Решение № 6700 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. А., чрез адв. Георгиева, срещу решение 355/07.02.2025 г., постановено по адм. дело 376/2024 г. по описа на Административен съд (АС) Кърджали. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Н. А. срещу Акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 02.09.2024 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) Кърджали, с който е определено обезщетение в размер на 2615,28лв. за умъртвени 3(три) броя говеда собственост на жалбоподателката, поради заболяването им от бруцелоза. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което да се измени Акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 02.09.2024 г. от директора на ОБДХ Кърджали, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация Директорът на ОДБХ Кърджали, в писмен отговор чрез юрк. Кинев, оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Производството пред АС-Кърджали е започнало по жалба на А. Н. А. срещу Акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 02.09.2024 г. от директора на ОДБХ-Кърджали, в частта на размера на определеното обезщетение. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че А. Н. А. e регистрирана с вет. рег. 6865-0403, като собственик на животни биволи и говеда, за които са издадени ветеринарномедицински паспорти за ЕПЖ - говеда и еднокопитни животни: 2309271, 2370694 и 2309276. Прието е, че с протокол от изпитване 0-875-А/1-14 от 04.07.2024 г. за установяване на антитела срещу бруцелоза било констатирано заболяване на посочените животни. Въз основа на цитирания протокол е била издадена Заповед за убиване на животни К-3-789/12.07.2024 г. на директора на ОДБХ - Кърджали, след което същата е била приведена в изпълнение, по отношение на животните(три броя говеда), собственост на жалбоподателката. Видно от материалите по делото с писмо изх. 07-04-897#2/12.08.2024 г. на председателя на НСИ е представена информация от НСИ за цени на производител на едри преживни животни за второто тримесечие на 2024 г. за страната. На 03.09.2024 г. на жалбоподателката бил връчен обжалвания акт, с който е било определено обезщетение, в общ размер на 2615,28 лева, за умъртвените животни (три броя говеда), нейна собственост. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран. Приел е, че актът е издаден без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, като възражението на жалбоподателя за обратното е приел за неоснователно. Съдът е приел, че спорен по делото е въпросът относно размера на определеното парично обезщетение за умъртвените животни, собственост на А. Н. А.. Позовавайки се на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД е приел, че директорът на ОДБХ-Кърджали, правилно е приложил материалния закон. Посочил е, че административният орган се е позовал на данните, предоставени от НСИ за цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни. След като такива са били на разположение на административния орган, издал оспорения акт, то той е бил длъжен да се съобрази със същите при определяне размера на обезщетението. Административният съд е приел, че процесното обезщетение е законосъобразно определено при спазване на нормата чл. 144, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) в приложимата редакция. Намерил е, че изготвеното по делото експертно заключение за определяне пазарната цена на процесното обезщетение, не следва да бъде кредитирано и не следва да бъде възприето като база за определяне на обезщетението, тъй като би се нарушил материалния закон. При така изложените доводи е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от материалите по адм.дело 376/2024г. на Административен съд Кърджали, с разпореждане 1240 от 26.09.2024г. съдът е конституирал страните, насрочил е делото в открито съдебно заседание, разпределил е доказателствената тежест и е приел писмените доказателства, съдържащи се в изпратената от органа административна преписка. Доказателствата са приети от съда преди да е дадена възможност на жалбоподателя да вземе становище по същите, съответно и да реализира процесуалните си права в административното производство, в т.ч. и правото на оспорване. По делото е допусната и назначена съдебно-ветеринарномедицинска експертиза за определяне пазарната стойност на умъртвените три животни и експертното заключение е изслушано в съдебно заседание на 15.01.2025г., в присъствието на страните, без възражения и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено. Видно от мотивите на оспореното съдебно решение, съдът не е кредитирал заключението, приемайки че не следва да се възприема като база за определяне на размера на претендираното обезщетение, тъй като ще доведе до неправилно прилагане на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран с писмените доказателства, в т.ч. писмен отговор от НСИ, относим за стойността на обезщетението, като жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно да оспори това доказателство. Гореизложеното обосновава извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което е нарушено правото на жалбоподателя да изрази становище и оспори доказателствата, мотивирали съдебния акт, още повече, че не е кредитирано експертното заключение по ангажираната от жалбоподателя експертиза. Също така, относима към основния спорен въпрос за стойността на обезщетението, е и преценката на съда за приложимост и съответствие на оспорения акт с Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни, което в случая не е сторено, поради което възражението на касационния жалбоподател е основателно. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което да се повторят опорочените процесуални действия по събиране и приемане на доказателствата, както и се извърши преценка на оспорения акт съобразно приложимата нормативна уредба. По претенциите за присъждане на разноските пред ВАС се дължи произнасяне по реда на чл.226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото от АС- Кърджали. Воден от горното и на основание чл.222,ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение