Решение № 16630 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2013 г.

Решение № 16630 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково против решение № 142/14.06.2013 г. по адм. дело № 73/2013 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на т. 8 от Правилника за прилагане на труда при пенсиониране (ПКТП), чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Симеон Борисов Славилов, от гр. Димитровград, чрез адв. Картулева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележка в подкрепа на своите съображения и претендира деловодни разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е направил обоснован извод, че за спорния период категорията на труда, изпълняван от лицето е първа и превръщането следва да бъде съгласно правилото на чл. 104, ал. 3 КСО, поради работа под земята. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 142/14.06.2013 г. по адм. дело № 73/2013 г. Административен съд - Хасково е отменил решение № Ж - 1 - 2/05.02.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 4402128482 / № 4 / ПР № 01152 от 10.10.2012 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ и е върнал административната преписка на пенсионните органи за ново произнасяне по подадената от Симеон Борисов Славилов, от гр. Димитровград молба вх. № МП - 17054/13.09.2012 г. при спазване на дадените указания по тълкуване на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел че след като пенсионните органи са категоризирали труда по спорния стаж от първа категория неправилно са го преобразували при преизчисляване на отпуснатата пенсия при условията на чл. 104, ал. 2 КСО. Последното е следвало да бъде извършено по по-благоприятния за страната ред, съгласно чл. 104, ал. 3 КСО вр. с § 10 ПЗР КСО (ДВ, бр. 68/2008 г., попр. Бр. 76/2007 г.). Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 23/02.05.2001 г. на Симеон Славилов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Осигурителният стаж за периода 29.06.1971 г. - 01.03.1979 г., придобит на длъжност "минен спасител - подземен" в "Аварийна база" - Димитровград е бил зачетен при условията на т. 8 ПКТП (отм.). С разпореждане № 4402128482 / № 4 / ПР № 01152 от 10.10.2012 г., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО по заявление вх. № МП 17054/13.09.2012 г., ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е зачел труда по процесния стаж за първа категория съгласно т. 1 ПКТП (отм.) и е изменил пенсията като го е преобразувал към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 КСО. Разпореждането е потвърдено с решение № Ж - 1 - 2/05.02.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, в което горестоящият орган е приел, че спорният стаж правилно е преобразуван по чл. 104, ал. 2, а не по чл. 104, ал. 3 КСО. Посочил е, че хипотезата на ал. 3 от цитирания текст се отнася единствено за работниците, инженерно - техническите специалисти и ръководните служители до началник на участък включително, заети в подземните рудници, а през спорния период Симеон Борисов Славилов е работил на длъжности към "Аварийна база" - Димитровград. За изясняване на фактите по спора административният съд е приел и кредитирал с доверие съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Съгласно заключението на вещото лице степента на тежест и вредността на условията на труд на минните спасители са едни от най-тежките в минното дело. Трудът се полага под земята с различна степен на риск и вредности. Работещите осъществяват трудовата си дейност при тежки и опасни условия при всяка аварийна обстановка и при съществуваща перманентна опасност от обгазяване, срутване, взривяване, високи температури, висока влажност на въздуха, запрашеност, недостиг на достатъчно кислород в работната среда, обгазена атмосфера над допустимите норми и др. При преценка на естеството на труда и условията, при които е полаган, първоинстанционният съд правилно се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, като е възприел изводите на вещото лице относно структурата на спасителната дейност в минния отрасъл, структурата и дейността на "Аварийна база" - Димитровград и работната характеристика на професията "минен спасител". В тази връзка обосновано съдът е приел, че "Аварийна база" - Димитровград е създадена за борба с крупни аварии и е действала в национален мащаб, в помощ на целия минен отрасъл, на подчинение на Министерство на промишлеността, осъществявайки дейност в цялата страна - във всички мини, където се е налагало. Осъществяваната дейност се е изразявала в минно-спасителни дейности при отстраняване на подземни аварии, с цел спасяване и изваждане на повърхността на пострадали хора, което често е налагало престой под земята в продължение на денонощия и седмици. Съдът правилно се е позовал на заключението на съдебната експертиза при преценката на характера и условията на труда, тъй като същото е от значение за изясняване на спора от фактическа страна и е дало отговори по въпроси от област, за която са необходими специални знания. Правилата за превръщането на осигурителен стаж от първа и втора категория към такъв от трета категория труд, се съдържат в разпоредбата на чл. 104 КСО. Съгласно чл. 104, ал. 2 КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години осигурителен стаж от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Съгласно чл. 104, ал. 3 КСО за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. След като пенсионните органи са приели, че трудът е от първа категория и се категоризира по т. 1 ПКТП (отм.) неотносими са всички развити от тях доводи в касационната жалба за категоризирането му по т. 8 ПКТП (отм.). Това че е следвало да го категоризират по последната не може да се ползва като "компенсация" за превръщането му към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 КСО. Подобен подход би бил правно неиздържан. При превръщането пенсионните органи не са обсъдили приложението на § 10 ПЗР на ЗИДКСО, която разпоредба има тълкувателен характер и важи за минало време относно неразрешените спорове до нейното създаване. След като правилото повелява, че осигурителният стаж се превръща по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, законодателят е приел, че процесният осигурителен стаж е такъв по смисъла на същия текст, а щом осигурителният стаж на минните спасители до 19.09.2006 г. се признава за осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО, следва да се приеме, че техният труд е признат за положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил своето решение след точно тълкуване и прилагане на материалния закон. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, Върховният административен съд намира за основателно искането за разноски на ответника по касационната жалба. Същите възлизат на сумата от 450,00 лева, съгласно договор за правна помощ и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение