Решение № 8057 от 2.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез пълномощник адв. Г. Димитрова срещу Решение 244 от 26.06.2020г. по адм.д. 89/2020г. на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба са изложение съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.173, ал.2 от АПК вр. с чл.177, ал.2 от АПК. Твърди, че влязло в сила Решение 3971/08.06.2015г., допълнено с Решение 5292/24.07.2015г., потвърдени с Решение 12773/27.11.2015г. по адм.д. 11144/2015г. на ВАС, не са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон и относими към искането на Брикел ЕАД, с които Министъра на МОСВ е следвало да изпълни при постановяване на оспорения акт. Указания във влязъл в сила съдебен акт били дадени единствено и само по отношение на компетентност на органа да се поизнесе по заявлението на дружеството. В съдебните актове липсвало произнасяне по съществото на спора, поради което не били дадени и изрични указания по приложението на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния съд били в противоречие с приетия от съдилищата предмет на делото, което според касатора е валидност на писмото от 2012г., издадено в административно производство, образувано по заявление но Брикел ЕАД с изх. 456/20.04.2011г., с което е направено искане да бъдат отпуснати в най-кратък срок, но не по-късно от 27.04.2011г. от резерва към НПРК квоти СО2 в размер на 595 236 t СО2 за периода от м.12.2010г., изчислени на база верификационния доклад за 2010г. и отпуснатите квоти за 2010г. В административно производство за предоставяне на 595236 безплатни квоти не било възможно съдът да даде указания за издаване на 1 090198 безплатни квоти за периода от 01.05.2010г.-05.05.2011г.Моли съдебният акт да бъде отменен, а касационният съд се произнесе с решение за отхвърляне на жалбата. Ответникът Брикел ЕАД Гълъбово в писменият си отговор и в съдебно заседание чрез процесуалният си представител излага съображения за неоснователност на жалбата. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и се потвърди оспореното решение на Административен съд Стара Загора. Участващия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на първоинстанционния съд за несъответно на приложимите процесуални норми.Неправилно първоинстанционният съд обявил нищожността на писмо 26-00-531/17.02.2016г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано разпределение на 1 090. 19 безплатни квоти за емисии на парникови газове за периода 1.5.2010г - -05.05.2011г., по жалба на Брикел ЕАД гр. Гълъбово. Не били налице предпоставките по чл.173 ал.2 от АПК за обявяване на нищожност на акта. Писмото не противоречало на влезлите в сила решения на съда по адм. дело 1526/15г. на АССГ, т.к.липсвали указания на Брикел ЕАД гр. Гълъбово да бъдат разпределени 1 090. 19 безплатни квоти за емисии на парникови газове за периода 1.5.2010 г. - 5.5.2011г. Липсвало основание по чл.177 ал.2 от АПК за обявяване на нищожността на писмо 26-00-531/17.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, поради което счита, че са налице касационните основания за отмяна на решението на АС-Стара Загора. Касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в първоинстанционното производство, за което оспореното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211,ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Производството по настоящото дело е при условията на чл.225 от АПК- по касационна жалба срещу повторно постановено решение на първоинстанционния съд след отменително решение на касационната инстанция. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано по жалба на Брикел ЕАД [населено място], обл.Ст.Загора за обявяване нищожността на Писмо 26-00-531/17.02.2016г на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано безплатно разпределение на квоти за нов участник по искането на дружеството относно периода 01.05.2010г 05.05.2011г. С решение 12773/27.11.2015г на ВАС на РБ, постановено по адм.д.11144/2015г по описа на същия съд, е оставено в сила Решение 3971/08.06.2015г и допълнително Решение 5292/24.07.2015г, постановено по адм.д.1526/15г описа на АССГ. Съдът е указал административната преписка да бъде върната на министъра на околната среда и водите, който е компетентен орган за безплатно разпределение на квоти за нови участници в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове по реда на чл.43 от Закона за ограничаване изменението на климата да разгледа искането на БРИКЕЛ ЕАД за издаване на безплатни квоти за периода 01.05.2010г.-05.05.2011г. Във връзка с изследване приложението на чл.177, ал.2 от АПК , каквото е изричното искане по жалбата, първоинстанционният съд е анализирал основният проблем поставен пред него, а именно доколко отказа на Министъра на околната среда и водите да открие процедура за безплатно разпределяне на квоти по искането на БРИКЕЛ ЕАД за периода от 01.05.2010г до 05.05.2011г. противоречи на влезлите в сила и цитирани по-горе съдебни решения. Обосновавайки приложение на чл.177, ал.2 от АПК вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът по жалбата на БРИКЕЛ ЕАД гр. Гълъбово е обявил нищожността на Писмо 26-00-531/17.02.2016г на Министъра на околната среда и водите, с което е отказано разпределение на 1 090.19 безплатни квоти за емисии на парникови газове за периода 01.05.2010г 05.05.2011г. Върховния административен съд намира за неоснователен довода на касатора в жалбата му за постановяване на решението при материална незаконосъобразност. Върховния административен съд в този състав намира за изцяло обосновани крайните изводи на решаващия съд за нищожност на оспорения пред него изричен отказ на министъра на околната среда и водите. В производството пред Административен съд Стара Загора е установено, а и е видно от приложените решения на АССГ/ при първоначалното разглеждане на делото/, че на основание чл.173 ал.2 от АПК съдът е обявил отказ на зам.министъра на околното среда и водите, обективиран в писмо изх.26-00-2273/08.05.2012г. за нищожен, поради некомпетентност на органа и изпратил преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административен съд Стара Загора правилно е определил приложимата правна норма чл.177 ал.2 от АПК вр. с чл.173 ал.2 от АПК. Именно това е санкцията за орган, който не спази указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебен акт, което влече нищожен административен акт. Неоснователен е и довода на касатора, че в постановеното допълнително решение не са дадени изрични указания по приложение на материалния закон. Вземайки предвид допълнителното Решение 5292/24.07.2015г, постановено по адм.д.1526/15г по описа на АССГ,с което е допълнено Решение 3971/08.06.2015г, постановено по същото дело, Административен съд Стара Загора констатира изричните указания, дадени от съда разгледал за спора,след отмяната на Решение 6709 от 05.11.2013г., постановено по адм.д. 10279/2012г. по описа на АССГ, което е обезсилено и върнато за ново разглеждане вследствие допуснати процесуални нарушения. В решенията на АССГ изрично е посочен компетентният орган, на който се връща преписката, както и са дадени задължителните указания по смисъла на чл.173 ал.2 от АПК относно приобщените към делото верификационни доклади за 2010г и 2011г., които според този съд сочат, че реалните емисии от б за периода от 01.05.2010г 05.05.2011г са в размер на 1 090.198. Установено е също, че отпуснатите на дружеството квоти с НРПК за 2010г са изчерпани към 01.05.2010г. и претендираните квоти за периода 01.05.2010г-05.05.2011г са в размер на 1 090.198. През претендирания период дружеството е било задължено да работи, но не са му отпускани никакви квоти и се е наложило да ги купи на свободния пазар. Първоинстанционният съд е обосновал правния си извод и на заключението на СТЕ по адм.д.10279/2012г по описа на АССГ, приобщено като доказателство по адм.д.1526/2015г по описа на АССГ. Така в конкретика, относно компетентност на органа да се произнесе по искането на дружеството за отпускане на безплатни квоти за парникови емисии, съдът при първоначалното разглеждане на делото е указал кой е административният орган с компетентност да се произнесе по искането. Извършен е задълбочен анализ на правната уредба, като е преценено, че редът и условията за разпределяне на квоти за емисии на парникови газове са уредени в ЗООС. По силата на чл. 131а, ал. 3 ЗООС, компетентен орган по прилагане на схемата за търговия с квоти на емисии на парникови газове е министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице. Според § 28 от Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на ЗООС (обн. ДВ., бр. 42/2011 г.) за нови участници до 31.12.2012 г. квоти се отпускат въз основа на решение за разпределение на квоти за нови участници на Междуведомствената работна група за координиране изпълнението на Националния план за разпределение на квоти за емисии на парникови газове за периода 2008-2012г. и издадена заповед на министъра на околната среда и водите за разпределение на квоти на съответния нов участник. След отмяната на тази разпоредба с влизане в сила на Закона за ограничаване изменението на климата/2014г./, компетентността за предоставяне на безплатни квоти отново е предоставена на министъра на околната среда и водите по силата на чл. 44, ал.3 ЗОИК, който предвижда, че безплатното разпределение на квоти се осъществява сред проверяване и одобряване от министъра на околната среда и водите на подаденото до него заявление от заинтересования нов участник. Следователно, след промяна на нормативната уредба, уреждаща реда за разпределяне на безплатни квоти за емисии на парникови газове и компетентността на съответните органи, органът овластен да издава същите актове орган е министърът на околната среда и водите, както правилно е указал АССГ при първоначалното разглеждане на делото. Именно този първоинстанционен съд, основавайки се на представено по делото заключение на СТЕ, приобщено от адм.д. 10279/2012г. по описа на АССГ, е определил, че тоновете въглероден диоксид като вредни емисии, изпуснати на площадката на дружеството за периода от 01.05.2010г до 05.05.2011г в резултат на изгаряне на природни горива за производство на топлинна енергия, възлизат на 1 090.198 безплатни квоти за емисии на парникови газове, което количество безплатни квоти се дължи на дружеството като надлежно верифицирано от верифициращия орган. В решение 5292/24.07.2015г. за допълване на Решение 3971/ 08.06.2015г. изрично е прието, че на дружеството се дължи отпускане на 1 090.198 безплатни квоти за емисии на парникови газове, според приложимите към релевантния период разпоредби и правни действия на компетентните органи, с чието съгласие дружеството е работило. Следва да се има предвид, че в мотивите към този акт изрично са дадени указания за изпълнение на материалноправни разпоредби, след като съдът е извършил анализ на приети по делото доказателства, които са приобщени от адм.д. 10279/2012г. по описа на АССГ. Именно по това дело е изслушана и приета СТЕ, която установява по безспорен начин пред съда какъв е броят на реално изразходваните квоти за период посочен от жалбоподателя, като експертизата е потвърдила данните от верификационния доклад. В този смисъл правилни са изводите на съда при разглеждане съществото на спора,които са в съответствие с практиката на СЕС, касаеща закрила на легитимните очаквания , когато от обективна страна е налице акт на административен орган, който е достатъчно специфичен и да е от такова естество, че да създава в лицето легитимни очаквания относно правните последици от поведението му. Законосъобразна е преценката на съда, че е налице несъобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в Решение 3971/08.06.2015г. и Допълнително Решение 5292/24. 07. 2015г. по адм.д. 1526/2015г. на АССГ, в това число и относно броя на емисиите за периода от 01.05.2010г-05.05.2011г. в размер на 1.090.198 съобразно верификационните доклади за 2010 и 2011г. на верификационния орган Гриин енд феър АД,изготвени на база на годишните доклади на оператора. Видно от стр.2 на заключението на СТЕ, приложена на л.247-249 по адм.д. 10279/2012г. на АССГ, приобщена като доказателство по адм.д. 1526/15г. на същия съд, тоновете въглероден диоксид като вредни емисии изпуснати на площадката на дружеството за периода от 01.05.2010г-05.05.2011г. в резултат на изгаряне на природни горива в случая лигнитни въглища и мазут за производството на топлинна и електрическа енергия, възлизат на 1 090.198 безплатни допълнителни квоти за емисии на парникови газове, което количество безплатни квоти се дължи за предоставяне на дружеството, като надлежно верифицирано от верифициращия орган. Настоящата инстанция споделя и правния извод на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от страна на жалбоподателя за връщане на преписката, предвид на установения факт на закупуване на емисиите и подадената искова молба за присъждане на обезщетение за нанесените вреди от нищожния отказ да му бъдат отпуснати безплатни квоти за 1 090.198 квоти СО2. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира,че обжалваните решение на Административен съд Стара Загора по адм. д. 89/2020г. е постановено при отсъствие на твърдените в касационната жалба нарушения, поради което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.225, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд