Решение № 211 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 175/2009 г.

Решение № 211 от 30.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 175/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производство е образувано по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 2848/04 г. на Плевенския районен съд. В искането са изтъкнати доводи за материална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Заявено е искане за възобновяване на наказателното дело и връщането муза ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденото лице Б. А. И., редовно уведомено не се явява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на влязлата в сила присъда в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С определение № 306/17.11.2008 г., постановено по н.о.х.д. № 2848/04 г. на Районен съд - гр. Плевен е одобрено постигнатото между Р прокуратура и подсъдимия Б. А. И. споразумение, с което е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, му е наложено наказание - "пробация", със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и поправителен труд за срок от две години при 15% удръжки от трудовото възнаграждение. Искането е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е влязъл в законна сила на 17.11.2008 г., а искането-постъпило във ВКС на РБ-на 25.02.2009 г., т.е. в законоустановения по смисъла на чл. 421, ал. 3 НПК срок. Разгледано по същество е основателно. Съобразно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК, определението има последиците на влязла в законна сила присъда и не е проверено по касационен ред. При постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. На първо място, в одобреното от съда споразумение, не е посочена дата на извършване на престъпното деяние, задължителен елемент за конкретизация на престъплението, отразено е в обвинителния акт и е относимо към преценката за приложимостта на чл. 23-25 НК. На второ място, съдът в разрез с разпоредбата на чл. 382, ал. 7 НПК, е одобрил постигнатото между страните споразумение, в нарушение на закона, при индивидуализация на наказанието. Към момента на извършване на деянието - 29/30.06.2004 г., е действала разпоредбата на чл. 55 НК, в редакцията й - ДВ, бр. 153/1998 г., а възможността за замяна на наказание лишаване от свобода, когато не е предвиден най-нисък предел с "пробация", е в сила от 1.01.2005 г., т.е. наложено е наказание, което не е било предвидено за инкриминирания период. При посочената материална незаконосъобразност, атакуваният съдебен акт, подлежи на отмяна по реда на възобновяването и делото-на връщане на Районния съд- гр. П., на стадия на съдебното заседание, за правилното приложение на закона. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение