Решение № 3415 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение 1183 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело 305/2024г., Административен съд София област, VII-ми състав, е отхвърлил жалбата на И. И. П. , [ЕГН], от гр.Божурище, против Ревизионен акт (РА) Р 22002322007971 091 - 001/10.08.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 198/12.02.2024г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, в оспорената част на РА, с която е ангажираната отговорност му по чл.19 от ДОПК на за задължения на А.-3" ЕООД за : - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 1181,13лв. и лихви в размер на 515,30 лв.; - за корпоративен данък за 2017г. и 2018г. в размер на 20837,37лв. и лихви в размер на 10453,87лв.; - за ДДС за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019 година в размер на 80лв. и лихви в размер на 31,19лв.; - за вноски за ДОО - за осигурители за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 3188,96 лв. и лихви в размер на 1365,33 лв.; - за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 1789,51лв. и лихви в размер на 783,58лв.; - за вноски за УПФ - за осигурители за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 498,27лв. и лихви в размер на 209,13лв. или общ размер на задълженията 40933,64лв.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 3 924,69лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от И. И. П., с [ЕГН], с адрес: гр.Божурище, [улица], [номер], чрез процесуалния му представител адв. И. Цветков. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд София област е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София област и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт В. Зарева взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски съгласно представен по делото списък с разноските.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд София област е отхвърлил жалбата на И. И. П. против ревизионен акт Р 22002322007971 091 - 001/10.08.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 198/12.02.2024г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, в оспорената част на РА, с която е ангажираната отговорност му по чл.19 от ДОПК на за задължения на А.-3" ЕООД за : - данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 1181,13лв. и лихви в размер на 515,30 лв.; - за корпоративен данък за 2017г. и 2018г. в размер на 20837,37лв. и лихви в размер на 10453,87лв.; - за ДДС за периода от 01.10.2019г. до 31.10.2019 година в размер на 80лв. и лихви в размер на 31,19лв.; - за вноски за ДОО - за осигурители за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 3188,96 лв. и лихви в размер на 1365,33 лв.; - за вноски за здравно осигуряване - за осигурители за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 1789,51лв. и лихви в размер на 783,58лв.; - за вноски за УПФ - за осигурители за периодите от 01.07.2018г. до 31.12.2019г. в размер на 498,27лв. и лихви в размер на 209,13лв. или общ размер на задълженията 40933,64лв.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, установени с два влезли в сила ревизионни акта съответно РА Р-22220319005488 -091-001/11.03.2020г. относно задълженията по ДДС и РА Р 22220320007280 091 001/30.06.2021г. относно задълженията по ЗКПО, както и произтичащи от подадени декларации образец 6 ; установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице; извършените процесуални действия; наличието на неуспешно проведено производство по събиране на задълженията на дружеството. Съдът е възпроизвел и мотивите на органите по приходите да приемат, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и за какъв размер.

Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна.

Посочено е, че предмет на спора между страните е вменяването на отговорност на жалбоподателя на основание чл.19 от ДОПК за задължения на А. 3 ЕООД за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, за корпоративен данък, за ДДС, за вноски за ДОО осигурители, за вноски за здравни осигуровки и за вноски за УПФ за периодите, предмет на ревизията.

