Решение № 316 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2013 г.

Решение № 316 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2371/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на на В. П. Д. от [населено място] чрез адв. П. М. и адв Г. при АК Б. срещу решение № I-171 от 12.12.2012 по гр. дело № 2036/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 138 от 3.08.2012 г. по гр. д. № 131/2011 г. на Айтоски РС и иска на касаторката Д. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, основан на конвертиране на формално нищожна покупко-продажба по нотариален ред по отношение на 4/6 идеални части от недвижим имот в предварителен договор и обявяването му за окончателен, е отхвърлен. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуалния и материален закон във връзка с приетото от съда, че нищожният нотариален акт не се е конвертирал в напълно валиден писмен договор за покупко-продажба, който съдържа всички съществени елементи на окончателния такъв и допуска обявяването му за окончателен по съдебен ред. Незаконосъобразно съдът възприема като изискване съгласието на двете страни за този ефект, незаконосъобразно приема, че поставянето на пръстов отпечатък пред нотариуса не обективира съгласие и не е писмена форма, при която следва се сключи предварителния договор съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД, както и че отразеното от нотариуса свидетелстващо изявление за плащане на цената няма доказателствено значение, като разписка. Изводите на съда по фактите са и необосновани. Съображения са развити в жалбата, както и в писмена защита. Ответниците по касационната жалба П. Т. Г., Д. Т. К., П. М. М., Н. М. П., С. Т. В. я оспорват по съображения, изложени от адв. Г. К. Нотариалният акт не носи подписа на продавача и затова по своята правна същност не може да бъде писмен договор за покупко-продажба, който да бъде конвертиран в окончателен. Изискването за конверсия е свързано с подписването и ако липсва подпис, това е равносилно на липсата на договор. Пръстовият отпечатък не може да се идентифицира с положен саморъчно подпис, недопустимо е той да се счита за подпис. Законът изрично вменява изискването за писмена форма при предварителния договор, същото повелява и чл. 188 от ГПК: документът има значението на частен, ако е подписан. Решаващите съображения за съда в този смисъл са правилни. Претендират разноски. Лични съображения по естеството на спора е изложил и ответникът по жалбата П. Г. С определение № 814 от 26.06.2013 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане по въпроса налице ли е писмен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, когато нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот, чиято нищожност е прогласена по съдебен ред поради неспазване на форма, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 576 и чл. 579 ГПК, е бил оформен пред нотариуса с положен отпечатък на десния палец от страна на продавача, без последният да е бил в невъзможност да се подписва по смисъла на закона. Този въпрос, като свързан с прилагане на чл. 188 ГПК, е изтъкнат и от въззивния съд като решаващ за изхода на спора по конвертираниране на нищожен поради неспазване на форма нотариален акт за покупко-продажба в предварителен договор и с решението е даден отрицателен отговор. Прието е, че предварителен договор в писмена форма липсва в този случай - пръстов отпечатък не може да се идентифицира със саморъчния подпис и след като липсва договор в писмена форма, каквото е изискването на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, няма основание за обявяването му като окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Искът е отхвърлен от Бургаски окръжен съд и поради това, че конверсия има само когато и двете страни по договора я искат, а продавачът приживе и наследниците му оспорват облигацията. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд приема следното: Не само изписаният подпис на съдоговорител, като съставна част от документа при изискуема писмена, но опорочена нотариална форма за договора, ще има удостоверително значение за изразеното волеизявление, за да намери приложение принципът на конверсията. Уредбата в чл. 188 и чл. 189 ГПК е дадена и с оглед възможността нотариален акт за покупко-продажба на имот, издаден с положен отпечатък от десния палец в документа вместо подпис, да се цени като писмена форма и да бъде третиран като подписан от лицето документ, при установена нищожност на нотариалната форма поради несъответно констатирана пред нотариуса недъгавост на лицето. И тук не е необходимо да бъде изпълнявано второто условие на чл. 189 ГПК за приподписване от двама свидетели, както бе разяснено в Тълкувателно решение № 61 от 3.05.1973 г. по гр. д № 40/1973 г. ОСГК. Правилото на чл. 189 ГПК и препращането към него в чл. 579, ал. 2 ГПК сочи, че законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десния палец, когато са отнася до изискване за писмена форма, при засвидетелствана пред нотариуса недъгавост включително. Частен е случаят, при който действителна, трайна невъзможност за полагане на ръкописен подпис и саморъчно изписване на имената в нотариалния акт поради недъг не е била налице и на това основание, по иск на положилия палец прехвърлител е съдебно установено, че е нарушен чл. 579 ГПК, като е прогласена нищожността на акта поради неспазване на предписаната в закона форма. Формалната нищожност при нотариалното прехвърляне в този случай не дава основание за извод, че липсва писмена форма за договор, който ще има значението на предварителен, щом страната е изпълнила полагането на пръстов отпечатък пред нотариуса със съзнанието, че осъществява една писмена форма, за да прехвърли собствеността. Ирелевантно при извод за писмена форма, каквато законът изисква и за наличие на обвързващ предварителен договор по чл. 19, ал. 1 ЗЗД, е дали невъзможността за ръкописно изписване на име и подпис в нотариално оформения договор е била едностранно симулирана, или погрешно е указана от нотариуса. Както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец в договора е съзнателно действие на страната, което извършено пред нотариус, засвидетелства безпорочно волеизявление за договорна обвързаност - доколкото не се установи факт за противното. Двата случая законът третира като писмена форма, поставя ги под общ правен режим при установяване на пороците на волеизявлението, или авторството му. Щом прехвърлителят сам, пред нотариуса, е положил отпечатък от своя десен палец в документа, този документ свидетелства за изразеното волеизявление във форма, която законът приравнява на писмена. Същото се отнася и до негови свидетелстващи изявления, свързани с договора. От казаното разрешение следва възможността за конвертиране на формално опороченият договор за покупко-продажба в предварителен договор с предмет същия имот, при същите условния, както са били уговорени, ако порокът се свежда до нарушаване на особените правила за форма на нотариалния акт поради неправилната преценка на нотариуса за необходимост от прилагане на чл. 527, ал. 2 ГПК. При конверсия не се касае за нов договор, за да е необходимо и двете страни да изразят допълнително съгласие за настъпването на ефекта. Достатъчно е при сключването страните да са имали съгласие и то да е било в обема права и задължения, характеризиращи конвертирания договор, в случая предварителен по чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Потестативното право на иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съществува и в полза на кредитора по обявен за нищожен поради липса на форма договор за продажба на недвижим имот, ако са налице и в съдебния спор се установят условията за конверсията му в предварителен. Предвид гореизложеното и с оглед възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения въпрос, касационната жалба е основателна. При постановяване на обжалваното решение е било безспорно изяснено, че с нот. акт № 31 от 26.03.2009 г., т . I н. д. № 23/2009 г. на Нотариус Кр. П. е оформен договор за покупко-продажба на 4/6 ид. част от недвижим имот - апартамент в сграда с административен адрес [населено място], с продавач Т. Г. К. и купувач настоящата ищца В. П. Д. за сумата 31 000 лева, която сума според съдържанието на нотариалния акт е платена на продавача, същият положил отпечатък от десен палец, вместо подпис и три имена. По същия начин е оформена и декларацията на по чл. 264, ал. 1 ДОПК и други изходящи от лицето документи по нотариалното дело. По иск, заведен от продавача Т. Г. К. за установяване нищожност на нотариалното действие на основание чл. 576 и чл. 579 от ГПК в тази връзка и за нищожност на договора поради неспазване на предписаната форма (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), с влязло в сила решение № 113 от 23.07.2010 г. по гр. д № 378/2010 г. на РС Айтос е установено, че окачественото от нотариуса състояние на старост и констатирана трудност при изписване на имената неправилно е приравнено на недъгавост по смисъла на чл. 579 от ГПК, ищецът не е бил неграмотен или недъгав, за да е налице необходимост той да поставя пръстов отпечатък вместо подпис, поради това нотариалното действие е нищожно, нарушени са били особените правила за форма на нотариалния акт, който е прогласен за нищожен, съответно нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е сделката за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната в закона форма При така съдебно установените обстоятелства и прогласени последици от тях, е предявен иска на купувача В. Д. с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу наследниците на починалия понастоящем продавач Т. К., който иск е основан на твърдението за ковертиране на нищожен поради неспазена нотариална форма договора за покупко- продажба в обвързващ страните предварителен договор и който иск неправилно е отхвърлен от въззивния съд по съображението, че при положен пръстов отпечатък пред нотариуса липсва изискваната от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма за предварителен договор. Както вече се изтъкна, писмената форма е обективирана в документа, а договорът в случая съдържа всички съществени условия на един окончателен договор, заедно със свидетелстващо изявление на продавача, че цената е получена. Недоказано остава оспорването на това обстоятелство от правоприемниците на ответника по иска, неоснователно е и оспорването на възможността за успешно провеждане на иска по съображението, че идеална част от правото на собственост принадлежи на трето лице, в случая до размера на 1/6 ид. част. Липсата на покана към съсобственик да изкупи съгласно изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗС не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен в процесните 4/6 ид. части, в който смисъл Върховен касационен съд уеднакви и установи практика с реш. № 52/1982 г. ОСГК и по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК съгл. реш. № 250 от 2010 по гр. д № 3/2009 III г. о и реш. № 54 от 2010 г. по гр. д № 4683/2008 IV. г. о, която се споделя и но настоящия състав. Правата на собственост на прехвърлителя в рамките на проверката по чл. 363 ГПК се установяват от доказателствата по приложените по гр. д № 379/2009 г. и гр. д. № 517/2009 г. на РС Айтос - нот. акт № 169 от 20.06.1989 г. по н. д. № 385/1989 г., препис-извлечение от акт за смърт № 205 от 8.10.2001 г. за съпругата му Ц. Й. К., влязло в сила решение по гр. д. № 809/2004 г. на ВКС II г. о и нот. акт № 30 том I н. д. № 22 от 2009 г. за дарение на идеална част, сключен предния ден между същите страни, договорили и процесния, прогласен за нищожен като нотариална форма договор от 26.03.2009 г.; удостоверение за наследници на общ. А. от 15.04.2011 г. на починалия Т. Г. К. Целият описан имот е с данъчна оценка 44545,60 лв. съгласно удостоверение от 28.11.2011 г. по чл. 264 ДОПК, издадено от [община], като съгласно приложената скица № 882/09 г., няма изменение в регулационното положение на сградата, в която надлежно, с оглед изискванията при нотариално прехвърляне, е описан продаваемия по договора апартамент и неговата идентификация е установена. Доказаното основание на иска, при горните обстоятелства обуславя отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на друго решение по същество от настоящата инстанция на основание 293 от ГПК, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде уважен, като ефектът на конвертирането бъде зачетен. Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищцата дължи следващите се разноски по прехвърлянето на имота, а именно - нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл. 85, ал. 2, вр. с чл. 87, определена по раздел II, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съобразно материалния интерес, възлизаща на сумата 157,58 лв., както и местен данък съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци за придобиване на имота по сметка на [община] в размер на сумата 742,43 лв., съгласно чл. 47, ал. 2, вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗМДТ. При този изход на спора ответниците по жалбата следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката направените по делото разноски за всички инстанции - общо 975,50 лева, от които заплатени такси и адвокатско възнаграждение в първа инстанция 797 лева, както и установените и поискани разноски за държавни такси пред касационна инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.