Решение № 4050 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2020 г.

Решение № 4050 от 28.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от Министерството на здравеопазването и В. П., срещу Решение № 2172 от 23.04.2020 г., допълнено с Решение № 4451 от 5.08.2020 г., постановено по адм. дело № 9532/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Министерство на здравеопазването (МЗ) чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Любомирова, обжалва Решение № 2172 от 23.04.2020 г. в частта му, с която съдът е осъдил министерството да заплати на В. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, изразяващи се в причинени на ищеца болки и страдания през периода от 18.02.2013 г. до 27.05.2014 г., произтичащи от отменена с влязло в сила съдебно решение заповед на директор дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" към МЗ, с която на ищеца е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на МЗ на проведено хирургично лечение в Германия, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция. В писмен отговор изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби подадени от В. П.. В. П., чрез пълномощника си адвокат Русанова обжалва Решение № 2172 от 23.04.2020 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за горницата над сумата от 5 000 лева до пълния му предявен размер от 100 000 лева, в частта с която е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати законната лихва върху присъденото му обезщетение, считано от 11.06.2015 г., както и в частта относно размера на присъдените в производството разноски. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в оспорените му части, като вместо него да бъде постановено ново по същество на спора, с което бъде уважена предявения иск изцяло, ведно със законната лихва от посочената в исковата молба дата и разноските за двете инстанции. В. П., чрез пълномощника си адвокат Русанова обжалва и Решение № 4451 от 5.08.2020 г. постановено по адм. дело № 9532/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена молбата му за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2172 от 23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9532/2019 г. по описа на същия съд, относно датата от която следва да бъде присъдена законната лихва върху присъдената главница, допълнено е същото решение, като е отхвърлен предявения иск за присъждане на лихва върху сумата от 5000 лева за периода от 27.05.2014 г. до 11.06.2015 г. и е отхвърлена молбата на В. П., за допълване на решението в останалата част. Счита решението за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от В. П. против Министерство на здравеопазването иск за обезщетяване на неимуществени вреди със сума в размер на 100 000 лева, изразяващи се в претърпени страдания, стрес, отчаяние, депресия, произтичащи от отменен като незаконосъобразен акт - Заповед № РД-22-21 от 18.02.2013 г. на директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" към Министерство на здравеопазването, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.05.2014 г. (датата на отмяната на заповедта с влязло в сила съдебно решение) до окончателното изплащане на претендираната сума. Със Заповед № РД-22-21 от 18.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" му е отказано отпускане на средства от бюджета на Министерството на здравеопазването за проведено лечение в чужбина. С Решение № 129 от 8.01.2016 г. постановено по адм. дело № 5792/2015 г. по описа на АССГ, съдът е уважил предявения иск за сума в размер от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата за периода от 27.05.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноски по делото, като е отхвърлил иска за горницата до пълния му предявен размер от 100 000 лева. Това решение е обезсилено с Решение № 8559 от 11.07.2016 г. постановено по адм. дело № 1946/2016 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото са съобразени мотивите на отменителното решение и исковата молба е оставена без движение. В изпълнение на дадените от съда указания ищецът е уточнил периода, в който е търпял неимуществени вреди, а именно от датата на издаване на отменената като незаконосъобразна заповед – 8.02.2013 г., до 4.08.2014 г., с оглед издадената на 5.08.2014 г. последваща заповед на заместник министър на здравеопазването, с която е разрешено заплащане за сметка на Министерство на здравеопазването на извършеното и вече заплатено от ищеца лечение в чужбина. С Решение № 4414 от 3.07.2017 г. постановено по адм. дело № 7228/2016 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е уважил предявения иск за сума в размер на 10 000 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2014 г. до окончателното изплащане на дължимото и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер, като е присъдил и разноски по делото. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане предявения иск за обезщетение за периода 28.05.2014 г. до 5.08.2014 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Това решение е обжалвано и от двете страни в частта му, с която е уважен, съответно отхвърлен предявения иск, като с Решение № 11193 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 10460/2017 г. по описа на ВАС то е отменено в обжалваните му части като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Като необжалвано, в частта му с която производството по делото е прекратено Решение № 4414 от 3.07.2017 г. постановено по адм. дело № 7228/2016 г. по описа на Административен съд София-град е влязло в сила. След отмяната е образувано адм. дело № 9532/2019 г. по описа на АССГ по което е постановено оспореното пред настоящата инстанция Решение № 2172 от 23.04.2020 г. С оглед указанията дадени в отменителното решение на ВАС, обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично, като основателен и доказан искът за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.06.2015 г., датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото. В останалата му част до претендирания размер от 100 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски по делото и възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) по отношение на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) е определил размера на дължимото се обезщетение. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно административният съд е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразен административен акт, с оглед характеристиката на акта и въздействието му върху психическото състояние на ищеца. Установено е по делото и не е спорно, че е налице незаконосъобразен акт - Заповед № РД-22-21 от 18.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Медицински дейности и електронно здравеопазване" към МЗ, с която е отказано отпускане на средства от бюджета на Министерството на здравеопазването за проведено и заплатено лечение в чужбина на ищеца, отменен с влязло в сила на 27.05.2014 г. съдебно решение. Съответно с последваща съдебното решение заповед от 22.07.2015 г. на министъра на здравеопазването е разрешено на ищеца В. П. с диагноза: [диагноза], заплащане от бюджета на Министерство на здравеопазването на оперативно лечение в международен институт по [заличен текс], гр. Хановер, Германия в размер до 39 968. 