Решение № 7590 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2012 г.

Решение № 7590 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 237 и следващите АПК. Образувано е по молба на Веселинка Миткова Сиракова и Николай Лазаринов Сираков чрез техния пълномощник за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 17/31.10.2011 г. по адм. д. № 285/2011 г. на Административен съд Враца на основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответниците по молбата за отмяна не вземат становище. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящият съдебен състав взе предвид: С решението, чиято отмяна се иска, е отменена заповед на началника на РДНСК- Северозападен район и е отменено потвърденото с нея строително разрешение № 14/09.03.2011 г. на главния архитект на община Мездра на името на молителите. В молбата се твърди, че в полза на съсобственика на молителите е издадено разрешение за строеж въз основа на декларации за съгласие на другите съсобственици- праводатели на вещните права на молителите. Според обстоятелствената част на молбата, молителите са узнали за тези декларации- съгласие на 01.02.2012 г. и същите имат значение за изхода на спора. Молбата е неоснователна: Според чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Така представените документи не са нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба. Те сочат единствено, че за издаденото строително разрешение на съсобственика на молителите е дадено съгласие от останалите съсобственици. Това съгласие, инкорпорирано в представените декларации, не заменя необходимото такова и за строителното разрешение на молителите. Поради това тези декларации нямат никакво отношение към изхода на спора, който е законосъобразността на издаденото в полза на молителите разрешение за строеж. Ето защо тези документи не удовлетворяват изискването за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение