Решение № 12259 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7706/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Банско, чрез юрк. Гемков решение срещу решение 1363 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 129/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед 01-24-1/17.01.2024 г. като незаконосъобразна. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Б. И. Х., чрез адв. Сланчев, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд , второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед заповед 01-24-1/17.01.2024 г. на кмета на Община Банско, с която е наредено на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ на Б. И. Х. да премахване незаконен строеж: Реконструкция на покрив на стопанска сграда с идентификатор 02676.501.1199.3 по КК на гр.Банско, с местонахождение УПИ VІІ-1199, кв.21 по плана на гр.Банско. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл.225а, ал.1 за строеж от V­I - та категория по чл. 137, ал. 1, т. 6, при спазване изискванията за мотивираност по чл.59 АПК, но при неправилно квалифициране предмета на премахване като реконструкция по §5, т.44 от ДР на ЗУТ. След подробно обсъждане на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която потвърждава техническите параметри на незаконния строеж, визирани в констативния акт и заповедта, първоинстанционният съд е приел, че не се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а за текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е установил правилно параметрите на разпоредения за премахване с процесната заповед строеж, но неправилно е тълкувал нормите на § 5, т. 43 във вр. с т.44 и т. 38 от ДР на ЗУТ, което е довело и до необоснованост на решаващия правен извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед. Както правилно е прието от фактическа страна в обжалваното решение, вещото лице констатира извършени ремонтни дейности на покрива на стопанската постройка, които определя като частично засягащи дървената конструкция на покрива . Експерта сочи, че са подменени елементи от дървената обшивка под керемидите - подмяна на 12 броя иглолистни дървени ребра с размери 6/8 см. и дължина 4.80 м., наковани върху 16 броя дъски с размери 3/8 см. и дължина 7.7 м. /вместо летви/, както и премахване на керемидите с монтирана с винтова връзка профилирана покривна ламарина. Експертизата потвърждава и визираната в процесната заповед констатация, че с извършените строителни работи и ремонтни дейности не са променени габаритите на сградата /височина ,дължина и ширина/, не е променено и предназначението на сградата, тъй като покривът е запазен като едноскатен с наклон към съседния имот. От изложеното следва, че процесният строеж представлява преизграждане на дървена покривна конструкция на стопанската сграда с подмяна на керемидите с монтирана с винтова връзка профилирана покривна ламарина, като конструкцията на покрива не е изменена. Извършеното строителство, обаче, обратно на приетото от първоинстанционния съд, не съставлява текущ ремонт по § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като не е налице изискването по т.1 на тази норма- да не се засяга конструкцията на сградата, тъй като покривната конструкция е част от носещата конструкция на сградата. В случая , описаните от вещото лице строително-монтажни работи, сочат на засягане на носещата дървена конструкция на покрива, тъй като са подменени части от нея /12бр. дървени ребра и 16бр. летви с дъски/, а не са подменени само покривните материали. Следователно, това засягане на конструктивни елементи сочи на наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 във вр. с т.42 и т.44 от ДР на ЗУТ , тъй като е извършен основен ремонт и реконструкция на покрива. Следователно установените от съдебно-техническата експертиза и комисията, изготвила Констативен акт 7/07.12.2023г. СМР по покрива не са текущ ремонт, защото засягат конструкцията на сградата, в частност дървената покривна конструкция, което води до неприложимост на изключителната хипотеза на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно е налице визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като е безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, не попадащ в режим на търпимост според времевия период на изграждането му след м. октомври 2022г. Крайният, най-късен момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г., съгладно разпоредбата на ал.1, §127 от ПР на ЗУТ. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на Б. И. Х. като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касатора, ответникът дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 3000лв, съставляващи адв.възнаграждение в размер на 1250лв за всяка инстанция с ДДС от 500лв общо /по 250лв/. Възражението за прекомерност, заявено от процесуалният представител на ответника е неоснователно, тъй като адв.възнаграждения и пред двете съдебни инстанции са в минималния размер от 1250лв по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1/ 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,