Първоинстанционният съд е определил като несъстоятелни и опровергани от доказателствата по делото възраженията на жалбоподателя, че приходната администрация не е събрала необходимите доказателства и не е изяснила фактическата обстановка относно релевантните факти, а се е ограничила единствено до доказателствата, представени от задълженото лице. Изложени са мотиви относно събраните в хода на ревизията доказателства, кои са събрани служебно, които са изискани и събрани от ревизираното лице и прочие, от което е изграден извод, че при ревизията са спазени принципите на служебното начало, на обективността и добросъвестността, като е опровергано твърдението, че са събирани утежняващи за ревивираното лице доказателства. В продължение е посочено, че фактически извън документите, събрани от ревизиращия екип по време на ревизията, включително и такива от информационните системи на приходната администрация, и тези представени от жалбоподателя, по делото не са събрани никакви други доказателства, които да установяват фактическа обстановка, различна от тази, установена по време на ревизията, и обосноваващи изводи, различни от тези, направени от органите по приходите относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на П. по чл.19, ал.2 от ДОПК. Посочено е, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, чрез които да установи онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и че при липсата на такива годни и категорични доказателства за установяване на релевантните факти жалбоподателят трябва да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с недоказване на конкретните факти и обстоятелства. На отделен ред е разгледано възражението на жалбоподателя, че от него не е следвало да се изискват доказателства за дейността на А. 3 ЕООД, след като е известно, че той е прехвърлил дружествените си дялове. В тази връзка е направен коментар, че жалбоподателят следва да разполага с двустранно подписан протокол-опис, в който са описани подробно всички документи, които са предадени от него, в качеството му на управител на А. 3 ЕООД на новия собственик на дружеството; липсата на такъв протокол, съдържащ подробен опис на предадените документи, включително и счетоводната отчетност на дружеството за периода, през който ревизираното лице е негов управител има за последица невъзможност да бъде доказан изгодния за П. факт, че е извършвал плащания с наличните парични средства в каса за други задължения на дружеството, а не е разходвал същите за лични нужди и че не е действал по начин, препятстващ възможността да бъдат заплатени изискуеми и установени по размер задължения на А. 3 ЕООД през процесния период; макар да се твърди, че е продал дружеството, П. не твърди да е съставян такъв протокол за предаване на документацията, включително счетоводна такава на А. 3 ЕООД на новия управител, а в хода на ревизионното производство жалбоподателят заявява, че е съставен двустранно подписан протокол за предаване на активи - стопански инвентар, намиращ се в в [населено място], обл.Плевен л.164 от преписката по издаване на РА/, но че не може да намери своя екземпляр от този протокол.

Като несериозно е определено от решаващия съд и възражението, че задълженото лице не си спомня какви документи е подписвал, кому и дали е давал пълномощни да представляват дружеството. Посочено е, че приходната администрация разполага в данъчното досие на дружеството само с тези документи, които са представени от последното или са събрани служебно, и няма как да разполага служебно с цялата счетоводна документация на същото. Предвид на това е прието за недоказано твърдението на жалбоподателя, че с паричните суми в касата на дружеството са погасявани задълженията на същото, и че те не са използвани за негови лични нужди и че при липса на доказателства какви конкретни задължения са погасявани, е правилен извода на администрацията, че те са ползвани за лични цели от управителя. Отбелязано е, неизползването на паричните суми в касата на дружеството за погасяване на задълженията му, се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което заключение е кредитирано от първоинстанционния съд. В продължение е направена констатация, че при липсата на документи ,представляващи основание за извършване на плащане, посочване на покупки в дневника за покупки и продажби на дружеството за ревизираните периоди, обоснован и логичен е изводът направен от приходната администрация, че тези средства са използвани за покриване лични нужди на управителя на дружеството, като по този начин А. 3 ЕООД е изпаднало в невъзможност да заплати изискуемите и установени по размер данъчни задължения т.е. че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на управителя на дружеството през този период по реда на чл.19, ал.2 от ДОПК.

Решаващият съд е изложил мотиви защо споделя констатациите на ревизиращите органи, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК/л.136 от първоинстанционното дело, гръб при липса на собствена номерация на страниците на решението/. Акцентирано е, че относимо към цялостната преценка за недобросъвестност на управителя П. като елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл.19,ал.2 от ДОПК е и това, че именно в хода на ревизията на А. 3 ЕООД жалбоподателят е прехвърлил собствеността върху дружеството на физическо лице, за което е установено, че е собственик общо на 49 търговски дружества, или иначе казано, прехвърляйки собствеността на ревизираното дружество жалбоподателят се е опитал да избегне ангажиране отговорността му по чл.19,ал.2 от ДОПК.

Направен е краен извод, че приходната администрация е издала един законосъобразен ревизионен акт, издаден при правилно приложение на материалния закон, който ревизионен акт следва да бъде потвърден , а жалбата на И. И. П. като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение .

Решението на Административен съд София - област e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на И. И. П. се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество А. 3 ЕООД има задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периодите; за корпоративен данък за 2017г. и 2018г. за данък добавена стойност и за задължителни осигурителни вноски. Част от задълженията са установени с издадени ревизионни актове /посочени по-горе/, които като необжалвани са влезли в законна сила, а друга част произтичат от подадени декларации образец 6.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 190785687/2019 г. по описа на ТД на НАП София, като според справка от 17.02.2023г. дългът на дружеството категоризиран като несъбираем, тъй като юридическото лице не притежава активи.

