Решение № 12564 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2010 г.

Решение № 12564 от 27.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6693/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община - гр. Долна баня, област - Софийска, чрез пълномощника му - адв. Иван Божов, против Решение № 204/16.03.2010 г. по адм. дело № 593/2009 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Стаменова е постъпило писмено възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, Административен съд София - област е отменил изричен отказ с изх. № 26-00-703/2.12.2008 г. на Главния архитект на община - Долна баня, за издаване на виза за проектиране за поземлен имот /ПИ/ № 128044, в м. "Яйкъна", землището на гр. Долна баня, като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за издаване на поисканата от "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София виза. За да отмени отказа, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 59 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране за имот № 128044, тъй като към датата на заявлението този имот е съществувал в кадастъра, като самостоятелна единица, за него има одобрен ПУП - ПЗ, както и спазена процедура за промяна предназначението му от земеделска земя в земя за жилищни нужди. Решението е правилно. По делото е установено, че за поземлен имот № 128044 има влязла в сила заповед за одобряване на подробен устройствен план - план за застрояване и е налице промяна в предназначението на земеделската земя в такава за строителство на жилищни сгради. Съгласно този ПУП-ПЗ, за имота се предвижда строителство на жилищни сгради, при условията на свободно застрояване, при което и съгласно чл. 114, ал. 1, т. 2 и чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 59 от ЗУТ, издаването на виза за проектиране е било задължително. Поради това съдът правилно е дал приоритет на тази влязла в сила заповед за одобряване на ПУП - ПЗ, тъй като към датата на подаване на заявлението за виза от страна на "Голф Клуб Ибър" АД, имот № 128044 е съществувал като самостоятелен, по партида, за която няма данни да е закрита. Тези относими към спора обстоятелства са безпротиворечиво установени от тройната съдебно-техническа експертиза, на която съдът обосновано, при липса на оспорване, се е позовал. Ето защо неоснователно се поддържа, че към датата на заявлението липсва установяване партидата на имота да е съществувала. По този въпрос тройната съдебно-техническа експертиза е заключила, че на 23.10.2008 г., по повод молба на ответното дружество, партидата на имот № 128068 /обединяващ девет имота, между които и процесния/ е закрита /заличена/ служебно, а партидите на тези девет имота, вкл. и на имот № 128044, са възстановени служебно, като срещу всяка от тях е записано, че партидата е действаща. Заключението не е оспорено и не са ангажирани доказателства, които да го оборят. Поради това изводите на съда, че процесния имот съществува самостоятелно, поради което отказът за виза е незаконосъобразен, са правилни и законосъобразни. Неоснователно се поддържа и нарушение на закона, поради липса на общ устройствен план. Отсъствието на ОУП за територията, не е пречка за издаване на виза за проектиране, при положение, че съществува ПУП - ПЗ за процесния имот, допускащ исканото жилищно строителство. Неоснователно е и искането за намаляване на присъдените разноски за адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, тези разноски подлежат на намаляване, при направено от противната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, каквото възражение в случая липсва. С оглед изложеното, обжалваното решение се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,