Решение № 5151 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2009 г.

Решение № 5151 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна и частна жалби, подадени от директора на Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, против решение № 424 от 13.07.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 933/2008 г. С касационната жалба се релевират основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, а в частта, имаща характер на прекратително определение същото да бъде отменено. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие", гр. Благоевград не изразява становище по жалбите. Заинтересованата страна - кметът на община Сандански също не заявява мнение по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на двете жалби, тъй като решението на съда е правилно, обосновано и в съответствие с материалния закон. Обсъдени са от съда събраните по делото доказателства, включително и СТЕ, както и твърденията и доводите на жалбоподателя, на които е отговорено подробно и мотивирано. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира двете жалби за процесуално допустими - подадени от надлежна страна в сроковете, визирани в чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 424 от 13.07.2009 г. е оставена без разглеждане жалбата на ДАГ против протоколно решение № 9 от 25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 10-118 от 25.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - Благоевград в частта относно на имоти № № 32 и 113 в землището на с. Държаново, имот № 603001 в землището на с. Любовка, имот № 49 в землището на с. Ладарево, имот № 142 в землището на с. Сугарево и имот № 90007 в землището на с. Кръстилци и производството в тази част е прекратено, а в останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да достигне до този резултат Административният съд - Благоевград е извършил проверка по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и е приел, че с оспореното решение № 9 от 25.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 10-118 от 25.07.2008 г. на директора на ОД "Земеделие" - Благоевград са определени на първо място имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища и на второ място имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им, като земи по цитираната разпоредба. Възраженията са били, че комисията е определила, като общинска собственост земеделски имоти, които съставляват гори. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и данните по делото, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото от данните по приложената административна преписка е установено, че комисията е назначена със заповед № РД-10-079 от 13.06.2008 г. на директора на областна дирекция "Земеделие" в петчленен състав. Обосновано е прието от съда, че назначената със заповед на директора на ОДЗ - Благоевград комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за територията на Община - Сандански е в съответствие с изискванията на тази разпоредба, като в нея е включен и представител на Службата по ГКК Благоевград при АГКК, както и представител на ДГС - Сандански. Неоснователно е възражението, че в нея не е включен представител на ДГС - Катунци, тъй като за землището на последното е назначена отделна комисия, с представител на ДГС - Катунци и спорът не касае това землище. Решението на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за община Сандански е взето с мнозинство в съответствие с чл. 45в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ като подписването му с особено мнение на единия член, не влияе на необходимото мнозинство гласовете на всички членове, което е налице. Обоснована е преценката на съда, че комисията е определила правилно имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ при спазване изискването на чл. 45-в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ относно условията и реда за тяхното определяне по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ въз основа на извлечение от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяването на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за процесното землище и с отбелязване в решението на начина на възстановяване на собствеността, съобразен с чл. 45-в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съгласно приетата съдебно-техническа експертиза, имотите, за които се твърди, че са гори, са нанесени в КВС с посочените в протокола на комисията номера и площи. Лесоустройствените разработки и проекти не са част от КВС и не са включени в чл. 45в, ал. 2 ППЗСПЗЗ. Правилно е прието от съда, че ирелевантни за спора са възраженията, че имотите са гори и неправилно са включени в КВС като земеделски земи. Ако са допуснати грешки в КВС, то съществува друг ред за промени в нея, предвиден в Наредба № 49/2004 г. В касационната жалба се възпроизвеждат основните възражения в жалбата пред административния съд, че оспорените имоти са гори по лесоустройствения проект и неправилно са включени, като земеделски земи в списъка по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, които са неоснователни. Дейността на комисията, чието протоколно решение е оспорено, е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп за заседанията на комисията до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като едновременно изложи мотивите си за това. От тук следва обоснованият извод, че тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, попадащи в обхвата на плана за земеразделяне и двете карти на съществуващи и възстановими стари реални граници. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, които са в основата на заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и периметъра на съдебен контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В това съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на земеразделителния план и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на ЗГ. Лесоустройствените проекти не са елемент от производството по чл. 45в от ППЗСПЗЗ и за комисията не съществува задължение да ги изисква в административната процедура. Видно от разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Наредба № 49 самите лесоустройствени проекти се изработват въз основа на картата на възстановената собственост, ведно с базата данни и регистрите по чл. 27 и 29 от Закона за горите. Начинът за отстраняване на несъответствия, които дори законодателят предвижда, като възможни, не е свързан и не е функция на съставянето на списъка на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗГ картите на горите и изработените ЛУП са специализирани карти за горския фонд. Следващата алинея на правната норма задължава органите да съвместят тази специализирана кадастрална карта с картата на възстановената собственост или с кадастралната карта на землищата на населените места /там където тя е изработена и приета/. За установяване на несъответствията се използва и цифровата ортофотокарта, свързана със системата за идентификация на земеделските парцели. Нещо повече - ал. 10 от горепосочената норма дори посочва страната, която трябва да понесе разноските във връзка с отстраняването на констатирани несъответствия. В своята работа, комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ се е съобразила с данните по приетата карта на възстановената собственост. Обстоятелството, че не е изисквала и съобразявала данните по лесоустройствените проекти не може да се приеме за законово нарушение, тъй като липсва подобно задължение. Частната жалба на директора на Държавна агенция по горите, сега Изпълнителна агенция по горите, също е неоснователна. Имотите, изброени в частната жалба, по отношение на които първоинстанционното производството е прекратено не са предмет на решението на комисията по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и правилно е прието от съда, че жалбата по отношение на тях е недопустима. Частният жалбоподател развива тезата, че е налице правен интерес от обжалване, тъй като тези имоти са посочени в уточнително писмо от 23.09.2008 г. Административният съд - Благоевград точно е преценил, че имоти № № 32 и 113 в землището на с. Държаново, имот № 603001 в землището на с. Любовка, имот № 49 в землището на с. Ладарево, имот № 142 в землището на с. Сугарево и имот № 90007 в землището на с. Кръстилци не са включени в обхвата на процесното решение по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и те не фигурират в жалбата, по която е образувано адм. д. № 933/2008 г., а с уточнителна молба не може да се разширява предмета на правния спор. С оглед на това частната жалба се явява неоснователна, а решението в прекратителната му част е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения обжалваното решение на съда е валидно, допустимо и правилно - постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение