Решение № 102 от 9.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 665/2008 г.

Решение № 102 от 9.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 665/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на наказателното дело на влезлите в сила протоколно определение от 3.10.2008 г. постановено по НОХ дело № 274/2008 г. на Девненския районен съд и протоколно определение от 19.06.2008 г. по НОХ дело № 2427/2008 г. на Варненския районен съд. В искането се поддържа, че двете протоколни определения са постановени при съществено нарушение на процесуалните правила, като се излагат съображения, че съдът без основание е прекратил производството по НОХ дело № 274/2008 г., като не е констатирал, че протоколното определение по НОХ дело № 2427/2008 г. е постановено в нарушение на правилата на местната подсъдност. По същество се иска да бъдат отменени и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Девненския районен съд. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането, а служебно назначеният му защитник изразява становище, че е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение от 19.06.2008 г. постановено по НОХ дело № 2427/2008 г. Варненският районен съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което Р. Г. Р. се е признал за виновен в извършено на 3.10.2007 г. престъпление по чл. 297, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК му е наложено наказание пробация. С протоколно определение от 3.10.2008 г. постановено по НОХ дело № 274/2008 г. Девненският районен съд на основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е прекратил наказателното производство водено срещу Р. Г. Р. за престъпление по чл. 297, ал. 1 НК, извършено на 3.10.2007 г. Определенията не са обжалвани и са влезли в сила. Искането е направено от легитимна страна и в срока по чл. 421 НПК, а всеки от двата съдебни акта, посочени в него, подлежат на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, поради което следва да се приеме, че по начало е процесуално допустимо. Следва да се посочи, че искането е абсолютно идентично с друго искане внесено във Върховния касационен съд. В обстоятелствената част на двете се излага довод, че по НОХ дело № 2427/2008 г. на Варненския районен съд и НОХ дело № 274/2008 г. на Девненския районен съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като първото дело е разгледано от местно некомпетентен съд, а по второто дело съдът не е констатирал това нарушение и е приел, че влязлата в сила присъда е пречка за разглеждане на делото. Иска се постановените съдебни актове да бъдат отменени и делото върнато на Девненския районен съд за разглеждането му по същество. Проверката по реда на възобновяването на наказателното дело във всички случаи е конкретна и независимо от връзката между делата е недопустимо с едно искане да се проверява правилността на повече от едно дело. В конкретния случай по исканията са образувани две отделни дела, като по НД № 683/2008 г. на трето наказателно отделение е проверена правилността на влязлата в сила присъда, постановена по НОХ дело № 2427/2008 г. По това дело съдът се е произнесъл с решение № 44 от 9.02.2009 г., с което е оставил искането без уважение. При тези данни следва да се приеме, че настоящата проверка трябва да обхване само правилността на съдебният акт постановен по НОХ дело № 274/2008 г. на Девнеския районен съд. Разгледано по същество в тази му част искането е неоснователно. Доводът, че определението на Девненския районен съд, с което е прекратено наказателното производство е постановено при допуснато особено съществено нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не се подкрепя от данните по делото. Изложеното съображение, че преди да прекрати делото, съдът е бил длъжен да констатира нарушението по чл. 36, ал. 1 НПК, допуснато от Варненския районен съд, което е основание за отмяна на постановеното решение защото е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия и да се произнесе по същество по предявеното обвинение, не намира опора в разпоредбите на процесуалния закон. Преценката за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство се извършва от съдията докладчик по реда на чл. 248 НПК при образуване на делото, а след това и от съда въз основа на данните по делото. В конкретния случай преди даване ход на делото в съдебно заседание са събрани доказателства, които точно са преценени съобразно действителното им съдържание и е направен законосъобразен извод, че за същото деяние подсъдимият вече е бил осъден с влязла в сила присъда. В този смисъл са данните съдържащи се в приложеното свидетелство за съдимост № 731 от 30.09.2008 на Бюро за съдимост при Девненския районен съд, в което под № 9 е отразено, че Р. Г. Р. е осъден със споразумение № 501 от 19.06.2008 г. по НОХ дело № 2427/2008 г. на Варненския районен съд за престъпление по чл. 297, ал. 1 НК, извършено на 3.10.2007 г. в гр. В. дол, обл. Варненска и преписа от обвинителния акт, въз основа на който е образувано делото и постигнато споразумението. Обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХ дело № 274/2008 г. е за същото престъпление. Влязлата в сила присъда, а споразумението има характер на такава, спрямо същото лице за същото престъпление е постановена от еднакъв по степен съд, в кръга на правомощията му и се ползва с формална и материална законна сила. До отмяната й по установения процесуален ред е задължителна за всички, в това число и за съда, пред който е внесен вторият обвинителен акт. Принципът, че никой не може да бъде съден повторно за престъпление, по което има вляла в сила присъда, не може да намери приложение само когато предходното дело е разгледано и решено в нарушение на основното положение, по силата на което функцията по процесуалното ръководство и решаването на делото е осъществена в нарушение компетентността на районните, респ. цивилните съдилища. Както и в други случаи ВКС е приемал, нарушението на местната подсъдност, без възражение от страните, не съставлява съществено процесуално нарушение. Съдът, който е образувал второто дело, не може да преценява дали е постановена от незаконен съд, поради нарушаване на правилата на местната подсъдност и на тази база да приеме че липсва предходна присъда и може по същество да се произнесе по внесения обвинителен акт. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл