Решение № 6966 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2020 г.

ВАСI отделение09.06.2020 г.докладчик т Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5074/18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11097/2017 г по описа на Административен съд – София – град. ОСЪЖДА "Ровотел ФМ Пропърти" АД – гр. София да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 916, 75 лв. за касационната инстанция.

Мотиви

Решение № 6966 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ровотел ФМ Пропърти" АД – гр. София чрез процесуалния си представител адв. М. Евтимов срещу решение № 5074/18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 11097/2017 г по описа на Административен съд – София - град, с което по жалба на дружеството е изменен РА № Р-22221416008732-091-001/21.06.2017 г., поправен с Ревизионен акт за поправка РАПРА № П-22221417146040-003-001/22.08.2017 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1420/08.09.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП, като е намален допълнително установеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. от 10 952 лв. със съответната лихва на 10 300, 16 лв. със съответната лихва. В останалата част, жалбата на дружеството срещу ревизионния акт за установения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 11 995, 95 лв. и лихви – 1 489, 94 лв., както и за начислени лихви за невнесени в срок месечни и тримесечни авансови вноски за периода от 2010 г. до 2013 г. в общ размер на 5 168, 68 лв., е отхвърлена. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че направените от съда изводи са погрешни, без да са анализирани правилно всички доказателства, имащи значение за изхода на делото. Според касатора липсва преценка на реалната фактическа обстановка. В тази връзка счита, че кредитирането на противоречивите заключения по назначените в хода на съдебното производство съдебно – техническа експертиза и допуснатото допълване на същата, както и заключението по назначената в хода на ревизията експертиза, са довели до формирането на неправилни правни изводи. Според касатора решението е постановено на базата на противоречиви констатации, при непълни и противоречиви данни, без посочване на конкретни източници на информация. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Соколова я оспорва по съображения, развити в проведено съдебно заседание пред настоящата инстанция. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на съда като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да измени цитирания по-горе ревизионен акт за установения от приходните органи корпоративен данък за 2014 г. и да отхвърли в останалата част за същия данък за 2015 г. и начислените лихви за невнесени в срок месечни и тримесечни авансови вноски за периода от 2010 г. до 2013 г., първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: През 2014 г. дружеството е извършило продажба на дълготрайни материални активи /ДМА/ на клиент "Рестийл" ЕООД - 2 товарни автомобили: МАН ТГА 26. 430, с рег. [рег. номер на МПС] и МАН ТГА 26. 430, с рег. [рег. номер на МПС], за която е издадена фактура № 1453/16.07.2014 г. с данъчна основа 10 000 лв., т. е. при цена за едно МПС в размер на 5 000 лв. Във връзка с продажбата ревизираното лице е представило документи, касаещи придобиването на двете МПС, както и застрахователни полици на двете МПС, за застраховка "Пълно каско", издадени от "Райфайзен застрахователен брокер" ЕООД /№ 121411905588/01.07.11 г: и № 121411907418/01.09.11 г. /, като застрахователната сума на всяка от тях е 76 693, 79 евро /150 000, 02 лв. /. С оглед описаното, органите по приходите приемат, че общият размер на застрахователната сума на двете МПС е по-голям от данъчната основа по фактурата, и след като при извършена проверка в сайт за продажба на МПС /mobile. bg/ е установено, че продажната цена на посочените МПС и към момента на изготвяне на ревизионния доклад е значително по-висока от стойността, на която са продадени, ревизиращите са приели за пазарна цена на продажба на МПС тяхната застрахователна стойност. Срещу така определената пазарна цена и констатациите в ревизионния доклад е подадено възражение от ревизираното лице. Представени са оценителски доклад № РФ001/16.07.2014 г., изготвен от "Армега" ООД, касаещ цитираните МПС, удостоверения № 0000144485/16.07.2014 г. и № 0000144425/16.07.2014 г., издадени от застрахователен брокер"Bелмар Брокерс" АД, съгласно които застрахователната стойност на всеки от автомобилите възлиза на сума в размер на 5 000. 00 лв., като изрично в същите е отразено, че служат за основа при определяне на дължимия данък по чл. 1 на раздел II и III от ЗМДТ, договор за покупко-продажба на МПС от 17.07.2014 г. с "Рестийл" ЕООД. Във връзка с подаденото възражение органите по приходите са предприели допълнителни процесуални действия, като на основание чл. 60 ДОПК е възложена експертиза за определяне на пазарната стойност на двата автомобила към 17.07.2014 г. Вещото лице е дало заключение за пазарни цени към датата на продажбата /17.07.2014 г. / на МПС, както следва: ·за товарен автомобил MAN TGA 26. 