Решение № 7590 от 4.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Белбултранс ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Симитли, [улица], срещу Решение 1182 от 30.06.2021 г. по адм. дело 596/2020 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за налагане на компенсаторна такса 20BG005731X36656599 от 19.06.2020 г., обективиран в Квитанция за компенсаторна такса 20BG005731X36656599 от 19.06.2020 г. на старши инспектор в Териториална дирекция Югозападна, отдел Пътни такси и разрешителен режим, Агенция Митници. В касационната жалба има оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не се е произнесъл по предмета на жалбата и не е обсъдил всички доказателства по делото. Допуснато е нарушение от страна на административния орган на процедурата по налагане на административнонаказателната отговорност. Не е спазено изискването за писмена форма на акта. Нарушени са разпоредбите на чл.35 и чл.36 АПК. Липсват мотиви към административния акт. Компенсаторната такса не била заплатена доброволно от водача. Тя е несъразмерна спрямо размера на неплатената ТОЛ такса, като по този начин е нарушен и принципът на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно представен списък. Ответникът старши инспектор в Териториална дирекция Югозападна, отдел Пътни такси и разрешителен режим, при Агенция Митници, в писмен отговор до съда изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В първоинстанционното производство от фактическа страна е установено следното: Белбултранс ЕООД е собственик на товарен автомобил "Волво ФМ" влекач, регистрационен [рег. номер]. На 19.06.2020 г. на Граничен контролно-пропускателен пункт - Кулата за товарен автомобил с регистрационен [рег. номер], от длъжностно лице на Агенция "Митници" е издадена Квитанция за платени пътни такси 20BG005731Х36656599, с която за вид моторно превозно средство: товарен автомобил с три или повече оси е определена компенсаторна такса (К1) над 12 тона с четири и повече оси 750, 00 лв. Квитанцията е издадена от инспектор в ТД Югозападна на Агенция Митници Е. Цветанова, заемаща длъжността в отдел Пътни такси и разрешителен режим, която на 19.06.2020 г. е била на работа на ГКПП Кулата (с работно място Кулата товарни Изход 3. Таксата е заплатена от Белбултранс ЕООД чрез ПОС терминално устройство, за което е издадена потвърдителна разписка носеща наименованието на банката на платеца и на мястото, на което се намира устройството Граничен контролно-пропускателен пункт - Кулата. По делото са разпитани свидетели и е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът намира, че за определянето на компенсаторна такса законодателят не е предвидил особени процесуални норми и платената от дружеството сума е в резултат на доброволен избор, за да се избегне съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и съответно да не се ангажира административнонаказателната му отговорност. Дружеството не е оспорило факта на извършеното от него нарушение на Закона за пътищата (ЗП), не е възразило срещу същото, за да му бъде съставен АУАН и фактически е признало извършването на нарушение. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на приетата по делото СТЕ, първоинстанционният съд приема за установено, че процесното пътно превозно средство (ППС) правилно е отчетено като нередовно в ТОЛ системата поради движение по платената пътна мрежа на територията на страната на 18.06.2020 г., без да е заплатена изцяло съответната пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Декларираните от бордовото устройство за начисляването й данни по чл. 10б, ал. 1 ЗП брой оси, в случая са 3, което според съда, не съответства на броя на заснетите от стационарно техническо средство 5 оси. По изложените съображения съдът приема, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и отхвърля жалбата. Решението е недопустимо. Основателни са оплакванията на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на жалбата. Видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е обективиран в Квитанция 20BG005731X36656599 от 19.06.2020 г. и че същият е в писмена форма. Видно от съдържанието на жалбата и нейното уточнение, предмет на оспорване не е Квитанция 20BG005731X36656599 от 19.06.2020 г., а властническо волеизявление на административен орган за определяне на компенсаторна такса, което видно от доказателствата по делото не е обективирано в писмен акт. В мотивите на Определение 15521 от 15.12.2020 г. по адм.д. 12765/2020 г., с което делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, изрично е посочено, че волята на жалбоподателя е да оспори законосъобразността, в това число и размера на определената му такса, а не квитанцията, както и, че квитанцията за платена компенсаторна такса няма белезите на индивидуален административен акт, и липсата на писмен документ, в който се обективира едно властническо волеизявление, не значи винаги липса на волеизявление.. В противоречие както с петитума на жалбата, така и с указанията на касационната инстанция, които са задължителни за първоинстанционния съд в съответствие с чл. 235, ал. 2 АПК, съдът е приел, че предмет на спора е писмен акт, обективиран именно в процесната квитанция. По този начин съдът постановява акт по искане, с което не е сезиран и обратно - не се произнася по претенцията на страната. Това налага заключението, че оспореното решение, като постановено по непредявено искане, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по петитума на жалбата. По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение