Решение № 6294 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 349/2014 г.

Решение № 6294 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 349/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Паркландс" 62 ЕООД, гр. София против решение по адм. д. № 377/2013 г. по описа на АС-Благоевград. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост и произнасяне по същество с отмяна на акта за установяване на задължение по декларация и присъждане на разноските. В имота не се генерира отпадък, защото не се ползва поради негодност в резултат на наводнение през 2010 г., следва да се спази Директива 2008/98 на Европейския парламент на Съвета от 12.12.2010 г. и принципа замърсителят плаща. До имота достъпът се осъществява по черен път. Решението не съответства на свидетелското показание на свидетелят Чиванов и установеното обстоятелство, че едва миналата година са поставени съдове за смет. Няма доказателства да са предоставяне на услугите в местността "Страгите", още по-малко за имота в тази местност. Неизяснено е останало обстоятелството дали имотът е в населено място или извън строителните граници на гр. Банско. Не е обсъден довод за немотивираност на административния акт, с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира разноски и за двете инстанции.

Ответната страна началникът на отдел "Приходи" при община Банско оспорва касационната жалба. Услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се дължи поради принадлежност на имота към територията на общината и е без значение дали имотът се ползва или не. За 2011 г. и 2012 г. е организирано сметосъбиране на територията на гр. Банско, а м. "Страгите" е включена в границите по заповедта на кмета на общината и не е налице основание за освобождаване от заплащане на таксата. За 2011 г. общината е организирала предоставянето на всички услуги и не са налице основания за освобождаване по чл. 71 от ЗМДТ. Отпадъците се депонират в депо на територията на община гр. Разлог. Иска присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

С решение № 2012 от 18.11.2013 г. по адм. д. № 377/2013 г. по описа на Административен съд -Благоевград е изменен АУЗД № АУ000009/15.01.2013 г. на длъжностно лице младши юрисконсулт в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-459/5.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско, в частта, в която по отношение на жалбоподателя е установено задължение за ТБО за 2012 г. в размер на 757.08, ведно с лихва към 15.01.2013 г. в размер на 29,24 лева като е намален размера на 378.54, ведно с лихвата върху вземането в размер на 14,67 лева. Отхвърлена е жалбата срещу АУЗД № АУ000009/15.01.2013 г. в останалата част. Присъдени са разноски в полза и на двете страни съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.

1. Решението е правилно като обосновано и материално законосъобразно в частта, в която е отхвърлена жалба срещу АУЗД № АУ000009/15.01.2013 г. на длъжностно лице в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден с Решение № 33-02-459/5.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско, за дължима такса битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депо" за 2011 г. и 2012 г.

Касационният жалбоподател е задължено лице за календарните 2011 г. и 2012 г. за имот представляващ апартамент № 62 (нот. акт № 50/2008 г- л. 138 от делото), деклариран като нежилищен, търговски, находящ се според доказателствата в м. "Страгите", землище на гр. Банско, извън строителните граници на населеното място гр. Банско (удостоверение № 33-02-3088-3/29.10.2013 г., л. 141 и удостоверение № 29/24.04.2009 г. на общината- л. 137). От 2009 г. община Банско ползва депо на община Разлог (заповед № 09-177/15.07.2009 г. на л. 146). Поради това са обосновани изводите на съда за наличието на депо. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо и/или поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, освен ако е налице хипотеза на чл. 71 от ЗМДТ. След като е налице депо, таксата се събира, защото няма основание по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ за освобождаване от такса за тази услуга. Като е отхвърлил жалбата в тази част първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

2. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно в останалата му отхвърлителна част.

Първоинстанционният съд е приел, че за 2011 г. са предоставяни услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за 2012 г. е предоставяна услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Прието е, че тази услуга е организирана за територията на целия град Банско, включително в м. "Страгите", землище на гр. Банско.

Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото. В заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на община Банско (л. 30 и л. 31 от делото) са определени граници на райони на територията на община Банско, които са включени в системата на организирано поддържане на чистота, събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци за календарните 2011 г. и 2012 г. Местността "Страгите" е посочена като район, в който се предоставят услугите. Но договорът между общината и дружество по ЗЗД "Грийн Партнърс- БКС" от 18.05.2010 г. е за сметосъбиране, сметоизвозване, метене и миене на улици, тротоари, площади и др. обществени обекти, почистване на вади, шахти и водоскоци, както и зимно поддържане на уличната мрежа само на НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА в община Банско. Имотът на жалбоподателя е извън населено място. Като доказателства за реално предоставени услуги по делото са приложени месечни протоколи за 2011 г. и 2012 г. за установени количества изпълнени и неизпълнени видове дейности на база моментни протоколи в гр. Банско и селата Мекта, Филипово, Гостун, Осеново, Обидим и Кремен (л. 125). Поискани са по реда на чл. 192 от ГПК, но не са представени маршрутни графици, по които е изпълняван договора. Следователно нито има доказателства за организация за предоставяне на сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и поддържане на чистота на територии за обществено ползване в местността "Страгите" като посочен в заповедите на кмета район за предоставяне на посочените услуги, нито има доказателства за реално предоставяни услуги в тази местност, където е имота. Неправилни са изводите на съда, че таксата за поддържане на чистота се дължи само поради принадлежността на имота към определена община. Такса битови отпадъци не е данък. Това разбиране на първоинстанционния съд противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услуги по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно таксата се дължи, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, където се намира имота. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване дори когато имотът попада извън райони, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към общината. Означава, че дължимостта на таксата за тези две услуги не е функция на организираното сметосъбиране и сметоизвозване.

Предвид изложеното за 2011 г. и 2012 г. касационният жалбоподател дължи такса битови отпадъци за поддържане на депо в размер по 126, 18 лв. за всяка година, ведно със законните лихви. Поради това в тази част касационната жалба е неоснователна.

За 2011 г. не е дължима ТБО за услугата сметосъбиране в размер на 378, 54 лв. и такса поддържане на чистота в размер на 252, 36 лв., ведно с лихвите, а за 2012 г. не се дължи такса поддържане на чистота в размер на 252,36 лева, ведно с лихвите. В тази част решението следва да бъде отменено като по същество бъде отменен частично и АУЗД № АУ000009/15.01.2013 г. на длъжностното лице в отдел "Приходи" при община Банско, потвърден съответно с Решение № 33-02-459/5.04.2013 г. на началник на отдел "Приходи" при община Банско.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски съответно на уважената част от жалба с материален интерес 1261,8 лева от целия материален интерес в размер на 1514, 16 лв. За двете инстанции са направени общо разноски в размер на 430 лева, от които 100 лева пред ВАС и 330 лева пред първоинстанционния съд. Община Банско дължи на жалбоподателя разноски съответно на уважената част от жалбата или в размер на 358, 33 лева, от които първоинстанционният съд вече е присъдил разноски в размер на 78, 54 лева. Поради това настоящата съдебна инстанция следва да присъди още 279,79 лв. като общината бъде осъдена да ги заплати.

Ответната страна също претендира разноски по делото, които за двете инстанции са общо в размер на 1328 лева, от които 680 лв пред първоинстанционния съд и 648 лв. пред ВАС. Неуважената част от жалбата на "Паркландс 62" ЕООД е за сумата 252,36 лева представляваща дължима ТБО за поддържане на депо за 2011 и 2012 г. Съответно на отхвърлената част на жалбата, община Банско има право на разноски в размер на 221, 33 лв. за двете съдебни инстанции общо. Тъй като първоинстанционният съд е присъдил в полза на общината разноски от 518, 16 лева, решението на съда над размера от 221, 33 лв. (в тази част решението има характер на определение) следва да бъде отменено.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение