Решение № 16104 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2012 г.

Решение № 16104 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 1035 от 8.05.2012 г. по адм. дело № 858 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено издаденото от касатора решение № 141 от 18.03.2011 г. и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00378164 от 17.02.2011 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, а преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество съобразно дадените от съда задължителни указания. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Диана Огнянова Захариева от гр. Пловдив е оспорила касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 141 от 18.03.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00378164 от 17.02.2011 г. на длъжностното лице по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на самоосигуряващото се лице Диана Огнянова Захариева е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.12.2010 г. до 1.02.2012 г. по болничен лист № 0494257 от 27.12.2010 г., серия А-2009. Според изложените мотиви жалбоподателката не е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, тъй като е подала декларация за възобновяване на трудовата дейност след изтичане на 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) и не е внесла осигурителни вноски за периода от 23.11.2007 г. до 30.11.2009 г. и за месеците февруари и март 2010 г. За да уважи жалбата, Административен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, обосновано е приел, че самоосигуряващото се лице Диана Огнянова Захариева изпълнява и двете кумулативно предвидени условия за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО: тя е подлежала на осигуряване за общо заболяване и майчинство съгласно подадена декларация до ТД на НАП - Пловдив от 7.12.2007 г. и е придобила 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. При действието на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила към 7.12.2007 г.) пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от започването на трудова дейност, не е преклудирало правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица) са неоснователни. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи свободна професия, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (ДВ, бр. 15 от 2007 г. ) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност до съответната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че ответницата по касация е започнала да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице на 23.11.2007 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 7.12.2007 г. след изтичане на 7-дневния срок, считано от началната дата на започване на трудовата дейност. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за задължителните рискове (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт). С оглед на действащата към 7.12.2007 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че ответницата по касация не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство за текущата календарна година, то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 1.01.2008 г. (В същия смисъл Решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. дело № 4528/2011 г., VI о., Решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по адм. дело № 8568/2010 г., VI о. и др.). В хода на делото е установено, че дължимите осигурителни вноски за риска "Общо заболяване и майчинство" са внесени, с което е изпълнено условието по чл. 6, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО за придобит от самоосигуряващото се лице изискуем осигурителен стаж от 12 месеца. Това обстоятелство се потвърждава от неоспорената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от представените вносни бележки и платежни нареждания. Оспорените административни актове, с които е отказано плащане на парично обезщетение за бременност и раждане за периода 22.12.2010 г. - 1.02.2012 г., са издадени в нарушение на материалния закон и като ги е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,