Решение № 1608 от 14.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Нахи, гражданин на Сирия, подадена чрез упълномощен процесуален представител, против решение 1317 от 06.07.2022 год. по адм.д. 1486 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 година. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно се позовал на обясненията на жалбоподателя, дадени пред представителите на ДАБ. След като напуснал Турция Нахи губел предоставения му там статут, което водело автоматично да връщането му в Сирия. Налице били достоверни данни за заплаха за живота на търсещия закрила, тъй като бил залавян при опита си да влезе в България и върнат на територията на Турция след като са му отнети наличните документи. Следвало да се вземе предвид обстоятелството, че лицето се е отклонило от военна служба. Налице били обстоятелства за предоставяне на хуманитарен статут. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред административен съд Пловдив е образувано по жалба на М. Нахи, гражданин на Сирия срещу Решение 3807/13.05.2022г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. С оспореното пред настоящия съд решение, жалбата на лицето е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че с молба от 09.09.2021 година до Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи и молба, подадена чрез РПЦ гр. Харманли към ДАБ на 17.09.2021г. касационния жалбоподател е поискал закрила в Р България. С Решения с 4076/16.09.2021г. и 4497/08.11.2021г. М. Нахи е настанен в РПЦ - гр.Харманли. В съставения регистрационен лист рег. УП- 18638/17.09.2021 г. е описано, че лицето е гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр.Халеб, с постоянен адрес в същия град, етническа принадлежност арабин, религия мюсюлманин, сунит, професия програмист, с висше образование, неженен, без документи за самоличност и без други документи. Издадена регистрационна карта на чужденец. На 30.12.2021г. е проведено интервю в присъствие на преводач търсещия закрила е заявил, че е живял в град Хасака, има само сирийско гражданство и е изгубил личните си документи. Декларирал е, че родителите, братята и сестрите му са в Сирия. Напуснал нелегално Сирия през месец ноември или декември 2017г. и отишъл в Турция. Работил в областта на информатиката от дома си в град Истанбул и Анталия от 2019-2020г., по поръчка на различни фирми. През месец август 2021г. влязъл в България нелегално през зелена граница и бил задържан в Пловдив. Имал издаден документ за самоличност /кимлик/ от турските власти, но го изгубил заедно с другите документи при влизане в България. Напуснал Сирия поради обстоятелството, че трябвало да отбие задължителна военна служба, но не искал и отлагал докато учи. Получил отказ да следва магистратура. Твърдял, че през месец февруари 2017г. трябвало да се яви за да отбие военната си служба. В град Хасака имало размирици между кюрди и официална власт в спор за контрол върху града. Търсещото закрила лице е декларирало, че не е членувал в партии в Сирия и Турция, че не е било арестувано, не е осъждан и няма заведени съдебни дела срещу него. Проблемите с властта в Сирия били заради необходимостта от отбиване на военната служба. Заявил е липса на проблеми с властите в Турция. Изрично посочил, че не е бил изтезаван и не е имало заплахи към него, не е имал проблем заради принадлежността към етническата група на арабите, нито заради изповядваната от него религия мюсюлманин - сунит. През последната година в Турция чувствал, че там не обичат много сирийците, не ги пускат легално на свободния трудов пазар, а при работа нелегално заплащали 30% от това, което е изработил. Нямало къде да се оплаче от некоректни работодатели. С оспореното пред съда Решение 3807/13.05.2022 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Нахи, на основание чл. 75 ал.1 т.2 и т. 4 от ЗУБ. Съдът е констатирал, че в акта са посочени подробни правни и фактически основания за издаването му, като подробно ги е възпроизвел в оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, поради което и на основание чл. 221 ал. 2, следва да се споделят изцяло без да бъдат преповтаряни. При така установеното от фактическа страна съдът е достигнал до извод за неоснователност на жалбата. Приел е, че решението е издадено от компетентен административен орган, при спазване на приложимите процесуални правила и при стриктно съобразяване на материалния закон. Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за страната акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Не съществува спор относно компетентността на органа, издал оспорения пред Административен съд Пловдив акт, както и относно обстоятелството, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на приложимите процесуално правни норми. На касационния жалбоподател е осигурена възможността за участие в процедурата по обследване на важните за производството факти и обстоятелства при гарантиране на възможността му да разбира и цени всяко предприето от компетентните органи действие, както и да осъществи ефективно правото си на защита. Първоинстанционният съдебен състав е изследвал относимите материалноправни норми, съпоставил е установените по безспорен и категоричен начин релевантни за производството факти и е достигна до правилен и обоснован извод за липса на основания са определяне на оспореното пред него решение като незаконосъобразно. Административния орган е проявил задължителната по силата на закона активност и е изяснил всички факти и обстоятелства, дали му възможност за постановяване на правилен и обоснован административен акт. Необосновано е твърдението, че при произнасянето съдът неправилно взел предвид обясненията на търсещия закрила, дадени пред служители на ДАБ. Така събраната информация е от съществено значение за формиране на преценка за достоверността на историята на търсещия закрила, за наличието на основания за предоставяне или не на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Решаващия орган не може да обоснове решението си единствено на обща информация за ситуацията в региона, от който идва лицето или на изложени в тази насока становища от неправителствени органи. За произнасяне по конкретна молба или жалба следва да се прецени наличието или липсата на заплаха за живота и здравето на конкретното лице и техния интензитет. Въпросите за предоставяне на закрила на територията на Р България не се проучват и решават по принцип, а следва да са съобразени с битието, личността, отношението на конкретното лице с властите в страната си по произход, наличието на данни за риск от настъпване на последици, вписващи се в хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и всеки друг фактор, даващ възможност за вземане на мотивирано решение, съобразено и с необходимостта и задължението за защита на държавния интерес. В описания смисъл, дадените от Нахи обяснения правилно са взети предвид от съда при преценка на материалната законосъобразност на оспореното решение. В хода на съдебната дирене е безспорно установено, че административният орган е преценил всички обстоятелства, свързани с личното положение на търсещия закрила, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила, поради което първостепенният съд правилно не е отчел допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не е установено Нахи да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Същият не е членувал в политически партии в Сирия или Турция, не бил арестуван или осъждан, нямал проблем с официалните власти както в Сирия, така и в Турция, не е бил жертва на насилие, не му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не е участвал във военни формирования. Напуснал е Сирия през 2017 г., установил се е в Турция където са му издадени официални документи, като е упражнявал и професията си около 4 години, преди да премине на територията на Р България през 2021 година. Обстоятелството, че труда му не бил заплащан справедливо, а по ниско от този на колегите му турци, не е от значение за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен такъв. Тези обстоятелства имат икономически характер и не са предмет на регулиране от приложимия в случая Закон за убежището и бежанците. От събраните по делото доказателства е видно, че сирийският гражданин не е посочил нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Изводите на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец, респективно за правилност и законосъобразност на оспорения пред него административен акт са правилни и законосъобразни. Неоснователни са касационните оплаквания, че Република Турция не е сигурна трета страна за сирийския гражданин, тъй като тя прилага Женевската конвенция от 1951 г. с географски ограничения за бежанците в Европа. От представената пред настоящата инстанция справка с вх. МД-702/1/09.11.2022 г., изготвена от Дирекция Международна дейност в ДАБ се установява, че действително Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. е създадена специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Поради това обосновано се явява заключението, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на около четири години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. При съобразяване на събраните в досъдебната и съдебната фаза на производството данни са налице основания да се формира обоснован извод, че М. Нахи е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на нейната територия. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на оспореното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, водещи до неговата незаконосъобразност, а от там и до необходимост от отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който не страда от твърдяните в касационната жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение