Решение № 209 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2019 г.

Решение № 209 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7328/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" /ГВРС/ при Националния осигурителен институт гр. София, подадена чрез ст. юрисконсулт П. Алипиева срещу решение № 2948 от 2.05.2019 г. по адм. дело № 13528/2018 г. на Административен съд – София-град, с което e отменено по жалба на Д. Йорданова разпореждане № 4506-40-2272/14.11.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което е отказано изплащане на гарантирано вземане, преписката е върната за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението, и са присъдени разноски. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендират се разцноски за двете съдебни инстанции Ответникът - Д. Йорданова чрез пълномощника си адвокат Ж. Недева оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- София-град е отменил по жалба на Д. Йорданова разпореждане № 4506-40-2272/14.11.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което е отказано изплащане на гарантирано вземане, и е върнал преписката за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на решението. Съдът е приел, че приложените справки от НОИ за незаплатени трудови възнаграждения не са подписани. Освен това по делото са приложени документи изходящи от Дирекция "Инспекция по труда", от които е видно, че на работниците в дружеството "Денима 2001" ООД не е заплатено дължимо възнаграждение за месеци юни-август 2016 г. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори. Правото на такова вземане и предпоставките са визирани в чл. 4 ЗГВРСНР. Редът за упражняване е уреден в чл. 25 и следващите от ЗГВРСНР и предвижда подаване на заявление-декларация по образец в поделение на НОИ. Изплащането се на гарантираното вземане се извършва с разпореждане на директора на фонда със съдържание за изплащане или отказ при проверка на наличието на предпоставките в ЗГВРСНР. В случая е установено от фактическа страна, че Д. Йорданова е поискала отпускане на гарантирано вземане за положен труд в "Денима 2001" ООД за периода м. юни-м. октомври 2016 г. Йорданова е подала заявление-декларация за отпускане на гарантирано вземане, заведено с вх. № 4502-21-7/5.01.2018 г. Към заявлението са приложени справки за начислени трудови възнаграждение, които не носят подпис на издалото ги лице. Приложено е решение от 9.08.2017 г. на СГС за откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Синдикът Е. Тачева е декларирала, че не й е предоставена ведомост за заплати, търговски книги и счетоводни документи свързани с дейността на дружеството. С оспореното разпореждане № 4506-40-2272/14.11.2018 г. на директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е отказано отпуснато гарантирано вземане, като е прието, че не може да се направи преценка и да се определи размера на гарантираното вземане на база представени доказателства. По делото са приложените справки от НОИ за незаплатени трудови възнаграждения не са подписани. Освен това по делото са приложени документи изходящи от друг държавен орган - Дирекция "Инспекция по труда", от които е видно, че на работниците в дружеството "Денима 2001" ООД не е заплатено дължимо възнаграждение за месеци юни-август 2016 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства имат отношение към изясняване на спорните въпроси и преписката следва да бъде върната на органа за нова преценка. Тези доказателства на се били известни на административния орган и същите не могат да бъдат интерепретирани в настоящето производство. Задължение на административния орган е да изясни и обсъди всички данни съгласно чл. 36 от АПК. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски е основателна. Такива се дължат в размер на 300, 00/триста/лева с оглед на представените доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,