен анализ на доказателствата е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата формата. Тя съдържаща изискуемите реквизити по чл. 108, ал. 1 , изр. 1 ЗДСл., която се явява специална по отношение чл. 59, ал. 2 АПК и не изисква посочването на фактическите основания за издаването на акта, но по повод възражение на жалбоподателя е посочено, че такива са налични по административната преписка. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са отхвърлени възраженията за нарушение на чл. 26, чл. 34 и чл. 35 АПК, доколкото производството по чл. 106 ЗДСл е специално и тези норми са неприложими, а фактите по случая са изяснени в пълнота. Позовавайки се на практика на Върховния административен съд (ВАС) е посочено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл няма изискване да се извършва подбор, разпоредбите на КТ не намират приложение и липсват данни в МВР да е одобрена такава процедура. Също, органът по назначаването не е задължен да предлага друга длъжност на съкратените държавни служители, а чл. 226, ал. 5 ЗМВР не е специален спрямо ЗДСл, тъй като жалбоподателят е бил държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР и съгласно ал. 4 от същия член, статутът се урежда с ЗДСл и някои норми на ЗМВР, между които не е чл. 226. Съдът е приел, че неуведомяването на синдикалната организация не е съществено процесуално нарушение и в ЗДСл няма предвидена такава специална закрила, каквато е уредена в КТ. Въпреки приетата липса на основание за прилагане на чл. 226 ЗМВР е посочено, че няма данни жалбоподателят да е бил на ръководна изборна длъжност в синдиката, поради което за ответния орган не е имало задължение да приложи чл. 247 ал. 2 ЗМВР. По отношение материалната законосъобразност, съдът след обсъждане на приложимите норми е установил, че те са спазени. Посочено е, че със заповед 8121К-12598/16.09.2024 г. е извършено съкращаване на една щатна бройка за длъжността главен юрисконсулт, считано от 01.10.2024 г. и е разкрита нова щатна бройка - старши експерт човешки ресурси в сектор КАПОЧР при ОДМВР Хасково. Необходимостта за това е надлежно обоснована с цитирани докладни записки - увеличаване на щатовете в ОДМВР и цялостното обслужване по линия на човешките ресурси, при работещи двама служители, които са недостатъчни. Същевременно натовареността на двамата служители заемащи длъжността главен юрисконсулт не е голяма и е необходимо създаване на организация за по-ефективно изпълнение на задачите възложени на сектор КАПОЧР, което може да се постигне чрез увеличаване на щатната численост за длъжността старши експерт човешки ресурси. Съдът е направил проверка в длъжностните характеристики на двете длъжности и е установил, че те не се припокриват и е отхвърлено възражението, че втора бройка за главен юрисконсулт е продължила да съществува под друго наименование, но със същите функционални задължения. Посочено е, че заповед 8121К-12598/16.09.2024 г. за съкращаване на щата не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Не е прието твърдението за нарушение на принципа на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и превратно упражняване на власт от страна на органа, като са взети предвид дадени отрицателни становища от различни ръководни служители в дирекцията по отношение работата на жалбоподателя. Поради това и след като е отговорил на всички възражения на оспорващия, съдът е постановил обжалваното решение, с което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира, че при изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни в подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Изпълнени са предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, предвиждаща възможност за органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията за понятието длъжност в администрацията, правилно е прието, че процесната длъжността е съкратена, защото не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация като нормативно установена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Втората щатна длъжност за главен юрисконсулт вече не съществува, а заеманата от М. е престанала да съществува и като система от функции. Обосновано са отхвърлени възраженията за нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК, тъй като тези разпоредби не са приложими в производството по прекратяване на служебно правоотношение по ЗДСл, доколкото последният се явява специален спрямо АПК и предвижда едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението, което има и характер на общото уведомление по чл. 26 АПК. Няма нарушение и на чл. 35 АПК, доколкото постановеният от органа акт съответства на установените по преписката факти. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил оплакването за липса на мотиви в оспорената заповед. В акта е посочено правното основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, както и е отбелязано словом основанието - поради съкращаване на длъжността, което съдържа в себе си и фактическото основание за издаването му. Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл и както константно приема в практиката си ВАС, основанията на чл. 106, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебни правоотношения съдържат в себе си и фактическото основание за това. Изключение от този принцип представлява единствено разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от закона, при която административният орган трябва да посочи в какво се изразява обективната невъзможност за изпълнение на служебните правоотношения. Всички останали хипотези съдържат в себе си необходимите според чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК фактически и правни основания за издаването на акта, което по същество са и неговите мотиви. Поради това, като условие за законосъобразност на заповедта, органът по назначаване няма задължение да излага други мотиви, свързани с правомощието му да извършва реорганизация на управляваната от него административната структура, което е предоставено на неговата оперативната самостоятелност. Ето защо и отсъствието на допълнителни мотиви не води до извод за незаконосъобразност на издадения акт. В съответствие с тълкувателно решение 16 от 13.03.1975 г. на ОСГК на ВС, първоинстанционният съд е приел за законосъобразно при издаването на индивидуалния административен акт органът да възприеме и да се позове на мотивите в предходно издадени актове, представляващи част от същата процедура. Правилно и пълно са изследвани събраните по делото доказателства, сред които заповед 8121К-12598/16.09.2024 г. и докладни записки рег. 272р-23096/18.09.2024 г. и рег. 272р-23098/18.09.2024 г. След като се е позовал на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и е посочил това основание за прекратяване на правоотношението, административният орган е издал мотивиран акт. Контрол по отношение мотивите за съкращаване на длъжността съдът не е овластен да извърши, не само защото липсват основанията по чл. 169 АПК, но и защото заповед 8121К-12598/16.09.2024 г. за съкращаване на щата е вътрешно-ведомствен акт и като такъв е влязла в сила при постановяването. В тази връзка неоснователно е възражението, че процесната заповед 8121К-12721/20.09.2024 г. е издадена преди да е влязла в сила заповедта на министъра за съкращаване на щата. Правилно в обжалваното решение е прието, че министърът на вътрешните работи няма задължение да преназначи служителя на друга длъжност в същата администрация в приложение на чл. 82, ал. 1 ЗДСл, респективно да му предлага друга длъжност по чл. 226, ал. 5 ЗМВР. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР служителите на МВР са, според т. 1- държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, а според т. 2 - държавни служители. Служителите, заемащи длъжности в структурата на МВР по т. 1 се назначават и освобождават по реда, предвиден в ЗМВР - чл. 156, вр. чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3, респективно чл. 226, а тези по т. 2 - по реда предвиден в ЗДСл. Това изрично е предвидено в чл. 142, ал. 4 ЗМВР. Видно от заповед 8121К-12721/20.09.2024 г., правоотношението на Д. М. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл, тоест в качеството му на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, по което качество по делото не се спори. Според чл. 226, ал. 5 ЗМВР прекратяване на служебните правоотношения при съкращаване на длъжността се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Тази разпоредба обаче е приложима само за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но не и за тези по т. 2 от същата алинея, относима за длъжността на касатора, доколкото чл. 226, ал. 5 ЗМВР не е включена сред нормите от този закон които уреждат техния статут - посочената чл. 142, ал. 4 ЗМВР. От своя страна ЗДСл не съдържа разпоредба, идентична с хипотезата на чл. 226 ЗМВР, която императивно да обвързва административния орган да положи усилия за обезпечаване на държавния служител с друга подходяща длъжност. За разлика от нея разпоредбата на чл. 82 ЗДСл няма императивен характер, служителят може да бъде назначен на друга длъжност, но това е въпрос поставен в оперативната самостоятелност на административния орган. В конкретния случая липсват нарушения по посочените норми. Не може да се приеме за незаконосъобразност на заповедта липсата на подбор между служителите, тъй като ЗДСл не въвежда такова изискване към органа по назначаването. Освен липса на законово задължение за подбор между служителите, чиито бройки са намалени, няма и утвърдени от органа правила и критерии в тази насока. (Съгласно тълкувателно решение 2 от 25.06.2012 г. по тълк. д. 2/2011 г. на ВАС). По отношение закрилата по чл. 333 КТ, действително съдебната практика при прекратяване на служебни правоотношения по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, се съобразява с решение на СЕС от 09.03.2017 г. по дело С-406/15 и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, но при конкретни медицински състояния на лицата с оглед защитата от дискриминация. В случая обаче, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, липсват данни жалбоподателят да е член на синдикално ръководство по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ или за колективно договаряне по ал. 4 на същия член, за да бъде приложена тази закрила. Неприложим е и чл. 247, ал. 2 ЗМВР, заради обоснованата по-горе неприложимост на чл. 226 от същия закон. Касационната инстанция намира за правилен извода, че действително е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателя по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, извършено при спазване на материалния закон и неговата цел. Установено е, че със заповед 8121К-12598/16.09.2024 г., въз основа на докладна записка 272р-21917/04.09.2024 г., министърът на вътрешните работи е съкратил една щатна бройка за главен юрисконсулт в сектор КАПОЧР при ОДМВР Хасково и е разкрил нов щат за старши експерт (човешки ресурси) в същия сектор. Съпоставката на длъжностните характеристики на двете длъжности сочи съществени различия по основаните им цели и области на дейност. Ето защо правилно е счетено, че длъжността заемана от Д. М. не е запазена с извършената промяна. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства чрез които да установи, че реалната цел на заповедта е персоналното му отстраняване от работа. Предвид изложеното, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността или да извършва подбор. Спазена е и целта на закона от административния орган - да реорганизира дейността на ОДМВР Хасково в съответствие с нуждите на структурата, като не е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. По изложените съображения постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,