430, рама: WMAH18 ZZ46 W063420, peг. [рег. номер на МПС] - 57 802 лв. без ДДС; ·за товарен автомобил MAN TGA 26. 430 с рама WMAH18 ZZ56 W067606, рег. [рег. номер на МПС] - 61 718 лв. без ДДС. С оглед установеното, на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, с разликата от 109 520 лв., представляваща определената с експертизата обща пазарна цена без ДДС на двата товарни автомобила /119 520 лв. /, минус общия размер на данъчната основа по фактурата /12 000 лв. /, декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат е коригиран в посока увеличение. След корекциите за 2014 г. е определен данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 344 584, 24 лв. и следващ се корпоративен данък в размер на 34 458, 42 лв. След приспадане на отстъпката, на която лицето има право на основание чл. 92, ал. 5 ЗКПО в размер на 235, 06 лв. и размера на внесените авансови вноски през годината /16 500 лв. /, е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 17 723, 36 лв. На основание чл. 175 ДОПК във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесения данък е начислена лихва за забава от 4 005, 93 лв. Съдът е констатирал, че в приетата в хода на ревизията експертиза са използвани офертни цени на МПС, а не както е посочено от вещото лице метода на пазарните цени, както и липсва конкретика при неконтролираната сделка. Според състава с оглед посочването на конкретен метод за определяне на пазарна цена по дадена сделка, без реално същият да е приложен в неговата пълнота съобразно разпоредбите на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., не може да се обоснове извод за правилното определяне на пазарната цена от органите по приходите. Според съда не може да се приеме, че пазарната цена на процесните МПС е определена чрез методите за определяне на пазарни цени по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. В хода на съдебното производство е допусната СТЕ. След приемането на основното заключение, по искане на дружеството съдът е допуснал СТЕ, която да даде допълнително заключение, като същото е оспорено от органа по приходите. Съдът е указал на вещото лице да използва метода на сравними неконтролирани цени по § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК, а в случай на невъзможност да се приложи метода на пазарните цени, като изложи аргументи относно невъзможността за прилагането му, а в случай на невъзможност да се намерят пазарни аналози, вещото лице да приложи метода на увеличената стойност или да пристъпи към използване на корекционните коефициенти Наредба № 9 от 14.08.2006 г. При изготвяне на основното заключение експертът се е обосновал защо не може да приложи метода на сравнимите неконтролирани цени, а е използвал метода на пазарните цени. Експертизата е определила пазарни цени на двете МПС към датата на отчуждаване - 17.07.2014 г. в размер на 57 500, 80 лв. без ДДС. В даденото допълнително заключение по СТЕ, вещото лице е дало заключение, основано на метода на сравнимите неконтролирани цени между зависими търговци и метода на увеличената стойност при съотношение 40: 60. За да приложи метода на увеличената стойност вещото лице е систематизирал пътни листове по годините на експлоатация на двете МПС, представени от "Ровотел Стийл" ООД. Към заключението е приложен неподписан счетоводен амортизационен план на ревизираното дружество. Представени са констативни протоколи, без информация за името и длъжността на лицето, което ги е изготвило. Така представените частни документи не са кредитирани от съда като годни доказателства. Относно допълнителното заключение по СТЕ, съдът е изложил в мотивите си, че липсва неконтролираната сделка, тъй като липсва анализ и не са посочени каквито и да било пазарни аналози. Обоснован е извод от съда, че за определянето на пазарната цена вещото лице не е спазило изискванията за методите, визирани в относими правни норми. С оглед описаното, съдът е приел, че е налице изискуемото по закона сходство в изпълняваните функции по контролираната сделка и съпоставимата неконтролирана сделка, като в разглежданата част на спора, относно процесните МПС, е кредитирано основното заключение по СТЕ и е прието, че ревизионния акт следва да се измени със стойностите, определени в него. На основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, с разликата от 103 001, 60 лв., представляваща определената с експертизата обща пазарна цена без ДДС на двата товарни автомобила /115 001, 60 лв./, минус общия размер на данъчната основа по фактурата /12 000 лв./, декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат следва да се коригира в посока увеличение и след корекциите за 2014 г. и съобразявайки с ревизионния акт за поправка, съдът е определил данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 338 065, 84 лв. и следващ се корпоративен данък в размер на ЗЗ 806, 58 лв. След приспадане на отстъпката, на която лицето има право на основание чл. 92, ал. 5 ЗКПО в размер на 235, 06 лв., и размера на внесения корпоративен данък 23 271, 36 лв. съгласно ревизионния акт за поправка, се установява корпоративен данък за довнасяне в размер на 10 300, 16 лв., а на основание чл. 175 ДОПК във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесения данък се дължи и лихва за забава. Ревизионният акт е изменен, като вместо корпоративния данък за 2014 г., определен с ревизионния акт, коригиран с ревизионния акт за поправка в размер на 10 952 лв. със съответна лихва, е намален на 10 300, 16 лв. със съответна лихва. За 2015 г. е установено, че "Ровотел ФМ Пропърти" АД е извършил продажби на ДМА на "Рестийл" ЕООД, както следва: · с фактура № 1682/25.06.2015 г. - продажба на инсталация за обработка на ел. кабели COMPACT 220 Т, с данъчна основа 12 500 лв., и хидравлична щипка за рязане VTN, модел CI 150 С, сериен номер 10401101, с данъчна основа 5 800 лв. Общият размер на данъчната основа по фактурата е 18 300 лв. · с фактура № 1707/26.08.2015 г. - продажба на машина за оголване на кабели Strip-tec 3000 с данъчна основа 700 лв., и 2 машини за оголване на кабели Strip-tec 5000 - с данъчни основи съответно 841, 67 лв. и 725 лв. Общият размер на данъчната основа по фактурата е 2 266, 67 лв. При възлагането на експертизата по чл. 60 ДОПК е поставена задача на вещото лице да определи пазарната стойност на машините към дата на продажбата. Въз основа на заключението на вещото лице, с РА ревизиращият екип е констатирал, че пазарните оценки към датите на продажбите на ДМА са, както следва: · за инсталация за обработка на ел. кабели COMPACT 220 Т - 77 451 лв. без ДДС; · за хидравлична щипка за рязане VTN, CI 150 С - 18 717 лв. без ДДС; · за машина за оголване на кабели Strip-tec 3000 - 5 904 лв. без ДДС; · за всяка от машините за оголване на кабели Strip-tec 5000 - единична цена 8 160 лв. без ДДС, или общо за двете - 16 320 лв. без ДДС. При така установеното, на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО, с разликата от 97 825, ЗЗ лв., представляваща определената с експертиза обща пазарна цена без ДДС на гореописаните ДМА /118 392 лв. /, минус общия размер на данъчната основа по фактурите /20 566, 67 лв./, декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат е коригиран в посока увеличение. След корекциите за 2015 г. е определен данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 314 122, 48 лв. и следващ се корпоративен данък в размер на 31 412, 25 лв. След приспадане на отстъпката, на която лицето има право на основание чл. 92, ал. 5 ЗКПО, в размер на 216, 30 лв., и размера на внесените авансови вноски през годината /19 200 лв./, е установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 11 995, 95 лв. На основание чл. 175 ДОПК във връзка с чл. 1 ЗЛДТДПДВ за невнесения данък е начислена лихва за забава от 1 489, 94 лв. По основното заключение, прието в хода на съдебното производство, относно определянето на пазарната стойност на процесните машини към датата на продажбата, вещото лице е използвало метода на увеличената стойност. Съдът е приел, че в тази част, това заключение страда от пороци, които не позволяват да бъде кредитирано, като аргументите за това са следните: Според съда вещото лице не е формирало самостоятелни експертни изводи, а е пресъздало изводите на техническата експертиза, приета в хода на ревизията, като определените пазарни цени са идентични. Съществен порок на експертизата съдът е намерил и в неправилно определените от вещото лице дати, към които следва да се определят пазарните цени на машините, тъй като не са спазени указанията на съда за определяне на пазарната цена към датата на продажбата на машините, а е използвана датата на продажбата на процесните МПС – 17.07.2014 г. Съдът е счел, че при неправилно определените от експерта дати на извършване на оценката, цените, определени в заключението не са показателни и не следва да се кредитират. Констатирано е, че порокът е пренесен и в допълнителното заключение, където, независимо от използваните различни методи, датите на актуалност на оценките са отново към 17.04.2014 г. Видно от мотивите на съда и допълнителното заключение на вещото лице страда от пороци, които го компрометират. Експертът е посочил, че процесните машини, четири по вид и общо пет на брой, не са намерени на площадката, експлоатирана от ревизираното лице, като е извършен оглед на други две машини. Според съда заключението почива на предположения и установява неотносими към спора обстоятелства относно степента на амортизация на разглежданите ДМА. В частта относно извършените продажби на ДМА през 2015 г. първоинстанционният съд е кредитирал експертизата, приета в хода на ревизионното производство. Счел е, че приложеният от експерта метод на увеличената стойност е подробно мотивиран, като вещото лице е обосновало аргументирано конкретните величини, което позволява на съда да приеме определената от органите по приходите пазарна цена. Относно начислените лихви за просрочие за невнесени в срок месечни и тримесечни авансови вноски за периода от 2010 г. до 2013 г. в общ размер на 5 168, 68 лв., съдът отхвърля жалбата на дружеството в тази част като неоснователна, тъй като не са ангажирани доказателства за своевременното заплащане на авансовите вноски и счита, че в съответствие със закона е определена дължимостта на лихвите. Решението в обжалваните части е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗКПО регламентира, че когато една или повече сделки, вкл. и между несвързани лица са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя без да се вземат под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от същия вид по пазарни цени, за да се постигне същия икономически резултат, но която да не води до отклонение от данъчно облагане. Предвид цените на които са продадени ДМА на дружеството-касатор, още в хода на ревизията приходните органи са назначили експертиза, която да определи пазарните им цени, като впоследствие и в хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза – основно и допълнително заключение, вследствие на която съдът правилно е кредитирал съдебната експертиза относно определянето на корпоративен данък за 2014 г. и експертизата, назначена в ревизионното производство относно корпоративния данък за 2015 г. Относно корпоративния данък за 2014 г. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал експертизата, назначена в ревизионното производство на основание чл. 60 ДОПК, тъй като експертът по нея не е извършил оглед на оценяваните активи – товарни автомобил МАН, нито е посочил пазарни аналози, а само офертни цени, които не дават реална пазарна оценка. При прилагането на методите експертът Д. Бояджиев е използвал стандартите за бизнес оценяване: СБО-1 до СБО-9, публикувани в Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда на лицензиране на оценителите и на действащата Наредба № Н-9/14.08.2006 г. Експертът сочи, че анализирайки пригодимостта на всеки от методите за оценка към оценявания обект и предназначението на оценката, счита, че справедливата пазарна стойност трябва да се определи на основа на получените стойности по метода на увеличената стойност и метода на сравними неконтролируеми цени в съотношение 30: 70 и оценката, която дава е в това съотношение. От друга страна пък в частта на заключението в частта, в която описва метода на сравнимите неконтролируеми цени (т. II, т. 2 от експертизата) експертът сочи, че е приложен и метода на пазарните аналози. В мотивите си съдът приема, че експертът е посочил, че използваният метод е този на пазарните цени и приема, че след като не е използван, неправилно е определена и пазарната стойност на процесните МПС и този извод се възприема от настоящата касационна инстанция, поради което обосновано съдът не е кредитирал тази експертиза. Следва да се посочи, че касационният жалбоподател не е представил на експертите и в ревизионното производство, и в хода на разглеждане на спора пред първостепенния съд достатъчно данни състоянието на автомобилите, за да може да се извърши по-точна преценка при определянето на техните пазарни стойности към момента на продажбите им. В заключението на основната съдебно-техническата експертиза вещото лице Маринов изрично е посочил защо не може да използва метода на сравнимите неконтролирани по § 1, т. 10, б. "а" от ДР на ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г., поради което е пристъпил към определянето на пазарните цени на автомобилите по метода на пазарните цени съгласно чл. 8, ал. 2 от същата Наредба. Този метод се прилага при сходство на изпълняваните функции, за разлика от предходния, при който е необходимо сходство в характеристиката на продукта. В експертизата, изслушана от съда са посочени пазарни аналози на европейския пазар с изрично посочени от вещото лице ползвани източници за тях, както и са отразени година на производство, цена, пробег на автомобилите и съответния стандарт - Euro3 r Euro4. Освен това експертът е пояснил, че не е посочил в таблицата екстремни цени на аналогични транспортни средства под 10 000 лв. и над 60 000 лв. с ДДС с оглед избягване изкривяване на крайния резултат. Вещото лице въз основа на данните по делото и откритите от него информационни източници за подобни транспортни средства, е дал размер на пазарни цени, които правилно са кредитирани от съда като "справедлива пазарна стойност". При определянето им вещото лице е приело, че не може продадените товарни автомобили да са били 100 % физическо износване, каквито са твърденията на касатора и съдът правилно е потвърдил тази констатация. Ако се възприеме тезата на касатора, това би означавало, че автомобилите са били абсолютно негодни и е следвало да ги бракува, а такива данни по делото не са представени, а и няма подобни твърдения от дружеството. Освен това експертът е приел, че нормалният срок на експлоатация на тези транспортни средства е 20 години и при липса на подробни писмени данни за състоянието им от ревизираното дружество, обосновано решаващият съд е възприел основното заключение от съдебно-техническата експертиза като обективно дадено и изпълнило поставените му задачи. Предвид изложеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът е избрал една от две порочни експертизи. Вещото лице по съдебно-техническата експертиза максимално точно е определил пазарните цени на товарните автомобил, продадени 2014 г. предвид оскъдната информация за тяхното състояние – функционално и техническо състояние. Правилно съдът н е кредитирал допълнителната съдебно-техническа експертиза, тъй като същата се е позовала на неподписан счетоводен амортизационен план на ревизираното дружество, както и на констативни протоколи, които не съдържат информация за лицето, което ги е изготвило, нито са подписани. Правилно решаващият съд е посочил и наличието на противоречия в допълнителната експертиза и затова не я е ценил. Изложените оплаквания от касатора по отношение на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, са неоснователни, тъй като категорично съдът се е мотивирал защо не я кредитира, поради което и правните изводи в обжалваното решение не са изградени въз основа на констатациите на това допълнително заключение на вещото лице, а само въз основа на основната съдебно-техническа експертиза. С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд в частта, в която е изменен ревизионния акт и е определен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 10 300, 16 лв. и съответните лихви, то не страда от пороците, посочени в касационната жалба. Относно корпоративния данък за 2015 г. В тази част за определяне пазарните цени на инсталация за обработка на ел. кабели Compast 220 T, хидравлична щипка и машина за оголване на кабели Strip-tec 5000 правилно с съдът не е кредитирал съдебно-техническата експертиза, а експертизата, приета в ревизионното производство тъй като същата представлява преповтаряне на констатациите на експертизата, приета в хода на ревизията. Освен това, посочените от вещото лице пазарни цени са посочени към 17.04.2014 г., когато са извършени продажбите на транспортните средства, а не на посочените инсталация и оборудване, продадени през 25.06.2015 г., съотв. 26.08.2015 г. Правилно съдът е приел, че използваният от експерта в ревизионното производство за определяне пазарните цени на посочените активи комбинирано между метода на увеличената стойност (най-вече по този метод) по чл. 8, ал. 2 от Наредбата и на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци в съотношение 70: 30, поради което, приемайки пазарните цени, посочени от органите по приходите съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. Експертът в ревизията е посочил подробно какъв е остатъчния полезен живот на машините и % на тяхното изхабяване, което определя и физическото им износване, както и функционалното им изхабяване, което се третира като намаляване стойността на машината, вследстви е навлизане на нови технологии. Предвид икономическото обезценяване на тези активи експертът в ревизията е посочил, че то е вследствие на външни фактори, които са свързани с намаляване търсенето на произвеждания с машината продукт, увеличената конкуренция, нарастване цената на материалите и суровините, висок лихвен процент и др. При така установеното в обжалваното решение обосновано съдът се е позовал на експертизата, допусната в ревизията, поради което като е отхвърлил жалбата в тази й част, не е допуснал визираните в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт в тази му част. Предвид установеното и в тази част решението на първостепенния съд е правилно постановено и не са налице сочените от кастора отменителни основания. Относно начислените лихви за периода 2010 г. – 2013 г. Касационният жалбоподател и в съдебното производство и пред настоящата касационна инстанция не излага конкретни оплаквания в тази част, но с оглед, че изрично е посочено, че се обжалва съдебното решение и в тази част, настоящият съдебен състав дължи произнасяне. Установено е по делото, че за посочения период дружеството-касатор е внасяло със закъснение за процесните периоди месечните и тримесечни авансови вноски, поради което правилно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че се дължи лихва за закъснение съгласно чл. 175 ДОПК. Решението в тази част е постановено в съответствие с материалния закон и установеното в хода на ревизията невнасяне в срок на задълженията за посочените вноски за корпоративен данък и като е отхвърлил жалбата в тази й част, съдът е постановил правилно решение. С оглед гореизложеното в обжалваните части решение е постановено при спазване на приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка съдът е изградил и правните си изводи и затова е и обосновано. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Соколова, на Национална агенция за приходите се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 916, 75 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 1 ЗЛДТДПДВ