80 евро, съгласно приложената към заявлението от 11.05.2012 г. оферта. От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели и заключенията на допуснатите съдебно-медицински експертизи са доказва и негативното въздействие на отменения акт върху състоянието на ищеца. Необосновано и при неправилно приложение на закона при установената по делото фактическа обстановка съдът е определил размерът, с който следва да бъдат възмездени причинените на ищеца неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е свързано и с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, а не със субективното усещане за причинена вреда. Естеството и характерът на причинените страдания, обективното състояние на ищеца, сочено в исковата молба и установено по делото от показанията на разпитаните по делото свидетели и заключенията на допуснатите експертизи като произтичащо от постановения отказ в незаконосъобразната заповед, и периодът на въздействие основава справедливо обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди със сума в размер на 20 000 лева. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на Министерство на здравеопазването, прието и в обжалваното решение, че наличието на суми в открити дарителски сметки, покриващи разноските по вече проведеното лечение основава по-малък интензитет на въздействие на отменения акт върху състоянието на ищеца. Съпричастността на дарителите не може да се приеме като алтернатива на дължимото се от компетентните държавни органи но неизпълнено задължение, което неизпълнение рефлектира негативно пряко върху ищеца. Установено е от доказателствата по делото, че лечението е осъществено със средства, предоставени от други лица. Дали следва или не предоставената от тях сума да бъде върната, като дадена назаем за осъществяване на необходимото лечение не рефлектира по посочения от министерство на здравеопазването начин върху психическото състояние на ищеца, тъй като в следствие на незаконосъобразната заповед не се сбъдват правомерни очаквания за изпълнение. В този смисъл са показанията на разпитаните по делото свидетели, не за установяване на договор за заем, а за обективното състояние на ищеца след постановения незаконосъобразен отказ, неговото негативно въздействие върху психическото състояние на ищеца. Обстоятелството, че в периода е налице и друг стресогенен фактор, водено наказателно дело, както и относително стабилното здравословно състояние на ищеца в същия период също не основават друг извод, при установеното по делото въздействие върху ищеца на незаконосъобразния акт. По делото не са представени доказателства установяващи конкретно през исковия период в каква фаза на развитие е наказателното производство. Що се касае до здравословното състояние на ищеца следва да се отбележи, че това състояние, постигнато с помощта на предоставени на ищеца от трети лица парични средства в немалък размер за извършване на спешно оперативно лечение основава негативното въздействие върху него на нежеланието на органите на ответника да признаят и възстановят вече разходваната сума. С оглед гореизложеното решението в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу МЗ иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер над присъдената сума от 5 000 лева до 20 000 лева, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се уважи предявения иск в посочения размер. В. П. обжалва и Решение № 4451 от 5.08.2020 г., постановено по адм. дело № 9532/2019 г., с което съдът е отхвърлил молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2172 от 23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9532/2019 г. по описа на АССГ, като в ред 12 от диспозитива и навсякъде в мотивите датата 11.06.2015 г. да се чете 27.05.2014 г., допълнено е същото решение, като е отхвърлен предявения иск за присъждане на лихва върху сумата от 5000 лева за периода от 27.05.2014 г. до 11.06.2015 г. и е отхвърлена молбата на В. П., за допълване на решението в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че върху присъдената сума се дължи законната лихва от датата на предявяване на иска, а не както е поискано в исковата молба – от датата на влизане в сила на решението за отмяна на акта. Направил е извод, че не е допуснал очевидна фактическа грешка, а е извършил преценка, че именно от възприетата от него дата същата е дължима. Решението в частта му, с която е отказана поправка на очевидна фактическа грешка е правилно. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава в случая не е налице, доколкото формираната в мотивите воля е намерила израз и в диспозитива на решението. Несъгласието на страната с формираната от съда воля подлежи на отстраняване единствено по пътя на обжалването. Неправилно е прието обаче от съда, че искането за присъждане на законна лихва върху уважената част от иска е основателно от датата на предявяване на исковата молба, а не както е поискано в нея, от 27.05.2014 г. Началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихвата върху сумата на обезщетението за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт е от влизане в сила на решението, с което последния се отменя. В конкретния случай актът, на незаконосъобразността на който се основава предявения иск е отменен с влязло в сила на 27.05.2014 г. съдебно решение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2004 г. по тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, това е датата 27.05.2014 г. на която е влязло в сила решението на Административния съд София град, с което е отменен административния акт. С оглед на така изложеното, основателен е доводът, че първостепенния съд е приложил неправилно материалния закон в тази обжалвана част. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение № 2172 от 23.04.2020 г., допълнено с Решение № 4451 от 5.08.2020 г., като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. П. срещу Министерство на здравеопазването иск за сумата над присъдената от 5000 лева до 20 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на лихва върху присъдената сума от 5000 лева за периода 27.05.2014 г. до 11.06.2014 г. и вместо него да бъде постановено ново с което се уважат предявените искове и тази им част. При този изход на спора, искането на касатора П. за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено. Следва да му се присъди сума в размер на 10 лева, внесени държавни такси. Основателно се явява и искането на адвокат Русанова за присъждане на адвокатско възнаграждение. Адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗА вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определен по посочения начин при съобразяване разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ размерът на дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде в размер на 980 лева. Следва Министерство на здравеопазването да бъде осъдено да заплати на адвокат С. Пеева-Русанова от САК адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение