Решение № 7957 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2012 г.

Решение № 7957 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2005 от 23.07.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 3979 по описа на същия съд за 2011 г., в частта по ЗКПО за 2009 г., с която частично е отменен Ревизионен акт /РА/ № 251003978/26.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна срещу "Парти плейс" АД със седалище в гр. Варна и адрес на управление ул. "Генерал Колев" № 1, ЕИК по Булстат: 148143525, представлявано от Мът Сали Дал, в която част РА е изменен с Решение № 534/3.09.2011 г. на и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определени задължения за корпоративен данък за 2009 г. в размер на 212128.20 лв. и лихва от 23451.95 лв., като РА е отменен в размерите на данъка над 94069.20 лв., и на лихвата - над 10398.86 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора няма данни разходите по процесните фактури, обуславящи увеличение на финансовия резултат, за част от които разходи е постановена частична отмяна на акта, да са извършени през 2008 г. Настоява, че Съдът не е съобразил принципа за съпоставимост на приходите с разходите. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Парти плейс" АД - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е описал детайлно фактическата обстановка по делото. Сумите, с които е регулиран финансовият резултат на жалбоподателя, са следните: а) 1180590 лв. - документално необосновани разходи по фактури, издадени от от "Бул инвест 3" ЕООД в периода от м. октомври до м. декември 2008 г. Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; б) 854561.22 лв. - документално необосновани разходи по фактури, издадени от "Олимпия 1" ЕООД за данъчни периоди м. март и от м. септември до м. декември 2009 г. Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; в) 245000 лв. - документално необосновани разходи по фактура, издадена от "Дони трейд сървис" ЕООД през м. април 2009 г. Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; г) 336800 лв. - документално необосновани разходи по фактури, издадени от "ТМ инвест" ЕООД през м. август и м. декември 2009 г. и м. януари и м. февруари 2010 г. Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; д) 655000 лв. - документално необосновани разходи по фактура, издадена от "Ринг холидей ДМ" ЕООД през м. ноември 2009 г. Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; е) 885999.16 лв. - разлика между приходите отчетени при продажбата на сграда между свързани лица и приходите от продажбата на същата между несвързани лица, Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 15 ЗКПО, като се коригира сумата на приходите и разходите, които не са отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт. ж) 21760.50 лв. - неотчетени приходи от продажба на сграда съгласно изискванията на нормативен акт. Увеличението на ФР е предприето на основание чл. 78 ЗКПО. За да постанови обжалваното решение, Съдът е споделил тезата на ревизиращия орган за приложимостта на чл. 26, т. 2, чл. 15 и чл. 78 ЗКПО за отделните хипотези, но неправилно е определен общият размер на сумата за преобразуване на финансовия резултат - 4617920.06 лв. Приел е, че спорните разходи следва да се състоят само от тези, извършени през 2009 г., поради което е изключил разходите, извършени през 2008 г. и 2010 г. Ето защо Съдът е преизчислил увеличението, което е намерил в общ размер 3218530.06 лв. и съобразно него е решил спора по същество, като е намалил размера на данъка на 94069.20 лв., а лихвата - на 10398.86 лв., отменяйки РА за задълженията над тези суми. Касационните оплаквания са неоснователни. Приложимата материалноправна разпоредба на чл. 26, т. 2 ЗКПО предвижда да не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на същия закон. На свой ред нормата на чл. 15 ЗКПО от закона въвежда необходимостта от специфичен начин на определяне данъчната основа в случаите, когато свързани лица осъществяват търговски и финансови взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа - поради това, че същите се отличават от условията между несвързани лица. Най-сетне правилото на чл. 78 от ЗКПО изисква ФР да се коригира сумата на приходите и разходите, които не са отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт. Поставеният за разглеждане случай в чист вид попада в цитираните законови разпоредби, поради което Съдът правилно го е подвел под тях. С оглед на констатациите по ЗДДС, които са установени по безспорен начин (по отношение на тях потвърждаващият РА съдебен акт е влязъл в сила), следва да се приеме за доказана документалната необоснованост на разходите по фактурите, по които с ревизията е отказано правото на данъчен кредит, поради това, че не са установени действителни доставки на стоки и услуги по тях. По същия начин законосъобразно е регулиран ФР със сумите от продажби на имоти на свързани лица или неотчетени през текущата година. Безспорно е, че облагането с корпоративен данък е годишно, като за отчетен период е въведена календарната година. Ето защо е законосъобразна преценката на Съда, който е изключил от относимите към облагането за 2009 г. разходи онези, които са от предходната година, както и от следващата година. Предвид гореизложеното решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,