Установено е още, че задълженото лице И. И. П. е бил едноличен собственик на капитала и управител на А. 3 ЕООД, ЕИК: 200725029, за периода от 15.02.2013г. до 28.01.2020г., за които периоди са посочените публични задължения.

В хода на ревизията е установено и това, че за посочените периоди от банковите сметки на дружеството в Българо-Американска кредитна банка АД и Интернешънъл Асет Банк АД са изтеглени от управителя на дружеството съответно 44 500,00лв. и 148 580лв.

Органите по приходите са приели за недоказани твърденията на задълженото лице, че изтеглените от банковите сметки на дружеството суми са внасяне на каса на дружеството и са използвани за дейността му, в това число за покриване на задълженията му. Изградена е констатация, че от събраните в хода на ревизията доказателства се установява наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са обосновани на фактите по делото, поради което ревизионният акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. От доказателствата по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав на тази отговорност. В тази насока следва да бъде съобразено следното:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че И. И. П. е бил управител на задълженото лице И. И. П. е бил едноличен собственик на капитала и управител на А. 3 ЕООД, ЕИК: 200725029, за периода от 15.02.2013г. до 28.01.2020г. когато е извършил прехвърляне на дружествени дялове

Няма спор и относно това, че за процесните периоди дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за задължителни осигурителни вноски, и лихви за забава, като част от задълженията произтичат от подадени декларации образец 6, а други от влезли в сила ревизионния актове.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елемента от отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е дал положителен отговор за наличие на посочените два елемента на фактическия състав. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК.

По същество основните оплаквания на касатора се изразяват в преповтаряне на онези основни възраженията на задълженото лице, които са правени против ревизионния акт пред първоинстанционния съд, основно свързани с това, че в хода на ревизията не са събрани надлежно доказателства установяващи фактическата обстановка по спора и че неправилно не е уважено възражението на жалбоподателя, че сумите, които е теглил от банковите сметки на дружеството са били използвани в дейността му и за покриване на задълженията към доставчици , както и за погасяване на публични такива. Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е положил усилия и е отговорил в мотивите на всички основни възражения на задълженото лице относно допуснати нарушения в ревизионното производство при събирането на доказателствата. Мотивите му в тази насока са логически обосновани на фактите по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Поради тази причина те се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъдат преповтаряни.

Противно на твърденията в жалбата, доказателствата представени в подкрепа на твърденията му за внасяне на сумите в касата на дружеството са намерили коментар в решението на директора на Д ОДОП София /стр.14 15 от решението, л.13 14 от делото/. За представените при административното оспорване документи опис на счетоводни операции в лева за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. и опис на въведените счетоводни записи за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. са изложени мотиви, че посочените в описите дата и цифри съвпадат с датите и размера на сумите, изтеглени от банковите сметки на дружеството, но само на база на това съвпадение не може да се приеме за доказано твърдението на задълженото лице, че те са внесени в касата на дружеството. Аргументът в тази насока е обоснован с това, че срещу всеки счетоводен запис е посочен номер на документ и папка въз основа на който е направен записа, но въпросните документи и папки липсват. Същите са обсъдени и от първоинстанционния съд, който в допълнение е посочил, че констатациите в тази насока се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. Казано по друг начин, решаващият орган и съдът са отказали да кредитират доказателствата не поради това, че са представени за пръв път при административното оспорване, а поради това, че става въпрос за вторични документи по смисъла на чл.4,ал.3 ЗСч, които не са подкрепени от първични счетоводни документи,въз основа на които са съставени и които удостоверяват извършените стопански операции.

Всичко гореизложено обосновава логичен извод, че по отношение на задълженото лице И. И. П., в качеството му на управител на А. 3 ЕООД, са налице елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което издаденият ревизионен акт се явява законосъобразен.

След като е стигнал до същия извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд София област е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 924,69лв., дължимо съгласно 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и съобразявайки размера на извършената правна защита в касационната инстанция.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,